ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
Рейтинг: 2.00
(117)
Светът в който живеем и това което се случва
Развитието не може да бъде за сметка на щастието
Оказа се, че демокрация и капитализъм не било едно и също
НОВИЯТ нов СВЕТОВЕН РЕД
И В ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ С ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ...


Българите работят доста

ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ... / Политически бедствия...

01 Февруари 07, 12:16 / Автор: в. Сега
Да сключим мир с планетата Земя

ЗА КОГО БИЕ КАМБАНАТА

Да сключим мир с планетата Земя

Две снимки от върха на планината Килиманджаро дават представа колко се е свила снежната й шапка от 1993 до 2000 г.

Снимка: НАСА

Човечеството знае, че е смъртно, и заедно с това се самоубива

Коичиро Мацуура, генерален директор на ЮНЕСКО*

Човешката раса, планетата, цивилизацията може би вече знаят, че са смъртни. Сигурно е, че човечеството преживява не за първи път екологическа криза. Но несъмнено сега се сблъскваме с първата световна екологическа криза от подобен мащаб. Какво правим за бъдещето на Земята и биосферата? Пред какви предизвикателства се изправяме? Обсъждаме тези въпроси в рамките на Диалозите на ХХI в., организирани от директора на службата за прогностика на ЮНЕСКО Жером Банде под наслов "Какво бъдеще за човешката раса?" Поканени са първокласни експерти.
На първо място става дума за климатичните промени и глобалното затопляне. Средната температура на планетата може да се повиши до 2100 г. с още 1,5-5,8 градуса. Подобно затопляне заплашва много части на света и може да предизвика

истински катастрофи

като потъване на крайбрежни държави и зачестяване на тропическите бури.
На второ място идва настъплението на пустините, което е погълнало вече една трета от земите на планетата. В края на ХХ в. то изложи на опасност близо един милиард жители в 110 страни. Числото може да се удвои до 2050 г. и да засегне два милиарда жители.
Продължава обезлесяването, въпреки че точно тропическите и девствените гори са приют за биоразнообразието на планетата. Те допринасят най-много за борбата срещу климатичните промени и забавят ерозията на почвите.
Замърсяването на въздуха, водата, океаните и почвите заплашва цялата биосфера. Световната банка изчислява, че само Азия плаща за замърсяването на атмосферата с живота на 1,56 млн. души годишно.
Как да не споменем също така и световната криза за вода? Два милиарда души ще се изправят през 2025 г. пред недостиг на вода, а през 2050 г. ще бъдат несъмнено три милиарда.
Накрая, заплашено е самото биоразнообразие: видовете изчезват в 100 пъти по-бързо темпо от естественото и половината от тях няма да съществуват през 2100 г. Трябва да се знае, че биоразнообразието е жизненоважно за кръговрата на живота, за човешкото здраве и за осигуряването на храни.
Това тежко положение може да бъде генератор на конфликти и войни и налага да се търсят планетарни отговори. Въпросът за стабилното развитие засяга всички и се очертава като жизнено условие за борба с бедността, защото точно най-бедните първи ще изпитат последиците от засушаването и от задаващите се природни катастрофи.
Днес разбираме, че войната за природата е

световна война

Такъв е духът на Доклада "Стърн" за икономическите последици от климатичните промени. Човечеството трябва да се подготви за спад с 5% до 20% на брутния вътрешен продукт до 2150 г. и да плати тежката сметка от 5500 млрд. евро, ако не пристъпи още сега към борба с глобалното затопляне. Прекалено скъпо ще ни струва стабилното развитие, нали? Не друго, а инерцията ни съсипва. Бившият генерален секретар на ООН Хавиер Перес де Куеляр отправи по време на Диалозите за ХХI в. ясно предупреждение: "Как е възможно да знаем, а да не можем и да не желаем?"
Трябва още отсега да отговорим смело и ясно на трудните въпроси. Не може да продължава противопоставянето на стабилното развитие срещу естественото развитие, на борбата срещу бедността срещу опазването на екосистемите. Битката трябва да се води едновременно на всички фронтове.
Трябва да изобретим нови, много

по-скромни модели на развитие и потребление

Защото, както каза Харолдо Матос де Лемос пред Диалозите за ХХI в., "човечеството живее вече не в интерес на природата си, а на своя капитал". Очевидно не става дума да се спре растежът, но както предлага Мостафа Толба - да бъде изменен и дематериализиран колкото може по-бързо, т.е. да се намали потреблението на суровини във всеки производствен сектор. Трябва също да се повиши съзнанието за спазване на мерките, предписани чрез Протокола от Киото относно потенциалните разрушителни последици от глобалното затопляне.
Трябва да се гарантира правото на чиста питейна вода и за тази цел да се поставят основите на етика за управление на водите, която би спомогнала да се управлява търсенето, да се икономисва и рециклира водата и заедно с това да се подобрява нейното качество.
ЮНЕСКО участва на много фронтове за насърчаване на политиките за опазване на водите, за подпомагане на образованието в тази сфера, за глобална закрила на биоразнообразието. Организацията използва за целта своята световна мрежа от "резерви на биосферата", превърнали се в същински лаборатории за консервация на екосистемите и за рационално използване на естествените ресурси на местно равнище.
Такива са многобройните действия в Юга за обучаване на остро недостигащите специализирани кадри, които биха разбирали връзката между водата, бедността, здравето, културата и развитието. Културното измерение и образованието често са забравяни в политиките за опазване на околната среда: но образованието и културата са два от важните ключове за всяко стабилно развитие.
В рамките на реформата на ООН се води

широк дебат

за управлението на околната среда на планетарно равнище и за необходимостта от по-добра координация на усилията на всички. Сигурен съм, че трябва да се преодолее раздробяването, от което страдат дейностите в системата на ООН за опазване на природата.
ЮНЕСКО участва активно в този дебат: нашата роля се диктува от мандата, който имаме в сферата на образованието, науката, културата и комуникацията. ЮНЕСКО изпълнява четири големи международни програми за околната среда: за океаните, за сладководните басейни, за човека и биосферата и за геонауките. Успешна е програмата ООН-Вода, която обединява 24 институции и организации. ЮНЕСКО играе водеща роля в Световната програма за оценка на водните ресурси и в Десетилетието на ООН за образование и трайно развитие.
Прекратяването на войната с природата изисква нова солидарност с идните поколения. За целта не е ли време човечеството да сключи нов пакт, един "природен договор" за съвместно развитие с планетата и за примирие с природата?
Трябва да дадем приоритет на етичното отношение към бъдещето, ако желаем да има мир с планетата Земя. Защото планетата е нашето огледало: щом тя е наранена, значи самите ние сме ранени и осакатени. За да променим курса, трябва да създадем общества на познанието, които да съчетаят борбата с бедността, инвестирането в образование, изследвания и иновации и да поставят основите на истинско чувство за отговорност.
____
*Статията е изпратена специално за в. "Сега"



Снимка от спътник на НАСА показва къде е съсредоточен ледът в Арктика през септември 2005 г. в сравнение с 1979 г. (жълтото очертание)

Снимка: НАСА




Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.1364