Тронната реч на новия президент Росен Плевнелиев претърпя и удари, и музикални форми, но интересно защо никой не се вгледа в числата. А тъкмо те крещят за това, което думите премълчават.
Г-н президентът каза: "Ето как виждам България през 2020 година. Сега доходът на българския гражданин е 43% от средния за ЕС - през 2020 г. е не по-малко от 60%." По-нататък в речта се споменава, че у нас производителността е едва 20 на сто от европейската. Какъв е изводът според вас?
Малко по-директно го казва г-жа Кристалина Георгиева във в. "Труд". Цитирам целия абзац:
"В България мнозина се тревожат, че изоставаме от други европейски страни по доходи - 44 на сто от средното в ЕС. Според мен трябва много повече да се притесняваме, че имаме 20% от производителността на труда на Европа."
Какво говорят тези числа? Ако доходът на българина е цели 44 на сто от средноевропейския, а производителността му е едва 20 на сто, значи той получава два пъти повече пари, отколкото е заслужил. Следователно трябва да си наляга парцалите, да работи двойно, а не да мрънка и да стачкува.
Вероятно един и същ екип от елитни експерти забърква омлета от статистики, с който двамата политици канят народа на закуска. Ако готвачите на числа бяха някакви прости селяни, веднага щяха да възкликнат: "Как така 44 на сто? Ами аз къде съм тръгнал на гурбет, като с 44 на сто от европейската заплата мога да си живея бей гиби в родната махала?"
И наистина, при 44 на сто от европейския доход човек трябва да е сексуално фрустриран, за да се откъсне от топлия хълбок на булката - само разходите за пътуване, жилище и устройване изяждат допълнителните 56 на сто. Да не говорим за стреса от социалния срив. Когато е спал по немските паркинги, г-н Плевнелиев не може да не го е опознал. Българският гурбетчия е инженер, който отива да бере праскови или маслини - и пак изкарва 4 пъти повече, отколкото в България.
Съпоставимите числа за доходите трудно се намират и още по-трудно се пресмятат, така че всеки експерт може да си ги изсмуче от пръстите, без да му мигне окото. Затова аз препоръчвам един надпартиен експерт - страницата в сайта на Евростат, която показва "средния изравнен нетен доход" по държави, изчислен чрез сложните европейски методи: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/show.do?dataset=ilc_di02&lang=en.
Според нея средният доход за ЕС 27 през 2010 г. е бил 6674 евро на глава от населението, докато за България е бил 1274 евро. Делим едното на другото и се оказва, че доходът на българина е точно 19% от средното за Европа, и то след като се приравни с коефициент за покупателната сила на заплатата му според правилата на европейската статистика. Хайде, да го кажем 20% за по-прегледно.
Откъде ли експертите на г-н Плевнелиев и на г-жа Кристалина Георгиева са взели това 44 (43) на сто? Не знам, сигурно има и такива сметки. Но в Евростат единственото подобно число за България е "брутен продукт на глава от населението" - най-общият показател за производителността: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tec00114.
Та ако признаем Евростат за някакъв авторитет, оказва се, че съотношението между производителността и дохода на българина не е 20:44, а 44:20. Значи не е вярно, че получаваме два пъти повече от заслуженото, а тъкмо обратното - дават ни над два пъти по-малко, отколкото ни се полага според европейската практика.
Хората не може да не усещат тази инверсия. Затова те доста иронично приемат димящата паница зелен хайвер, че до 2020 г. ще станем 60 на сто европейци. Или например двуцифрения растеж, за който г-н Дянков често мечтае на глас. Или онези 800 дни.
Дори фолкпевиците взеха да усещат, че проектите 2020 са фентъзи.
И рязко намалиха инвестициите в силикон. И още ще въвеждат плоския бюст, ако България продължава да го кара по формулата 44:20. Първо, при тези двойно орязани доходи и тези отворени граници тук не може да се задържи никаква работна сила. Ако си нискоквалифициран - бягаш, защото си безработен. Ако си висококвалифициран - бягаш, защото там плащат 10 пъти повече. Ако си богато дете - бягаш, защото България не може да оправдае огромната инвестиция в западното ти образование. Какво ти двуцифрено развитие, като вече няма кой да завинти един болт?
Едно време децата казваха "ще стана пожарникар", сега - "ще стана германец". За да успее тази икономическа система, първо трябва да се затворят границите, да се въведат изходни визи, които да не се издават на никого.
И второ, системата 44:20 автоматически колабира икономиката. Това е А-то и Бе-то на макроикономиката. Но пък неолибералите около Бойко Борисов и капиталовите кръгове изобщо отричат, че съществува макроикономика.
Да поддържаш система 44:20, е като да подскачаш на един крак. Половината от истинския капацитет на вътрешното потребление е откраднат и изнесен навън. Това веднага убива 50% от бизнеса, който се храни от вътрешното потребление. И това не е еднократна операция, а постоянен цикъл, който се повтаря и повтаря, всеки път свивайки българската икономика като шагреновата кожа на Балзак. Затова няма и чужди инвестиции. Какво да търсят тук? Квалифицирана работна сила? Квалификацията предполага интелект, а интелектът предполага емиграция още на младини.
Между другото, европейският пакт за затягане на коланите предвижда заплатите да се обвържат с производителността - т.е. двете да вървят 50:50. Това на Запад сега се нарича бюджетна "строгост", (austerity), новата религия на евроначалството. Но пък българската "строгост" при 44:20 отдавна е настигнала и задминала Запада. За да се изравним с европейския "остеритет", заплатата на българина трябва да се вдигне със 110%. Или може би европейците да си намалят заплатите с 55%, както предлага премиерът. Както винаги той единствен напипва сърцевината на проблема, за съжаление от обратната му страна.
Шегувам се, разбира се - бъдете благодарни, ако изобщо имате заплати.
Доколкото усещам, скоро и други горди статистики ще претърпят радикален ремонт. На г-н Дянков няма да му е за първи път да му поправят цифрите, а и едва ли е по-ловък от гръцките финансисти. Спомняте си онези 1,9% бюджетен дефицит, които се оказаха 3,9%, тъй като министърът пропуснал да включи някакви пасиви. Нещо объркал текущата сметка със счетоводния баланс. В интервютата си през май-юни 2011 г. той говореше за 5 на сто ръст, дори 8 на сто. И какво се оказа? Миналата седмица излезе новият доклад на Световната банка за глобалните икономически перспективи и какво да видя - о, ужас! Стабилната България там е една от най-застрашените страни заради външния си дълг и свитото потребление. Чакайте, нали нашият дълг беше само 14-15% от БВП, третият най-малък в Европа? Така е, ако смятаме само държавния дълг. Но Световната банка напълно го игнорира, тя се интересува само от брутния външен дълг, тоест държавен и частен заедно. А той е горе-долу равен на БВП. Там числата, с които правителството ни успокоява от сутрин до вечер, изобщо не се вземат предвид.
Честно казано, не виждам каква полза има днешната власт от жонглирането с цифрите. В крайна сметка нито г-н Борисов, нито г-н Дянков, нито Кристалина Георгиева са създали днешната ултрадясна икономическа система 44:20. Като повтарят нейната пропаганда, те поемат чужди грехове върху себе си. Ако искаш да си различен - бъди различен!
