Огромната несправедливост, за която плащаме всички, е тази, че държавите се свенят да искат пари от богатите. Ако Германия и Европа не искат да се превърнат в собствената си Сомалия, моделът трябва да бъде спешно сменен.

В сп. „Шпигел“ германският публицист Якоб Аугщайн критикува сегашния модел на развитие на държавите в Европа, вкл. и в Германия, който според него е прекалено силно повлиян от неолиберализма. Ето някои от тезите му:

Германия е несправедлива страна. Това е факт, а не лява идеология. Нашата система води до един вид „преразпределение от бедните към богатите“. Специалистът по конституционно право и данъчен експерт Паул Кирхоф, когото Ангела Меркел навремето искаше за свой финансов министър, формулира тези дни нещата по следния начин: „Ако нашата система иска да оцелее, нещо в нея трябва да се промени“.

Пари при пари, бедност при бедност

Ето няколко примера: Най-добре печелещите 5000 домакинства са увеличили от средата на 90-те години дела си в националния доход с около 50 на сто. Същевременно обаче реалните възнаграждения на всички германци за същия период са останали приблизително същите.

Чистата работна заплата т.е. делът на заплатите в националния доход в Западна Германия до 80-те години е все още около 44% Десет години по-късно: малко над 38%. Днес – около 35%. В същото време дела на доходите от печалби постоянна расте.

В ход са неимоверни преразпределения. Всичко това е отдавна известно. Но ние сме безучастни наблюдатели. Защо всъщност? Защото идеологията на приватизацията, идеологията на оттеглящата се държава, идеологията не неолиберализма замъглява общественото мнение вече за цяло поколение.

Неолиберализмът катастрофира

Но тази идеология вече се пропуква. „Едно десетилетие на разюздана финансова икономика се оказа най-успешната програма за ресоциализация на обществената критика от ляво“, беше писал Франк Ширмахер. Не силата на лявата аргументация надви над капитализма. Капитализмът продължи да се разраства, докато не стана несъвместим с демокрацията.

Живеем все повече в система, в която малцинството извлича печалби, а мнозинството – не. При демокрацията обаче мнозинството е нужно на всеки няколко години като електорално стадо. Да пусне гласовете си после да замлъкне. За тази цел държавата им плаща все по-оскъдните помощи от социалните фондове.

Откъде обаче да дойдат парите  тези фондове, след като богатите и предприятията плащат все по-малко данъци и успяват да задържат печалбите само за себе си, а бедните не плащат никакви данъци, просто защото нямат пари? Досега това се компенсираше с поемането на все нови дългове. Дълговете са цената, която държавите заплащат, за да стават богатите все по-богати, а бедните все по-бедни. Тази система беше доведена до абсурдни размери.

Държавата сама се лишава от парите на богатите

Да бъдат щадени богатите и успокоявани бедните – това вече няма да бъде възможно. В сегашните условия има само едно решение: да се вдигат данъците или да се пести. Ако държавите пестят, насправедливостта ще продължи да се увеличава: училища, плувни басейни, библиотеки, болници – всички те ще пострадат, а който има пари не разчита на функционирането на тези институции.

За разлика от всички останали. Така потокът на масовата ярост ще се отприщва все повече. И можем да си представим, в каква посока ще се излее той:  към десен радикализъм. Когато държавите пестят, те не реформират системата по посока към демокрацията, а я деформират, превръщайки я в автокрация.

За да бъде спасено нашето общество има само един път:  вдигане на данъците. Максималната данъчна ставка в Германия никога не е била по-ниска от сегашната. 53 или 56% се възприемаха в миналото като нещо нормално. Днес процентите са 42. Който успее да се възползва от всички легални фискални облекчения плаща не повече от 30%.

Това е безумие! Държавата не може повече да си позволява да се лишава от парите на богатите. Берлинският финансист Джакомо Корнео дори издига искане за данъчна ставка за най-богатите в размер на 66%. И е прав!

http://www.dw-world.de/dw/article/0,,15348741,00.html