България е на път да стане 26-та страна-членка на ЕС на 1 януари 2007 г., когато трябва да се присъедини по график заедно със северната си съседка Румъния. Но сегашното поведение на водещите властови централи показва, че тази европейска страна със 7.7-милионно население е много далеч от институционалните норми на ЕС. Четири елемента на сегашната българската действителност осветляват това заключение: бизнесът, организираната престъпност, съдебната система и полицията.

Бизнесменът

Куклите могат да станат опасни, когато започнат да си въобразяват, че те дърпат конците и че парите, които управляват, наистина им принадлежат  - когато те говорят, сякаш имат свой собствен глас и собствен мозък. Илия Павлов беше такава кукла.

Павлов, чието богатство достигна 1.5 млрд. долара, беше осмият по богатство човек в Източна Европа. А започна професионалния си живот като борец - при това посредствен. Няколко години по-късно, възседнал руско-българската мафия, той беше вече собственик на Мултигруп - една от най-големите корпоративни групи в България.

Павлов получи награди и отличия от Русия и Израел и беше чест гост на бивши крале и президенти. В един момент той всъщност започна да вярва в ролята, която играеше. Той дори искаше, той - куклата!, да играе ролята на кукловод.

Той започна да назначава в надзорния съвет германци, британци, американци, като постепенно инвестираше капитала си в САЩ. Той се откъсна от мафиотската мрежа, която първоначално го създаде. Това обаче беше непозволено, тъй като нито една мафия не може да понесе да бъде изоставена от своите.

Изглежда, че Илия Павлов получи сигнали, които показваха, че той е в списъка на наемните убийци. Неговата несигурна позиция стана ясна по време на посещението на Владимир Путин в София, когато Павлов си проби път до прием в Руското посолство с помощта на фалшива покана. Той използва възможността, за да се опита да говори с руския президент, който обаче отказа да го изслуша.

Няколко дни по-късно, когато излизаше от офиса си, заобиколен от десет бодигарда, куршум прониза сърцето на Илия Павлов. Това стана на 7 март 2003 г. Целият елит на страната присъства на неговото погребение - фотографиите на събитието напомнят поразително на подобна сцена от филм на Франсис Форд Копола. Когато беше погребан в село Арбанаси, няколко висши духовници и мнозинството от Светия Синод застана пред гроба му. Нито един друг българин не е изпращан с такива почести.

Мафията

Поръчковите убийства, както всички други, остават ненаказани. Не е за чудене, че Цвятко Цветков - бивш началник на политическата полиция, обяснява за български вестник: "Поръчковото убийство е невъзможно без съгласието или сътрудничеството на полицията. Като еманация на държавата, полицията е компонент от организираната престъпност."

Година след година в България обявяват война на мафията - срещу корупцията й, срещу трафика на оръжия и наркотици, срещу рекета, срещу фалшивите кредити и измамите от всякакъв вид. И всеки път "войната" се оказва неефикасна.

Българската мафия е продукт на тоталитарното минало на страната. В Сицилия мафията се създаде, когато имперската мощ на Хабсбургите се оттегли и мнозинството от служителите на армията и полицията останаха без работа. В последвалия период мафията стана придатък на държавата.

За разлика от това, в страни като България и Русия, мощта на мафията се базираше върху мощта на комунистическата партия и нейните държавни служби за сигурност. Номенклатурата създаде паралелна сива икономика, за да може да търгува с оръжия, наркотици и всякакви стоки и най-важното - да може да печели чужда валута. С падането на комунизма през 1989-90 г. тези структури бяха много полезни за превръщане на секвестираното общо национално богатство в частен капитал чрез редица метаморфози и мутации.

Ако си припомним ленинската максима, че диктатурата е власт, която не е ограничена от никакви закони, тогава е възможно да схванем колко малка е Коза Ностра в сравнение с октопода на руската мафия. Последната е проникнала в собственото си общество и има възможност да зарази "старите" страни от ЕС. Йерархичната структура на старата Руска империя с нейния център в Москва е огледално отразена в днешната мафиотска мрежа, тъй като пъпната връв все още не е отрязана.

Главният прокурор

Никола Филчев, както повечето високопоставени представители на българската държава, беше служител на Държавна сигурност преди 1989 г. и, може би, също така на КГБ. След разпадането на комунизма той започна да се представя за опозиционер, но след падането на консервативното правителство на Иван Костов през 2001 г., започна да посещава редовно Москва.

Неговите посещения там бяха толкова ефикасни, че скоро Путин го награди за специални заслуги към Руската държава и му подари илюстрирана и позлатена история, тежаща 15 кг, озаглавена "Русия: Славна съдба".

Церемонията по връчването се проведе в руското посолство в София. Леко пияният Филчев стана да рецитира стихотворение: "Кат Русия няма втора на света...тя е нашата опора, тя е наща висота". После със сълзи на очите , той говори за общата съдба на България и Русия, докато многобройните униформени персонажи, които присъстваха, кимаха с глава в знак на съгласие.

В продължение на седем години - от 1999 до 2006 г.- Филчев отговаряше за борбата с престъпността. През това време бяха извършени стотици поръчкови убийства и загинаха поне хиляда човека от ниските чинове на, т. нар. бизнесобщност (независимо дали “бяла”, “сива” или “черна”).

Колко убийства разкри неговата службаω Нито едно! Нито един бос на мафията не беше дори обвинен. Никола Филчев умишлено пречеше на разследванията, които замесваха руската мафия. След като се оттегли от поста си, опозицията поиска той да бъде съден за серия от престъпления. Вместо това, за да бъде защитен, той беше изпратен за посланик на България в Казахстан.

Полицията

Условията за присъединяването на България към ЕС вероятно ще съдържат повече условия и клаузи, отколкото предбрачния договор между милионер и професионален златотърсач. През последните седмици управляващите елити на Европа се насилват, за да докажат на себе си и на другите, че на Балканите има напредък. Това става въпреки предупрежденията на експертите, които бяха изпратени да проверят и се върнаха със сериозни предупреждения.

През март 2006 г. Клаус Янсен - председател на Германската федерация на следователите (BDK) беше в България. Той каза пред "24 часа":
"Попитах за броя на офицерите по възраст и ранг. Това може да ви покаже дали там има офицери, които са обучени по сегашните демократични норми и колко от тях са работили по време на комунизма. Тази информация беше засекретена. Всичко, което можех да направя, е да се смея. Бях там, за да проведа инспекция и постоянно получавах един и същ отговор: това заплашва националната сигурност. Ако ЕС предостави конфиденциална информация на България, тя ще попадне в ръцете на престъпни организации."

Как да обясним санирания имидж на България, който в последно време се представя пред обществотоω Защото, както посочи Клаус Янсен: "След 2007 г. българските проблеми ще станат и мои проблеми."

*Публикуваме статията от сайта kafene.net