Макар дни наред инициаторът на изложбата "Великолепието на България" Антония Първанова да се кълнеше, че името на Васил Божков изобщо няма да се спомене в Европейския парламент, хазартен бос N1 лично се появи на откриването.

Щедро платени PR акции не помагат за подобряването на имиджа на емблематични бизнесмени. Най-много да зацапат реномето и на някои политици, експерти и институции

С влизането на България в ЕС стартира и поредната серия от сагата за гущера, който си къса опашката. Всъщност този процес тече вече година, но през последните седмици се набиват на очи няколко шумни опита, разиграли се в Брюксел и Рим, в които се включиха политици, митрополити, кардинали, масони, та чак Ватикана и Европейският парламент. "Почистващите средства" също са познати - плащане на големи данъци, благотворителност, малко спорт, леки патриотични нотки от типа "изберете българското", спасяване на културно-историческо наследство, масирано медийно присъствие и т.н. Историята досега показва, че ефектът от подобни начинания е доста спорен. Той е положителен само в главите на хората, наели се да участват в акциите по почистването на имиджа. Мнението на обществото не се променя, а главните герои се озовават в ареста или преждевременно се прощават с живота си.
Да вземем например автора на фразата за гущера - Илия Павлов, който може да се приеме и като символ на неясното натрупване на първия милион. Той успя да легализира по-голямата част от бизнеса на "Мултигруп", беше пръв благотворител, заиграваше се с политиката и политиците - основно с Ахмед Доган, ходеше по царски сватби, правеше шумни тържества и рождени дни, даряваше на църкви, ремонтираше манастири, беше президент на един от най-големите футболни клубове. Разбира се, в цялата схема беше включено и леко тайнство - масонство, някакви съветници - бивши служители на западни спецслужби, прегръдки със световни бизнесмени.
Или банкера Емил Кюлев. Човек, който тръгна от школата в Симеоново и стана един от най-влиятелните бизнесмени в България. Бизнесът му бе изцяло в светлата част на икономиката, действаше с размах, имаше вземане-даване с политиката и с американски бизнесмени, стана съветник на президента Първанов. И двамата бяха признати за официални партньори на правителството, но това не им спаси нито живота, нито имиджа.
Без да имат същото ниво, но в сходни ситуации можеха да се видят и Константин Димитров-Самоковеца и Иван Тодоров-Доктора. Те пък приживе бяха почиствани от властта и от службите дори. Доктора бе сниман на яхта с половин правителство. Но си остана в историята като разследван за контрабанда и дори години след смъртта му МВР твърди, че разбива негови нелегални канали за цигари.
Или пък да вземем трибуквени групировки. Всички шефове на СИК - като се почне от братята Маргини и се мине през Милчо Бонев-Бай Миле, Дмитрий Минев-Руснака или Стоил Славов, бяха в челните редици на данъкоплатците и благотворителите. Те успяха да легализират бизнеса си, инвестираха в спорта, даряваха на болници като "Пирогов" и домове за сираци. Това не им помогна да махнат етикета "силова групировка", нито им спаси живота или спести ареста като емблематични фигури на специфичния български преход.
И шефът на ВИС Георги Илиев изгради империя - фабрики за колбаси и салати, огромни хотели и какво ли още не. Напълно легален бизнес. И той имаше футболен отбор и живееше като космополит - в цяла Европа. Когато пък се налагаше да не се яви на дело, (наказателно от частен характер - да не си помисли някой, че го е преследвала или проверявала държавата), нямаше проблеми да си извади медицинско от клиники в Карлови Вари или пък Москва. Но бе застрелян от снайперист и убийството му беляза нов етап в историята на организираната престъпност.
Част от останалите съмнителни групировки също стъпиха здраво в легалния бизнес и вече са собственици на банки, застрахователни и авиокомпании. Но го правеха по-тихо и планомерно. Може би затова засега се разминават без жертви и загуби.
Разбира се, никой не може да забрани на никого да се опита да си купи индулгенция за предишни прегрешения. Особено след като държавата, МВР и службите рядко си правят труда да се занимават с основни фигури от сенчестия бизнес приживе, а често даже помагат за излизането им на светло. Сигурно и това е естествен процес, но прави не особено добро впечатление и у нас, и в чужбина. Защото интересно е как, докато едни хора са живи и е публична тайна, че са контрабандисти, митниците и спецслужбите нямат данни за тях. Когато все пак нещо изплува на повърхността, разследванията се точат с години, а делата никога не приключват навреме, за да може присъдата да бъде ефективно изпълнена.
Нещо подобно се случва и сега с една частна колекция от т.нар. културно-историческо наследство на България. В мащабната чистка бяха включени ведомства, музеи, експерти, министерства. Всички те обясняваха, че още от преди 1989 г. можело да има частни колекции, че масивни златни маски се купуват без проблем от антикварни магазини, че се получават в наследство и т.н. И си вярват, дори. Да, сигурно може да има и такива случаи на сдобиване с наследство - особено ако нечий прародител е бил тракийски вожд, византийски император, прабългарски хан и е оставил антиките на наследниците си. Защото пак отпреди 1989 г. в България има Наказателен кодекс, в който изрично пише, че всеки, който намери антика, е длъжен под страх от наказателна отговорност да го даде на държавата. Никъде не пише, че ако някой купи такава вещ, може да я задържи за себе си. Което пък означава, че тя няма как да е законно притежание на частно лице. Защо ли представители на държавата, особено онези, призвани да опазват културно-историческото й наследство, така охотно си затварят очите пред този факт? Може би защото по съвместителство са в управата и на частната фондация на въпросния бизнесмен? В която, апропо, не членуват случайни хора - един шеф на музей, един бивш министър на културата и неуспял кандидат за вицепрезидент, един бивш шеф на звеното за разкриване на престъпления, свързани с културно-историческо наследство в Централната служба за борба с организираната престъпност, един виден художник и т.н.
Има и още нещо - така и не стана ясно проверява ли прокуратурата въпросната колекция, както и всички останали странно пръкнали се сбирки, кротко изложени в Националния исторически музей. Преди няколко месеца отговорът бе "да", сега обаче изненадващо се оказа, че обвинителите още не били стигнали до тях.
Съвсем отделен въпрос е реакцията на опозицията, която забрави, че години наред бе на власт и също не пипна с пръст нито колекцията, нито собственика й. А сега твърди, че било публична тайна колко мрачна личност е той. Това някак си не е морално, дори е опасно. Защото вместо да дава отговори, задава въпроси. А е крайно време някой да започне да отговоря на неудобните въпроси, които витаят из обществото години наред. И за топлата връзка на съмнителните бизнесмени с всички партии на власт, и за неясния произход на капитали, и за безнаказаността на емблематични фигури на българския преход, и за безсилието на спецслужбите, прокуратурата и съда. Докато това не се случи, гущерът ще си остане гущер. Колкото и опашки да откъсне.

Шефът на "Мултигруп" Илия Павлов обичаше да заиграва с политиката и политиците, особено с онези, които винаги са на власт - като Ахмед Доган. Снимка Велислав Николов

1997 г. Тогавашният шеф на "Пирогов" получава дарение от 5 000 000 лева от Красимир Маринов - Големия Маргин в качеството му на президент на СИК. Снимка: Архив "Сега"

Прословутата снимка от яхтата в Монако, в която карти играят тогавашните министри на финансите и на транспорта - Милен Велчев и Пламен Петров, депутатът Мирослав Севлиевски, а на заден план се вижда обявеният за контрабандист Иван Тодоров-Доктора. Снимка: "Сега"