Емил Хърсев д-р ик.

Всеки жител на мрежата е засипан от куп натрапчиви съобщения. Едни продават виагра и острови в Егея, други волски се пънат със стратегии за бързо забогатяване. Обща е пълната безполезност и загубено време да ги чете човек. Подобен куп от явно налудни мисли и програми връхлитат и топящото се малцинство на онези, които все още четат икономически анализи и прогнози. Към пооклюмалите вече

основни генератори на стратегически спам

от Международния валутен фонд, Световната банка и местните партии с нови сили напират евробюрократите и хиляди неправителствени организации. (Чудна работа, кой издържа цялото това непродуктивно котило?) Всички те произвеждат книжна маса от десетки хиляди страници месечно - доклади, обзори, прогнози и най-вече програми как да се трупат и харчат пари от хазната. Като изключим десетина души, мислещи със собствените си глави, останалите папагалстват продукцията на международната надзорна бюрокрация. През последните месеци именно транснационалните чиновници бълват предимно

умоповредени предсказания

Най-разпространеното е, че българската икономика била прегряла, защото ръстът на брутния продукт, доходите и най-вече потреблението много изпреварили свръхумните им и високотеоретични модели. Още през 2006 г. растежът трябвало да се "укроти" и да слезе под устойчивия от 2-3 години темп над 5% годишно. После щял да падне под 4%, защото тъй показвал мимикриращият модел на развитието от 1990 г. насам (т.е. онова, на което същите международни стабилизатори бабуваха). Това е единственият начин да се сбъдне предначертаният от средата на 90-те години робски път на мъчително компенсиране на стопанския разгром, причинен тъкмо от политиката на "стабилизация чрез ликвидация" и свръхфискализация. Според базовия модел България трябваше да достигне най-бедната третина страни в Европа след 50 години. Сметките показват, че ако темпът на ръст се задържи на сегашното ниво, за "догонване" на растящите с по 2.5% годишно стари европейци са нужни едва 20 години. Но стана ясно, че

реалните факти им се надсмиват

непрекъснато над "софистикираните" цифроблудства. Стана ясно, че брутният продукт за 2006 г. е пораснал към 6.5%. И това е резултат от времето преди десятъка. При намалялата с 1/3 ставка на корпоративния данък плахо, но видимо, оборотите и доходите на местния бизнес изплуват в отчетите. Оказа се, че нива на безработица под 8%, които според правителствената прогноза трябваше да стигнем след 2009 г., са факт още през октомври 2006 г. Значи производството съвсем не е толкова умряло, колкото казва статистиката. Привет на сивите оцеляващи! Като покажат и скритите доходи, ще стане ясно, че българският бизнес съвсем не е неконкурентоспособен колкото го броим. (Помните ли онези англофонни смешници, които преди 2 години "презентираха" помпозния си труд, уж доказващ, че у нас само чуждите фирми работели ефективно, местните едва покривали загубите? Няма и нужда да се помнят.) Опасявам се, че икономиката ще има

съвсем различни проблеми

от онези, от които насилствено ни лекуват международните стратези на българския преход. Опасявам се, че най-тежък ще е дефицитът на работна сила. Нашенецът съвсем не е толкова безработен, колкото се изкарва. Това е главната причина за ниското му участие в пазара на труда. За да се откаже от собствения си домашен поминък и хитринки, та да се хване наемен работник, българинът претендира за заплата съвсем близо до европейските. Алтернативата ще е внос на работна ръка от Европа, т.е. много бързо нарастване на цената на труда у нас. Тази тенденция "моделистите" ще я хванат през 2010 г., като обработят данните, публикувани през 2009 г. за 2007 г. А в най-перспективните отрасли

бумът тепърва предстои

Макар отписано от всички (наши и най-вече чужди) стратези, селското стопанство ще е следващата стопанска експлозия. Ще познаете началния й тътен по удвоеното производство на домати (някога бяхме световен производител № 1 на тази култура) и утроения брой на млечните овчи стада. Както взрива на туризма, така и ренесансът на земеделието ще е "изненадващ" за всички фабриканти на икономически спам. Впрочем най-добрият начин да се избавим от спам е да не се мъчим с филтриране на ценното в пороя простотии. Практичният човек хвърля без колебание целия спам в папката Trash (сиреч "боклук"). На икономическия спам също мястото му е на боклука.