|
|
|
| 06 Август 06, 12:50
/ Автор: Веселина Седларска
|
| Бягай, държавата стреля! |
| Впрочем мутрите, многобройни и въоръжени поне колкото полицаите, стрелят чисто. Убиват точно този, който е поръчан, и макар да го правят не във велинградска гора, в която има един-единствен гъбар, а на кръстовища с много хора, не убиват граждани. Поне това и поне засега.
Веднъж попитах един американец защо сънародниците му тичат към полицая, когато имат проблем. Защото полицаят е държавата, каза. В такъв случай ние затова бягаме, когато видим полицай. По същите причини, по които бягаме от държавата. |
Първото съобщение гласеше: При стрелба на двама полицаи рикоширал куршум убил в една гора един клошар. Бях сигурна само в едно - че убитият не е клошар. 99 процента залагах за това, че не става дума за рикошет, но за това, че жертвата не е клошар, бях готова да заложа 101 на сто. В България, когато убиецът е полицай, жертвата трябва да изглежда незначителна. Жертвата трябва да е някой, който не си е струвало да живее. Защото е живял така, че няма значение дали е жив или не. Някой, който си е търсил убийството. Улеснил е престъплението. И не си струва чак толкова шума.
Класиката в това отношение беше при убийството на Станиела Бугова. 16-годишното момиче беше застреляно от упор с автомат "Калашников" при полицейска проверка на пътен възел "Петолъчката" от сержант Здравко Петков през 1998 година. Прессъобщението на полицията по този случай трябва да бъде намерено, за да влезе буква по буква в учебниците по лицемерие. Не съвсем буква по буква, защото цитирам по памет, то звучеше така: Около 23 часа при проверка на автомобил със софийска регистрация серж. З.П. е прострелял по невнимание в областта на главата Ст.Б. на 16 г. от Сливен, тя пътувала в автомобила с още трима души, взети са кръвни проби за алкохол, образувано е дознание.
Толкова и така.
Какво си помислихте, когато прочетохте това прессъобщениеω 16-годишно момиче от Сливен с още трима души в полунощ в софийска кола на пътен възел "Петолъчката", който по онова време беше отбелязван с череп в картите на немските туристи. Ами, съмнителна работа, непълнолетна жрица най-вероятно, направо си го е търсила, какво толкова...
На първата пресконференция полицията не знаеше. Не знаеше кой е шофирал, не знаеше кои са били в колата, не знаеше защо патронът е бил в цевта на автомата, защо предпазителят е бил освободен, най-вече не знаеше къде живее жертвата. Пресконференцията беше проведена 15 часа след престъплението.
На журналистите ни бяха достатъчни 15 минути, за да узнаем адреса и отидем до дома на убитата. Където разбрахме всичко. Колата е била със софийска регистрация, защото е била наскоро купена от брата на Станиела, който също е от Сливен. Той е и шофирал. В колата са били майката на Станиела и братовчед й. Пътували са към село Медвен, където ги е очаквал бащата. Спрели ги полицаи за проверка. Чул се гръм и Станиела се свлякла в скута на майка си. В тъмното майката опипала лицето й, в шепата й се изсипали зъбите на момичето. Куршумът минал през лицето. Станиела беше ученичка, танцьорка във фолклорен състав. Сержант Здравко Петков получи 2 години и шест месеца затвор. Министерството на вътрешните работи използва случая да освободи някои свои кадри, други да размести. В деня, в който стана ясно, че сливенската полиция е убила сливенско момиче, елитът на Сливен се събра на шумен коктейл по случай празника на града Димитровден. Шефът на полицията беше на коктейла. Все едно, че не се беше случило нищо. Нищичко.
Убитата Елеонора също се намираше по време и на място, на което момичета, които не си търсят белята, не се намират. Както и сестрите Белнейски - твърде късен час за пиене на кафе, както бе казано. За Чората да не говорим, той пък така или иначе щеше да бъде убит все някога, защо да не е в момент, в който не е показал уважение към полицията. После се оказа, че не е имал време да окаже уважение. И че край Велинград не е било рикошет. А на "Петолъчката" колата е била пълна със семейство, а не със сутеньори. После всичко става ясно. Винаги става ясно.
И всеки следващ път полицията пробва рецидива да очерни жертвата, да я направи незначителна. Да представи едно дете като проститутка. Да внуши, че един човек с три деца, дом и семейство, е клошар. Че Чората е така или иначе "поръчана" /в смисъл за убиване/ мутра.
в. Новинар |
|
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
