|
|
|
| 02 Януари 07, 22:59
/ Автор: в. Новинар
|
| Сблъскваме се с правителство, което ни казва - парите или живота! |
|
Субсидираният газ винаги е по-евтин, но политическата му цена е по-висока. Чудесно казано наистина. Но каква е по-добрата политическа цена на несубсидирания газ у нас, при положение че "Газпром" е единственият доставчик за страната ни?! Зависимостта е напълно еднаква както при пазарни, така и при бартерни цени. И както пее Боб Дилън: човек няма нужда от синоптик, за да знае откъде духа вятърът. След подписването на новите договори за доставка и транзит с Русия Държавната комисия по енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ съобщи, че от 1 януари 2007 година позволява на "Булгаргаз" разумно малко да увеличи цените от 308,58 лв. за 1000 куб.м газ на 321,11 лв. /без ДДС/. Смисълът на подобни комисии на комуналните услуги по света е да регулират и ограничават надуването на цените от монополите. У нас общото натрупване на увеличението през тази година ще бъде ужасните 20%, искате или не, и ще засегне освен всичко друго и топлофикациите. Но това е едва началото, драги плащачи на парно. Цената на парното се определя от цената на руския газ по договора с "Газпром". А най-неясното в пакета от документи, който България разписа с "Газпром", е формулата, по която ще се усложнява цената на природния газ. Министър Овчаров успокои овцете, че парното няма да поскъпне през този сезон. Черен хумор за плебса! Корпоративните мангизи побеждават всеки народ. Тая зима ще мине някак, затова пък очаквайте през следващите шест години, по два пъти на година цената на руския газ да се увеличава, докато достигне около 95% от пазарната. Вы понимаете? Или что?!
Очаква ни непрекъснато увеличение на топлото. И всичко останало. Разбира се, у дома има множество коктейлни революционери, които по светските събития обсъждат необсъжданото в пресата. Неказаното по телевизията. Недемократичното в демокрацията. Но те никога няма да обявят граждански "Бунт!", както направиха американците през 2000 година. Тогава 3 милиона жители на Сан Диего просто продължиха да плащат сметките си за електричество по старите цени. Към ефективния протест на потребителите срещу увеличението на тока от компанията "Сан Диего Газ енд Илектрик", забележете, се присъединяват още и училищната система на града, и Църковният съвет, и щатският сенатор. В резултат губернаторът на Калифорния по това време Грей Дейвис изработва спешен ретроактивен /със задна дата/ закон за намаляване на цените с 60%. А щатските регулатори на комунални услуги забраняват на "Сан Диего Газ енд Илектрик" да прекратява доставката на ток на клиенти, които отказват да платят!* Това е Америка. Гражданското общество реагира светкавично дори на увеличение с около 15 цента на киловатчас. Американецът обаче е съгласен да плаща по 15 долара на година, за да е част от Мрежата за действие на потребителите на комунални услуги - UCAN, която се занимава изключително с това да тормози и да съди електрическите и телефонните компании. UCAN спонсорира култови радиореклами от типа "Не мога да платя! Няма да платя!". В толкова социалната ни Европа този начин на извоюване на потребителски права и защити "от граждански сдружения" е почти невъзможен, а в България е напълно фантазен. Излиза ми по-евтино да си навличам глоби за непокорство, отколкото да се покорявам. Покорството би намалило собствената ми стойност, разсъждава типично по американски Хенри Дейвид Торо в своето "Гражданско неподчинение". Торо, eдно от най-големите имена в американската литература, представител на трансцеденталната философия, завършва по следния начин: Сблъсквам се с правителство, което ми казва - парите или живота! Защо да му давам незабавно парите си, питам?
*Данни на Greg Palast, разследващ репортер, носител на наградата "Дейвид Томас" на "Financial Times", лектор в "Кеймбридж", експерт по контрола върху корпоративната власт. |
|
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
