Любен Обретенов

Всяка година по това време по един или друг начин се отбелязват важните събития от зората на българската демокрация - падането на Тодор Живков, създаването на СДС и т.н. И героите на ония времена изведнъж се оказват на първата линия на публичното пространство, опитвайки се да докажат, че

не са просто сенки от миналото

Тази година, покрай приемането на закона за досиетата, този процес придоби особено големи размери. Почти не остана стара червена или синя муцуна, която да не обясни имало ли е сценарий за прехода, къде са отишли парите на БКП, колко дълга е ръката на ДС и дали тя все още държи държавата...
Тези въпроси са важни, разбира се. Само дето отговорът им е отдавна ясен - сценарий има. Не е нужно да си Шерлок Холмс, за да го разбереш. Просто е достатъчно да си спомниш кои бяха на власт едно време и кои сега, кои навремето са учили в партийните школи в Москва и кои днес в престижни западни университети. В голяма част от случаите става въпрос за бащи и деца. Мнозина от нас са чували разкази от първа ръка на хора, които са отказали да приемат пари от БКП, за да не попадат в зависимост. Всички пък видяхме как някои от нищо забогатяха, а други се оказаха некадърни да вложат умно това, което им даде партията, и фалираха, след кратък парвенюшки възход.
За настоящето далеч по-важен е един друг проблем. А именно, че заложеният от върхушката на БКП олигархичен модел продължава да се мултиплицира и днес, което не вещае нищо добро за бъдещето. До ден-днешен

политическият ни елит се държи като каста,

създадена преди 17 години, която продължава да представлява реално само себе си и проформа тези, които са гласували за отделните партии.
България очевидно не е изключение. В прословутата си реч, която предизвика обществени вълнения, премиерът на Унгария Ференц Дюрчани всъщност призна, че и там е нещо такова. У нас обаче политиците ни стават все по-нагли, защитавайки кастата си. Само преди няколко дни не някоя друга партия, а именно лявата БСП се опита да увеличи пенсиите на най-богатите пенсионери. А НДСВ бе "против", но не толкова заради явната несправедливост. Жълтите се ядосаха на коалиционния си партньор най-вече, защото се опитва да прокара нещо зад гърба им.
Управниците ни все още не са осъзнали една проста истина - общество, в което 10% благоденстват, а 90% или свързват двата края, или мизерстват, не го чака нищо добро. В такова общество

дори и богатите не са щастливи

В ЕС, накъдето сме се запътили, отдавна са осъзнали този простичък факт. Именно поради тази причина дават пари на такива като нас, за да предотвратят бъдещи проблеми, които ще им излязат по-скъпо.
А у нас елитът продължава самодоволно да се олигархизира. И народът съответно яростно се атакизира и бойковизира. Слепите ни управници копаят сами своя собствен гроб.
Да, Волен и хората му са лумпени и фашисти, а Бойко е необразован грубиян, който го бива най-много за това да си прави пи ар. Но те и двамата съумяват да се представят в очите на обществото като контрапункт на онези, които за 17 години докараха хората до просешка тояга, докато самите те потънаха в разкош. Волен и Бойко може и да се провалят и изчезнат. Но ще дойдат други, тъй като нишата за подобен род политика съществува и като че ли се разширява.
Самият факт, че в столичната община БСП, ДСБ, СДС и НДСВ реват като един срещу кмета, е достатъчен, за да му повиши рейтинга. Нищо, че съветниците са очевидно по-опитни в управлението и думите им звучат по-логично и съобразено със закона. Законът обаче у нас значи все по-малко, тъй като

всички грабежи се извършиха съвсем законно,

докато изброените по-горе партии управляваха.
Още по-смешен е опитът на съветниците да се представят като учтиви и възпитани, а кметът да лъсне като хулиган и простак. Така те определено няма да спечелят хората на своя страна. Мария Антоанета учтиво и възпитано се е извинила на палача си, защото, без да иска го е настъпила, качвайки се на гилотината. Това обаче не е спасило главата й.
Единственият начин да се ограничи влиянието на "Атака" и ГЕРБ и да се предотврати появата на подобни формации в бъдеще е политиците ни да демонстрират поне малко загриженост за електората си. Ресурс за това има - бюджетен резерв, европейски фондове и т.н. Това означава да се наруши сценарият, написан в края на 90-те години на миналия век, който раздели българите на 9 милиона мишлета (вече са по-малко всъщност) и няколко котарака.