ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
Рейтинг: 2.00
(117)
Светът в който живеем и това което се случва
Развитието не може да бъде за сметка на щастието
Оказа се, че демокрация и капитализъм не било едно и също
НОВИЯТ нов СВЕТОВЕН РЕД
И В ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ С ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ...


Българите работят доста

ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ... / Политически бедствия...

23 Май 07, 12:27 / Автор: в. Сега
Фабрика за компромати
Подслушването само на един обект струва около 50 000 лв. Годишно се издават около 100 000 разрешения за използване на СРС, които най-често са негодни за съда, но са годни за политически интриги

Скандалите в държавата станаха много. Но трябва да си спомним, че всичко тръгна от едни СРС. От едно законно разрешено подслушване на шефа на "Фронтиер" Красимир Георгиев и "закачилите" се в разговори с него министри, следователи, високопоставени чиновници. Както и за тайнствените снимки с още по-тайнствено съдържание, без да е ясно кой ги е правил, как се е сдобил с тях, какво е естеството им и дали те имат доказателствена стойност.
В най-новата ни политическа и обществена история трайно се утвърди схващането, че подслушаните разговори се използват предимно за компромати.
И всички си затварят очите, че СРС-ата са просто едно от законните средства за доказване на престъпление в съда, за предотвратяване на тежки престъпления и неутрализиране на реални заплахи за националната сигурност. И нищо повече. Всяка друга тяхна употреба освен пред съда е престъпление по смисъла на Наказателния кодекс и грубо нарушаване на правата на всеки гражданин, станал техен обект.
Изведнъж обаче в публичното пространство започнаха да се размахват данни от подслушани разговори на зам.-министър, следовател и потенциален обвиняем. Депутати от опозицията започнаха да обясняват кой министър колко пъти е говорил с този човек, а прокурори театрално се тръшкаха, че им се провалят обвиненията и делата. МВР, чиито служби са осъществявали подслушването, се скри в ъгъла в очакване бумерангът да се върне към него. Но засега не се връща. А политиците започнаха да се жалват, че сигурно и те са били подслушвани.
Не е нормално в публичното пространство да се появява уж най-секретното и деликатно нещо като подслушани разговори и филмирани срещи. Не че това не е интересно или трябва да се крие от обществото, а защото дори с тях да е събрано нещо, то вече е опорочено за пред съда. Освен това е странно депутат, бивш шеф на контраразузнаването, да знае информация, която уж трябва да е с най-висок гриф на секретност. Още по-учудваща бе и немощта на прокуратурата - веднага след като потвърди, че има записи на потенциален обвиняем с министър, тя обяви, че те не били годни като доказателство. Защо тогава не са били унищожени?
За пореден път стана ясно, че

работата на МВР и прокуратурата със СРС е ялова

И заслужават ли изобщо да имат тази екстра? Защото вместо да вкарват дела и обвинения в съда чрез въпросните методи да има ефективни присъди, само се палят скандали, за да се разчистват политически и икономически сметки, което в българския случай е едно и също.
Затова за пореден път се поставя под силно съмнение чистоплътността при исканията, разрешенията и използването на придобитото чрез СРС - било то подслушване, следене, наблюдение, филмиране, ровене в компютри и в кореспонденция, тайно претърсване на жилища и офиси.
По неофициална информация само за последната година са поискани и дадени близо 100 000 разрешения за използване на СРС. На пръсти се броят случаите, в които събраното е влязло в съда като подкрепа на обвинение. Най-много да послужи за потвърждаване на някоя и друга мярка за неотклонение.
И тук идваме до недалечния спомен, при който след мегаскандала с подслушването на бившия главен прокурор Никола Филчев държавното обвинение направи тотална проверка на МВР и откри драстични нарушения. Тогава бе констатирана "изключителна неефективност" при използването на СРС. За 2 години са били издадени 10 034 разрешения, само 267 били използвани за нуждите на наказателния процес, а от тях около 100 са влезли в съдебна зала. Прокуратурата обяви, че почти в 98% от случаите материалите са били негодни.

Тогава бяха открити и драстични нарушения на закона

за СРС. Например на разпоредбата, че тези средства трябва да се използват само ако не може да се разкрие престъплението по друг начин. Оказа се също, че председатели на съдилища са давали разрешения със задна дата, че съдия е позволил подслушване за разкриване на незаконен улов на риба, а също и че не са унищожавани материали в законовия срок. Изводите бяха, че "в службите на МВР се концентрира огромно количество информация, която съдържа данни, несъотносими към непосредствената дейност в борбата с престъпността".
"След като и унищожаването на материалните носители, съдържащи тази информация, не се извършва, то в ДОТИ (Дирекция "Оперативно-техническа информация", службата която основно подслушва чисто технически) и ДОИ (Дирекция "Оперативно издирване", която следи - б.а.) са създадени своеобразни централни регистри, които освен исканията и разрешенията, съхраняват и събраната информация. Фактически това ги превръща от оперативно-технически в информационни служби. По този начин се създава предпоставка за недобросъвестно използване на информация от служители, имащи достъп до нея", пишеше още в прокурорския доклад.

Сега отново се сблъскваме със същото

Обикновеният гражданин няма никаква защита срещу нерегламентирано контролиране на телефона му. Ако става дума за предотвратяване или разкриване на тежко престъпление или ако е застрашена националната сигурност, може донякъде да се оправдаят подобни методи. Но в случая тази дейност е под контрола само на един орган или по-точно на няколко души, работещи там. Затова и винаги има възможност за спекулации и безпокойство.
Така например по закона за СРС и подслушването, и контролът за евентуалното му нерегламентирано използване са възложени все на един човек - на министъра на вътрешните работи.
Истина е, че по закон разрешенията се дават само от председателя на съответния окръжен съд или упълномощен от него заместник. Но какво разбира той от подслушване? Абсолютно нищо.
И тогава кой може да гарантира, че

МВР не използва мощностите за нерегламентирано слухтене

Никой. Просто трябва да вярваме на честната дума на министъра на вътрешните работи. Освен това законът допуска абсолютно неясните хипотези, при които въобще не се иска санкция от съда - непосредствена заплаха за националната сигурност или пък за предотвратяване на тежко престъпление. Има си вратички, които позволяват еди-кой си министър или главен секретар на МВР да направи така, че да бъде подслушван някой само защото не му е симпатичен или пък да контролира любовница например.
Кой ли не изпищя от подслушване в последните години? И двамата досегашни главни прокурори - Иван Татарчев и Никола Филчев. И бившият премиер Иван Костов. И БСП ръководството, докато бе в опозиция. Жертва бе и бившият правосъден министър Антон Станков по разработката "Двойник". Ексшефът на НСС и настоящ депутат от ДСБ Атанас Атанасов пострада по разработката "Гном" (преди това пък от него се оплакваха, че е наредил подслушвания). Бившият шеф на националното следствие Бойко Рашков си изпати покрай делото "Луканов". Срещу подслушване скачаха и издатели, и главни редактори. Някои от случаите станаха обект на остри полемики, на скандали и специални анкети в Народното събрание, които все установяваха драстични нарушения, искаха се оставки на вътрешни министри и се предлагаха спешни законови промени. И всеки път нищо не се случваше. До следващия скандал.
Нещо повече. Например по историята с Антон Станков, който бе засечен да говори с контролирано лице - бивш служител на ДОИ, се предлагаха крути мерки. Защото отново изтече информация, дори стенограми и документи. Така и не стана ясно как и защо.

Още повече че срещу Станков нямаше нищо

Но излизането на информацията подейства доста неприятно за него и самият той питаше как да се защити. Цял министър! И тук основният скандал отново бе защо не са унищожени събраните материали, след като не могат да бъдат използвани. Както сега. Но и този път отговор не се очаква. Службите и прокуратурата ще се наведат да мине скандалът. А проблемът остава. Защото според закона за СРС материалите се унищожават в 10-дневен срок, ако не послужат за образуването на наказателно производство или пък не са необходими за процес. Според закона за защита на класифицираната информация обаче такива материали трябва да се пазят 30 години, защото са с гриф "секретно".
Безсмислието от СРС-ата цъфна и покрай искането на прокуратурата за сваляне на имунитета на червения депутат и бивш прокурор на Оряхово Тома Томов, където се оказва, че те са използвани, докато той е имал имунитет. Тук пък идва другата глупост - забраната да се подслушват и следят такива хора само защото били наказателно неприкосновени. А как да се съберат тогава доказателства? Временната парламентарна комисия вече каза, че имунитетът на Томов не трябва да бъде свалян. Сигурно така ще гласува и мнозинството в пленарна зала.
Директно казано, става дума за безсмислено слухтене с държавни пари. Защото едно нормално подслушване се изчислява на около 40-50 000 лв. - процедури, записи, сваляне, установяване на номера, разчитане, анализиране, техника, заплати... Що държавна пара се троши само за да се организират интриги, да се изнудва, да се контролират политически и икономически интереси.
Затова трябва прокуратурата отново да провери МВР и председателите на съдилищата - как първите използват СРС-ата и как вторите разрешават употребата им. И държавното обвинение може да е сигурно, че дори ще има работа по НК и че пак ще има "драстични" нарушения. Но това пак нищо няма да оправи. Защото трябва да се сложи край на цялата практика със спецсредствата - един да ги използва и да ги контролира, никой да не му търси сметката и той да си прави каквото иска в държавата и с хората.


Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0719