Няма по-тъжен и изоставен човек от българския гласоподавател след избори, написах миналата седмица на това място. Днес бих допълнил, че такова разминаване и отчуждение между власт и народ, между самодоволството на управляващите и доволството на управляваните не е имало отдавна и ни връща някъде в началото на зимата 1996/1997 година. Какво последва тогава, всички си спомнят. Впрочем, не всички, извинявайте. Последваха обсадата на парламента, януарските протести и падането на БСП от власт. А се започна с обезценяването на лева.
След президентските избори управляващите най-цинично забравиха предизборните си обещания и временни подаяния и засипаха залисаните в политически моабети гласоподаватели, които току-що бяха призовали да спасяват статуквото от "настъпващия фашизъм" с нови данъци, налози и плащания. Върхът на управленското безочие бе увеличението на акцизите на горивата поднесено като произтичащо от нуждата да се дадат повече пари на армията, за да отговори на изискванията на НАТО. Това повишение на акциза вероятно е било решено от управляващите (по-точно от БСП) още преди месеци, но е отлагано заради президентските избори. Опаковано сега в тази удобна формулировка, увеличението, чиято цена ще бъде платена от цялото общество, е не само удар срещу коалиционния партньор НДСВ, от чиято квота е министърът на отбраната, не само провокира негативни чувства към Българската армия, към която българският народ традиционно питае голяма любов и уважение, но пряко насочва недоволството от мярката и към така мразеното от БСП преди и трудно преглътнато по-късно като в "неизбежно зло" НАТО. Както и вече започналото драстично увеличение на цените на основни хранителни стоки, още преди да е влязло в сила вдигането на цените на горивата, се обвързва с предстоящото ни от 1 януари пълноправно членство в ЕС, макар че няма никаква икономическа логика да се вдигат точно тези цени и точно по този начин. При това премиерът Станишев гордо и категорично бе заявил, че държавата няма да допусне никакво спекулативно увеличение на цените. Ето как "виновни" за тежкия ценови удар върху българските граждани се оказаха НАТО и ЕС. Измили си ръцете по този начин, управляващите изоставиха неприятната тема и се усамотиха на Боровец, за да укрепват коалиционното си сътрудничество.
И през уикенда заваляха паралелни новини от курорта и от пазара. Цените на хляба започнаха да се качват с 10-15 на сто. Царят благодари публично на депутатите за имотите си.
С 10-15 на сто поскъпват млечните продукти. Доган предупреди, че по-големият партньор не бива да се опитва да изяде по-малкия.
20-25 на сто скачат цените на пилешкото. Станишев пожела чувството за екипност да проникне у всеки представител на трите партии в името на доброто управление на коалицията.
С 15-20 на сто ще скочат луканките и суджуците. "Няма да има шок в цените. Някои ще се вдигнат, но ще има и такива, които ще вървят надолу", оптимистично се изказа премиерът Сергей Станишев. Той предупреди отново, че ще има строги административни санкции за ценовите спекуланти. И се отдаде на коалиционната въздишка на Ахмед Доган: "жадни сме един за друг".
Между трогателното описание на среднощните забавления на управляващите в медиите се намърдват и пропагандни твърдения на правителствени апологети, според които "скокът на цените е според джоба". Те почти повтарят казаното от премиера, като ни уверяват, че "първоначално ще има някакво повишение на цените именно заради очакванията главно на потребителите, но то ще е слабо", но "в средата на годината всичко ще се намести".
Да, да! Знаем много добре, че в България цените никога не се връщат на позицията, от която са тръгнали нагоре.
Най-драматичното в очертаващата се "зима на нашето недоволство" е не толкова самото шоково повишение на цените, а това, че властта въобще не си направи труда да обсъди няма ли други резерви, уместно ли е, когато наказваш обществото с тежък финансов удар, в същото време да даваш аванти на хазарта, да обзавеждаш управниците с все по-нови и луксозни леки коли, да си гласуваш увеличение на заплатите, да задоволяваш непрекъснато апитетите на Емел Етем. Всичко това говори, че властимащите гледат на народа си като на безропотна тълпа, лъжат го без никаква свян, когато им трябва народният глас, изцеждат му всичките живителни сили и резерви, за да си напълнят касите, и го забравят, презрително отдадени на куртоазните си курортни занимания.
Да, всичко това е дежавю, през онази настъпваща зима точно преди 10 години. Означава ли това, че продължението ще бъде същотоω Зависи. Българският народ наистина е търпелив, но само той си знае къде са границите на неговото търпение.