↑

Парите трябва да работят за нас, а не обратното

Какво са парите? Имаме ли нужда от повече от тях, за да решим някои световни проблеми, или са парите причината за проблемите? Бившият банкер Бeрнард Летаер смята, че е второто, и илюстрира решението си: нов вид пари. (Оригиналът на английски тук)

Ти си нямаш понятие какво са парите. Бeрнард Летаер е твърде скромен и приятелски настроен, за да го каже толкова брутално, но така предавам най-точно с две думи посланието му. Ако ти знаеше какво са парите, тогава ти/ние щяхме да се погрижим да създадем съвсем различна парична система.

Всичко се върти около парите. Това е повече от клише, това е ежедневното изживяване на всички граждани на планетата, различни от туземците в непрестъпната Амазонската гора. И това ежедневно изживяване представлява, преди всичко, една непрекъсната парична недостатъчност. Няма достатъчно пари да се изпращат децата на училище. Нама достатъчно пари за болниците и за грижи за все повечето възрастни хора, живеещи все по-дълго. Недостатъчни са парите за почистване, и поддържането й чиста, на околната среда. Има сумати работа за вършене, но няма пари тя да бъде заплатена. Кой от нас не познава неприятното усещане да желае да даде приноса си в нещо, но да няма пари за благородния си принос?

Но Летаер предлага начин за заобикаляне на проблема: Обаче се налага да се потопим дълбоко в значението на парите.

Той седи на ръба на стола си и задава следния въпрос: „Замисляли сте се някога за това, колко време прекарвате в изкарването на пари, и в управлението и харченето на спечеленото? И колко често сте се замислял за това, какво са парите всъщност? Ние влагаме огромно количество енергия, усилия и мъка, в нещо, което разбираме очудващо малко.”

„И какво от това, ще попитате, какво я интересува рибата да знае, че плува във вода? Не са ли парите като водата - една даденост? Ти не можеш да я промениш.”

Летаер, професор по фирмена икономика и бивш банкер в Белгия, клати отрицателно глава. Ние се срещаме с него на остров Кортес в залива на Ванкувър, канадската Бритиш Колумбия, където участва в една конференция. „Именно това е разликата, казва. Водата наистина не можеш да я промениш, но парите не са Божие творение, като водата. Ние просто сме забравили, че те са система проектирана от хората. И аз вярвам, че този проект, който датира векове назад, е в основата на повечето от проблемите на нашето време. И добрата новина е, че с малка промяна на паричната система ние можем да допринесем много за решаването на много от тези проблеми.”

Предложението на Летаер е да се въведат повсеместно, и паралелно със съществуващите национални валути, допълнителни парични системи. На базата на бартерния принцип, тези системи биха задоволили нуждите и позволили размяната дори при отсъствието на „нормални” пари.

Идеята му не е толкова революционна, колкото изглежда. В миналото, но и в днешно време също, съществуват много успешни примери за такива системи – от построяването на европейските катедрали в средновековието и внушителните храмове в Бали днес, до грижата за стари хора в Япония и програмите на аеролиниите за най-често пътуващите. Общото между тези системи е, че те стимулират не конкуренцията, ами сътрудничеството; те подкрепят и утвърждават общността.

Летаер казва, „Допълващите парични системи ни позволяват лукса да бъдем самите себе си – буквално да инкасираме собствените си таланти. Дори когато за тях няма официален финансов пазар.“

По неговите думи, възможностите пред такива системи са на практика неограничени. „Не твърдя, че реформирането на паричните ни системи ще реши всичките ни проблеми. Но зная, че парите играят важна роля. Понастоящем няма нещо, което не изисква пари, за да бъде направено. Това е извънредно жизнен/наболял проблем. Аз съм убеден, че в рамките на едно поколение ще можем да реализираме големи положителни промени.“

БЛ открива/си дава сметка за разрушителните ефекти на доминиращата парична система, докато работи в Латинска Америка през 80-те години на миналия век. „Отпускаха се огромни заеми за безсмислени проекти. Банките хвърляха безразборно пари наоколо. Аз се питах дали само аз виждах неща, които другите не виждаха.“ Като преподавател по международни финанси в Университета на Лювин, Белгия, той написва книга за опита си, в която предрича предстояща криза с дълговете. Книгата излиза през 1979 г. През 1981 г. южноамериканската криза излиза извън контрол.

Убежденията на Летаер, че световната парична система се нуждае от реформа, го отвеждат в белгийската Централна банка, където няколко години участва в създаването на “ECU“ - European Currency Unit, или Европейската валутна единица, предшественика на еврото, след което става управител на чуждовалутен фонд. Забележителният му успех на тази позиция предизвиква международното внимание. Влиятелното американско списание Бизнес Уйк го обявява за най-добрия валутен дилър за 1991 г.

Дори повече от това: Летаер се е превърнал в голям познавач на парите, запознат с най-дълбоките тайни на финансовия свят. Той решава, че е дошло времето да напише нова книга. Докато преподава в Университета на Калифорния в Бъркли и в Калифорнийския Сонома Стейт Юнивърсити, в последните 10 години на миналия век, той работи по „Мистерията на парите“ (The Mystery of Money, Riemann Verlag, 2000) и „Бъдещето на парите“ (The Future of Money, Random House UK, 2001). Тези книги хвърлят светлина върху сегашните разбирания за парите и показват как различните подходи/отношения/методи имат различни социални последствия – включително еко и социална устойчивост.

Според учебниците по икономика, парите са лишени от стойност. Те не са нищо повече от обикновен посредник при размяната на стоки и услуги, и се счита, че нямат каквото и да е влияние върху транзакциите/операциите. Летаер оспорва това виждане: „Парите не са напълно лишени от стойност, твърди той. Паричните системи са проектирани, макар и без умисъл, да предизвикват определено поведение. Те поощряват съревнованието и краткосрочното мислене; те форсират икономическия растеж; и обезценяват грижите, образованието и дейностите, които са жизнено важни за поддържането на обществото. Икономическата теория ни учи, че хората се съревновават, за да завземат пазари и природни ресурси; аз обаче мисля, че в действителност хората се съревновават за (повече) пари.“

Това съревнование е дирекно последствие от начина, по който принципно се създават парите: банките пускат пари в обръщение под формата на заеми. Например веднага щом някой се споразумее за ипотечен заем за 100 000 долара, се създават пари и започва циркулирането им в икономиката. Но тогава банката очаква от кредитополучателя да й върне сумата 200 000 долара, което е главницата (основната част, кредитираната сума) и лихвите за следващите 20 години. Ала банката не създава допълнителните 100 000 долара! Кредитополучателят трябва да се сдобие с тези пари – лихвите, по един или друг начин, и това го кара да се съревновава с другите. Нещата са прости: някой трябва да загуби пари или да фалира, за да позволи на друг да изплати заемите си.

В същото време това събиране на лихви представлява концентриране на богатство: онзи, който има пари, автоматически става по-богат. Освен това, системата принуждава обществото да зацикля в безкрайния цикъл на икономическия растеж: нови пари трябва да бъдат пускани в обръщение, за да се изплащат стари дългове. „Моето заключение, казва Летаер, е че състезателното начало и желанието за съревнование не са вродени човешки качества. Те просто са стимулирани непрекъснато от типа пари, които използваме. На света има повече от необходимото количество храна и работа за всеки. Има обаче недостиг на пари.“

Паричната система, базирана на плащането на лихви,  блокира също прогреса към една устойчива икономика. „Опазването на природата е въпрос на време, казва Летаер, Една компания като Шел без съмнение има по-прецизна идея за енергийните нужди през следващия век, отколкото което и да е правителство. Обаче при сегашната парична система ние не можем да имаме много вяра на Шел за бъдещето, защото целта на компанията е да печели пари сега. Отговорността за бъдещето на обществото я носи Правителството.”

Смисълът на бизнес инвестициите днес се оценява спрямо лихвените проценти, и това ограничава избора единствено до краткосрочните, бързо възвращаемите варианти. „Финансово изгодно е да се изсичат дървета, да се продава дървесината им и изкараните пари да се вкарват в банка, казва Летаер. Благодарение на лихвте парите в банката растат по-бързо отколкото дърветата. Слънчевите панели обратно – изискват първоначална инвестиция, която се изплаща за дълъг период от време. Тази бавна възвращаемост се разминава с растежа на парите, които, вкарани в банка днес, започват да носят веднага лихви.

Ти не би могъл да построиш една катедрала при сега съществуващата парична система. Инвестиции като тази са за цели десетилетия напред, и в крайна сметка продължават да носят дивиденти изключително дълго време: 800 години след построяването на катедралата на Шартр хора продължават да се стичат там ежедневно, за да разгледат лабиринта в катедралата, и тези хора продължават да са повечето от клиентите на градските търговци.”

Бизнесът се опитва все по-често да избягва традиционните скъпи пари, стимулиращи състезанието. Понастоящем бартерът съставлява почти 15% от световната търговия, и расте всяка година с 15%, докато търговията с традиционни пари расте само с 5% годишно. Именно бартерът е в основата на системите за допълващи валути, за които Летаер счита, че са решението на социалната и екологическа разруха - дело на сегашната парична система.

Появяването на допълващи парични системи в Канада започва преди 20 години с LETS – Local Exchange Trading Systems, „Търговски системи за локална размяна”. Някои общности издават локални валути, които хората могат да разменят за услуги. Например ти можеш да поправиш колата на съседа и да използваш така изкараните локални пари, да платиш на някого да ти боядиса къщата. Днес по света оперират 5000 такива системи в общности вариращи от 500 до 5000 човека.

Това е капка в морето на глобалната парична система, но Бернард Летаер гледа на нещата иначе: „Допълнителните парични системи вече не са незначителни решения. Вярно е, че те не предизвикват макроикономически ефекти, но са доказали, че работят и че са в състояние да променят поведението на хората. Ситуацията е като онази с братята Райт, като са доказвали, че самолетите могат да летят. Те буквално литвали, падали и се издигали отново и отново, и техните конструкции били крайно нестабилни. Но все пак се е получило. Така братята Райт трасирали пътя пред сериозните висококачествени самолети. Такава е и пионерната стойност на системите LETS.

Следващата важна стъпка за системите от допълнителни валути е въвличането на повече бизнес участници. „Та какво друго са точките трупани от пътуващите често със самолет, ако не валута, издавана от айролиниите?” пита Летаер. „Първоначално точките бяха предимно средство за привличане на пътници към една или друга айролиния, но сега човек би могъл да ги харчи за покупки в супермаркет, за нощувки в хотел или за плащане на телефонните си сметки. И може да печели точки дори без да лети!”

"Значителното участие на бизнеса, казва Летаер, е жизненоважно за пробива на системите от допълнителни валути. В Съединените Щати една система се развива в сътрудничество със здравните застрахователи, които ще плащат на клиентите си при по-здравословно живеене – например, ако правят ежедневна едночасова гимнастика. Хората после могат да използват полученото да си купят велосипед, биологични храни или превентивни агопунктурни процедури.

Това не е някакво незначително заобикаляне на един проблем, казва Летаер. Всеки знае, че здравеопазването в Съединените Щати и други западни държави е много голям проблем, засягащ милиони хора. Здравеопазването поглъща много пари. Това е забележителна система: в неин интерес е хората да се разболяват!? В противен случай нямаше да могат да се печелят толкова пари чрез нея. Здравите хора не носят никаква полза за здравеопазването (дали не е по-точно медициноопазването?). Допълнителните парични системи могат да заобиколят тези препятствия по друг начин: например само преди век в Китай един медик е получавал пари от пациентите си, когато те не са се раболявали, и им е плащал, когато са се разболявали и е трябвало да се грижи за тях.

В Япония функционират допълващи механизми/системи за грижа за старите хора. Желаещите могат да печелят кредити/точки, като вършат разни услуги на старите хора или като им помагат в домакинската работа. После могат да харчат кредитите си, за закупуване на допълнителни грижи в случай на болест или да ги прехвърлят на своите стари родители.

Това е пример как допълващите системи могат да бъдат използвани за решаването на остър социален проблем, отбелязва Летар. Почти 20% от населението на Япония е над 65 години, и процентът расте. Абсолютно немислимо е грижите за тази растяща пополация от стари хора да могат да бъдат платени от сегашната система за социално осигуряване. Япония решава този проблем с новата допълваща валута, която поддържа и всички останали социални структури в страната.”

В Германия властите сътрудничат с банките за създаването на допълваща парична система с 1 млн. участници. В Бразилия има план да се подпомага финансирането на образованието на деца от бедни семейства, като се изпозлва допълваща валута. Бернард Летаер ентусиазирано излага пример след пример. „Парите не са нищо повече от едно споразумение да се използва едно нещо като средство за размяна (на стоки и услуги), казва той. Парите не са неща. Те са споразумение, като брака или бизнес договора. И това означава, че могат да се правят винаги нови и различни договори.”

Летаер знае, че парите могат да променят света: „Аз избрах да остана оптимист. За мен е ясно, че кризата на долара може да причини колабиране на  световната икономика. (Не забравяйте, че в последните 25 години около 90 страни бяха застигнати от тежки валутни кризи.) Но аз зная и това, че когато сме заедно, ние разполагаме с всички знания и инструменти, за да постигнем мирно и достойно съществуване. Желанието ми е да помогна за освобождаването на този творчески потенциал, да проектирам пари, които работят за нас, вместо ние за тях.”