ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
Рейтинг: 2.00
(117)
Светът в който живеем и това което се случва
Развитието не може да бъде за сметка на щастието
Оказа се, че демокрация и капитализъм не било едно и също
НОВИЯТ нов СВЕТОВЕН РЕД
И В ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ С ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ...


Българите работят доста

ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ... / Политически бедствия...

12 Февруари 07, 11:26 / Автор: в. Сега
Държавата и третата възраст


Пенсионерските протести пред Министерски съвет и парламента станаха традиционни.

Снимка: Велислав Николов

Ако нямаше реформа, щяхме да плащаме пенсиите първо на 2-3 месеца, а после в натура

Иван Нейков*

Хубавото време като че ли по странен начин помогна пенсионната реформа отново да застане в центъра на вниманието. Тъжно е обаче, че до ден днешен, вече 8 г. от старта на реформата, няма сериозен анализ на нейния ход. Никой не иска да направи преценка на модела и на неговите параметри, които бяха приети през 1999 г., включително и от парламента, както и къде сме отишли днес спрямо тези параметри. Чисто експертните анализи показват, че има процес на много сериозна ерозия на пенсионния модел. Никой директно не иска да каже: "Да върнем стария модел" просто защото той беше убийствен. Но много хора с дребни стъпчици всъщност постепенно подриват пенсионния модел и обезсмислят усилията на обществото, които то полага вече осма година в хода на тази реформа.
Какво успяхме да забравим за тези няколко години? Много успешно успяхме да забравим, че

самата реформа се забави повече от 20 г.

Умишлено, съзнателно. Нежелаейки да се видят нещата такива, каквито са, много правителства от средата на 80-те години пренебрегваха сигналите на експертите. В резултат на това огромно забавяне бяхме изправени пред ситуацията да направим възможно най-радикалната и болезнена пенсионна реформа. Истината е, че без нея някъде около 2001-2002 г. пенсионният фонд щеше да банкрутира окончателно. Пред очите ми са разчетите, които показваха, че ако незабавно не пристъпим към промяната, ще започнем да плащаме пенсиите отначало на 2-3 месеца, след това 2-3 пъти в годината и следващата стъпка - да ги плащаме в натура.
Хиперинфлацията беше тежък воденичен камък върху пенсионната реформа. Днес много от протестиращите пенсионери заявяват: "Нейков ни ограби пенсиите, защото през 1995-1996 г. получавахме 250 лв., а сега взимаме 150 лв.". Те забравят, искат да забравят или някой им внушава да забравят, че през 1996-1997 г. управлението на БСП и Жан Виденов доведе България до национална катастрофа. Няма друго определение на този катастрофален ураган, наречен хиперинфлация. Нейното влияние се усеща до ден-днешен. Това е причината сега независимо от стъпките за нарастване на доходите

българите да не усещат промяна в стандарта

Хиперинфлацията свали в мазето доходите на хората.
Словения например успя да избегне хиперинфлацията и това й дава възможност днес да е с по-добри доходи от Гърция и Португалия. Част от истината за пенсионната реформа е огромният грях, който БСП има за това, че допусна хиперинфлацията. Аз самият съм изненадан колко тежко обществото ни се справя с нея, вероятно ще ни трябват още минимум 6-7 г. да заличим последиците.
Вторият воденичен камък е в това, че още тогава разчетите показваха, че трябва да бъде направен по-радикален ход. Най-вече трябваше да се постигне изравняване на пенсионната възраст за мъжете и жените. За съжаление тогава не стигна политическа воля да бъдат подкрепени експертните разчети, в резултат на което се стигна до един компромисен вариант - възраст за пенсиониране 60 г. за жените и 63 г. за мъжете. Днешните разчети, които калкулират в себе си и последиците от хиперинфлацията, показват, че колкото и да е болезнено, на масата отново трябва да се сложи

въпросът за пенсионната възраст

Можем да продължим със сегашната, но цената ще бъде още много години ниски пенсии. Трябва много бързо - в рамките на 2-3 г. - да изравним пенсионната възраст на 65 г. за мъжете и за жените и да мислим в следващите 7-8 години за още една подобна стъпка.
От днешна гледна точка данните сочат, че финансова стабилност плюс значително увеличаване на пенсиите може да има, когато пенсионната възраст е 67-68 г. Разбирам, че това звучи ужасно. Но това са разчети и на Световната банка, и на Балканския институт по труда и социалната политика, има ги и в Министерството на труда и социалната политика, и в НОИ. Друг е въпросът, че всички искаме да сме добрите лелички и да не казваме такива тревожни неща. Вместо това да кажем, че от 8.5% увеличаваме пенсиите на 10% и "Спете спокойно, пенсионери". Увеличаването с 2 лв. не е пенсионна реформа.
Това са тъжните реалности на забавянето на пенсионната реформа. Ако тя беше направена в края на 80-те и началото на 90-те години, днес нещата щяха да изглеждат по друг начин. Именно защото тя се забави 20 г., днес трябва да се каже "Мили майки и бащи, когато имаме такова фатално изоставане на пенсионната реформа, цената е това, че ще има жертвено поколение по отношение на размера на пенсиите".
Не е логично да се иска от пенсионната система да решава проблеми, които не са нейни. Голяма част от исканията на днешните пенсионери са "Увеличете ми пенсията, защото ми е скъпо парното", или "Не ми стигат пари за лекарства".

Те са логични, но не са основателни

Между едното и другото няма връзка. Пенсионната система не е система за подпомагане и награждаване. Тя е най-студеният циничен финансов инструмент. Тя създава механизми да бъдат събрани някакви пари и те да бъдат разпределени по някакви други механизми. Това е нейната роля. Когато не стигат парите на една или друга група хора, на тях трябва да им се помага. Но това не се прави с пенсионната система, а със системите за социално подпомагане или здравеопазване. В противен случай тя загубва смисъла си и се превръща в инструмент, в който ти реагираш на това, че БДЖ вдига цените на билетите или че житото или петролът са поскъпнали на международния пазар. Няма и не бива да има такава връзка. Това е лошото, което се прави в момента.
Решението за повишаване на пенсиите с 10% от 1 юли ще има три ефекта. Първо, БСП ще може да каже на своя електорат: "Вижте ни колко сме добри и мислим за вас". Второ, на пенсионерите ще им остане една горчивина в устата, защото става дума за лев и нещо увеличение. За сметка на това партийните активисти сред пенсионерите все пак ще имат някакъв аргумент, когато се съберат в партийните клубове, да могат да кажат: "Толкова са възможностите. От нямането намерихме още малко и дадохме. Ами ако и това не бяха дали?". Третият ефект ще бъде, че

ще нарасне недоверието на социалните партньори

Когато се готвеше бюджет за 2007-а, включително и бюджетът на НОИ, правителството донесе вода от 10 дерета да каже, че това е положението, повече от това не може. Всички социални партньори, работодатели и синдикати искаха по-високи параметри на пенсиите. И се оказва, че това беше невъзможно през декември. След 30-40 дни обаче вече може. Как да вярват социалните партньори на аргументите, които им се даваха през декември. Утре, когато отново социалните партньори започнат да поставят някакви искания и правителството отново каже "Не може", те ще им кажат - "А как можеше преди? Или искахте да ни излъжете през декември, или после си го направихте на своя глава". Съществува и въпросът какво ще стане в коалицията. Макар че това, че всеки в тази коалиция играе номера и се опитва да спъне другия, си е техен проблем.
БСП винаги е била податлива на натиск. При всяко тяхно управление в последните години,

когато много силно викаш, те отстъпват

Това също е опасно и тревожно. Особено когато не е приключила стабилизацията на икономиката, когато още има много сериозни проблеми на пазара на труда. Отстъплението сега е сигнал. Утре ще завалят исканията за ранно пенсиониране и тогава пак ще кажат "Дайте да дадем нещо". Това показва движение на зиг-заг, че няма социален модел или не се следва съществуващият. Всъщност се действа на принципа на тъпана - удари някой и ние отговаряме. Сигурно с увеличаването на тока или други енергоносители след време ще се говори за компенсации. А този филм сме го гледали през 1995-1996 г.
Компромисите през последните години се отразиха по един тревожен начин, който искам да илюстрирам колкото може по-хумористично, за да не изглежда трагично. В момента бюджетът на НОИ изпада в мечешка прегръдка и в ролята на мечката е републиканският бюджет. Свидетели сме на трайна политика на одържавяване на осигурителния институт. Има непрекъснато нарастване на субсидиите от републиканския бюджет към НОИ. Освен хумора има и огромна доза цинизъм. Това, което БСП прави, заявявайки на своя електорат и на всички пенсионери "Искаме да ви помогнем, затова даваме пари от бюджета", е лъжа.

БСП не дава свои пари,

а пари от републиканския бюджет. Основният източник на приходи в него е ДДС. Най-добрите платци на ДДС са пенсионерите като крайни купувачи на мляко, хляб, парно. Много ми е интересно как се чувстват коалиционните партньори, когато научиха от медиите на какви пачи яйца ги насади БСП. Това, което БСП предлага като израз на дълбока обич към пенсионерите, всъщност са пари, които е взела от техния джоб. Това е много опасна тенденция, защото обезсмисля автономията, независимостта на НОИ. Това означава, че даже не правителството, а една политическа сила може да прави каквото си иска с една автономна институция в България. Оти ги ручахме жабетата тогава?
Никога никъде по света няма и не може да има бързи решения в сферата на пенсионното осигуряване. Това е изключително тежка, бавно реформираща се система. Ако беше следвана пенсионната реформа, каквато я създадохме, сега, 2008-2009 г., НОИ вече трябваше да има толкова приходи, колкото разходи. И оттук нататък да трупа резерви и да увеличава пенсиите. Става дума за 10-годишен период, в който се появява ефектът от пенсионната реформа. В такъв случай сега нямаше да е необходимо републиканският бюджет да дава 1.5 млрд. лв. на година. Той щеше да остане в работниците и работодателите като данъци. Можеше да се говори за друга данъчна система. Или да бъдат инвестирани в здравеопазване, училища, образование.

------
* Иван Нейков е бил социален министър в служебното правителство на Стефан Софиянски и в кабинета на Иван Костов. В момента е общински съветник от СДС. Председател е на управителния съвет на Балканския институт по труда и социалната политика.



Иван Нейков



Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0779