|
|
|
| 24 Януари 07, 23:20
/ Автор: в. Нова зора
|
| 38 години - преход, та дрънка! |
|
| Странен празник беше 31.12.2006 г. Слушах всички новини. Сякаш някой ми четеше Ньойския договор за загробването на България през 1919 г. Реакторите се затварят, всички цени ще се вдигат, медиците - осъдени на смърт, здравеопазването в колапс, и прочие. В същото време някакви усмихнати особи ни казват, че днес е най-великият ден в най-новата българска история. Всъщност на деня само времето му беше хубаво, особено на село. А, хубава беше и една сутрешна новина от Португалия, че ще се оправим като тях след исторически преход за около 20 години. Аз вече извървях един исторически преход от 18 години - 1989-2007 г. Сега още 20 и преходът става 38 години. Започнах го на 27 години и ще го завърша на 65 години. Точно 38 години са управлявали султаните реформатори Абдул Меджид и Абдул Азис, опитали се за 38 години да направят от дивата Османска империя модерна европейска държава. Неуспешно, може би защото Португалия не е била Османска провинция и го е нямало НАТО. Почти 38 години продължи преходът от победната година на социализма (1956) до очакваното идване на комунизма - 1988 г. Само че на 39-ата година започна нов преход, в диаметрално противоположна посока. Трябвало да се върнем временно през 1944 г. до 1939 г., за да можем после по-лесно да влезем в новия век през 2000 г. Речено, сторено. От влизането в новия век до 2007 г. минаха седем преломни преходни години. За толкова време едно новородено пораства до първокласник. Толкова години са били необходими да завърши окончателно Великата октомврийска социалистическа революция (ВОСР) - 1917-1924 г. Точно седем години е воювала и България - от 1912 до 1919 г., поради което крайният резултат през 1919 и 2007 г. е един и същ. От толкова сметки ми се появиха мигом всички придобивки на прехода - високото кръвно, опънатите нерви и стомашно-чревните болки. Пийнах една шепа хапчета и си помислих за едно от най-успешните достижения на прехода - във всеки блок откриха по две аптеки. Лекарствата полегнаха кротко в стомаха ми върху високохолестеролна пържола, абсолютно забранена в Европейския съюз. Тъй като в новогодишната нощ вече бях започнал да върша антиевропейски гастрономически дела, продължих напред. Полях купчинката лекарства със сто грама домашна ракийка - собствено производство от историческата година на посрещането на Сакскобургготски в България. Стреснах се от глътката и замалко да се задавя. Погледнах телевизора, да не би да ме гледа строго оттам някой евронаблюдател. Заредих пистолета, сложих брадвето зад вратата и реших, че мога да посрещна достойно Европейския съюз, който едва ли точно утре ще дойде тук на село. Гледам комшиите, и те се барикадират. Сякаш башибозук ще ни напада. Дойде време за втората ракийка, взех да събирам кураж и историческа памет. Спомних си, че за 34 години (близо до 38), от 893 до 927 година, цар Симеон е довел България до три морета. Сега Костов, Симеон, Станишев и Доган доведоха България до шест морета и един океан. Вместо да вдигаме шум само тук, близо до Босфора, вдигаме шум в пустините на Ирак и Афганистан. Изпълнен с патриотичен напън гаврътнах трета ракийка. След нея обикновено с комшията пеем юнашки македонски песни. Сценарият на личното ми тържество обаче се обърка. Поглеждам пак телевизора - Меглена Кунева. Подгади ми се, но не е от ракийката. Историческият ми оптимизъм изчезна. Мигом си спомних за Берлинския договор от 1878 г., пак дело на тогавашния Европейски концерт, сиреч съюз. Направо ми се объркаха всички преходи! През 1878 г. се отървахме от Абдул Хамид и Абдул Азис, сега влизаме в Европа с Азис и Ахмед Доган. Понеже съм държелив, преди лягане пийнах и четвърта ракия, защото за разлика от инфантилните евроалкохолици при нас се мези добре. Направих план за евентуална евакуация на стратегическите производства - варенето на ракия, правенето на шкембето и пърженето на черния дроб. Стигнат ли еврочиновниците до наше село, се изнасям на палатка или землянка под връх Мургаш и заживявам волно като Чавдарци през 1943 г. Заспивам вече. Инструктирам за последно кучето Крум. То е кръстено на българския хан от времето, преди да се присъединим към Европа през 9-и век. Крум се е специализирал да лае по роми крадци, сега ще се специализира да лае по евронаблюдатели. То между тях няма голяма разлика. Едните са крадци на дребно, другите - крадци на едро. Напалих кюмбето, прехвърлих всички тъпи телевизионни канали и с мисълта, че съм изпратил най-лошата година от живота си, кротко заспах. Да, но сънувах Меглена Кунева. Няма отърване!
|
Доц. д-р Тодор МИШЕВ |
|
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
