ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

 
Рейтинг: 2.00
(117)
Светът в който живеем и това което се случва
Развитието не може да бъде за сметка на щастието
Оказа се, че демокрация и капитализъм не било едно и също
НОВИЯТ нов СВЕТОВЕН РЕД
И В ПАПУА НОВА ГВИНЕЯ С ПО-ВИСОКИ ЗАПЛАТИ ОТ БЪЛГАРИЯ
ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ...


Българите работят доста

ПРИРОДНИ БЕДСТВИЯ. ПОЛИТИЧЕСКИ БЕДСТВИЯ. И ДРУГИ НЕЩАСТИЯ... / Политически бедствия...

25 Юли 06, 23:04 / Автор: Георги Касчиев
Възможна ли е борба с корупцията в енергетиката
На 12 април т.г. в-к "Монитор" публикува интервю с мен със заглавие "Вдигат цените на тока, за да се хранят обръчите; У нас има организирана енергийна престъпност". В него са коментирани нелицеприятни страни на управлението и стопанисването на енергийните дружества, към които обществото ни е изключително чувствително. Вероятно по тази причина парламентарната комисия за борба с корупцията се е самосезирала и проведе свое открито заседание на 29 юни, на което бях поканен.
Според мен, когато се говори за българската електроенергетика, основният въпрос е защо през последните години разходите са нараснали многократно и къде отиват парите на потребителите. Аз се опитах да сравня сегашното положение с това преди 5 години, защото истината най-лесно се проумява чрез сравнение. Припомням, че през 1999 и 2000 г. на три пъти бе извършено увеличение на цените на електроенергията, което доведе до стабилизация на всички дружества от сектора. През 2000 г. бе отчетена обща счетоводна печалба в отрасъла около 445 млн. лв. Въпреки това през 2002-2004 г. на три пъти става увеличение на цените на електроенергията. След август 2004 г. средната цена за бита и стопанските потребители е по-висока с над 5 стотинки на квч., отколкото през 2000 г. Годишното им потребление е 25-27 млрд. квч. и следователно през 2005 г. за 25 млрд. квч. българските потребители са платили около 1,25 млрд. лв. повече в сравнение с 2000 г. Ако теглим чертата, в сравнение с 2000 г. годишните приходи в електроенергетиката са се увеличили с над 1 млрд. лв., а печалбите от около половин милиард лв. са се стопили. Миналата година НЕК отчита счетоводна печалба от 66,8 млн. лв., АЕЦ била на загуба, ЕРП били с минимални печалби и т.н. Единствено с огромни печалби са фирмите, които обслужват този сектор.
Така че въпросът е защо потребителите за същото количество стока са платили много повече и къде са отишли тези париω Защо тези нараснали плащания не стигат и защо непрекъснато всички фирми от електроенергетиката искат увеличаване на ценитеω При това нито една нова централа не е построена, а всички текущи проекти, в това число модернизацията на 5 и 6 блок на АЕЦ "Козлодуй", са главно със средства от заеми, проектите "Енергия" са също със заеми, тепърва предстоят разходите по модернизацията на топлоелектрическите централи. Разбира се, през този период има известно нарастване на цените на горива, материали, резервни части и др., но в никакъв случай те не могат да доведат до такъв огромен ръст на разходите.
Без съмнение значителна част от нарасналите плащания се насочват в партийни каси и лични сметки и, ако се направи проверка на енергийните шефове от последните години, всички те ще излязат милионери "в зелено". В същото време огромните разходи на дружествата са основание за постоянни искания за повишаване на цената. Кръгът се затваря, естествено, за сметка на крайните потребители. Всичко това става с благословията на ДКВЕР, която без съмнение е част от структурата.
Политологът Антоний Гълъбов в интервю във в. "Монитор" от 19 юли т.г. обръща внимание, че скандалът с "Топлофикация-София" е показал наличието на връзки с политическата корупция и международната организирана престъпност. Той казва, че всъщност последните 4 години са един ясно дефиниран период, който ни показва сърцевината на политическата корупция у нас. Пред парламентарната комисия представителите на енергетиката обясниха, че в сектора такова животно като корупция (да не говорим за организирана енергийна престъпност) няма и никога не е имало. След по-малко от две седмици разкритията около бившия изпълнителен директор на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров показаха точно обратното. Скандалът се разрастна неимоверно, като, наред с обвиненията за злоупотреби, се появяват данни за източване на предприятието, фалшифициране на документи и пране на пари. Без съмнение разкритите досега сделки, сметки и имена в "Топлофикация-София» са само върхът на айсберга. Извън всякакво съмнение е, че подобни корупционни прийоми се използват във всеки друг монопол, вкл. и в електроенергийните дружества, чиито бордове се сменят веднага, след като съответната партия дойде на власт.
В АЕЦ "Козлодуй" под мотото «за повишаване на безопасността" без проблеми могат и се харчат огромни суми. Бившият изпълнителен директор на централата, например, заяви, че (за 4 години) бил подписал 12 000 договора. Това прави средно по 12 договора на работен ден. Друг пример е програмата за модернизиране на 5 и 6 блок, която е многократно по-скъпа, отколкото на други централи със същите реактори. В началото тя бе оценена на около 220 млн. долара, впоследствие се стигна до почти 500 млн. долара. Сега отчитат, че струва около 500 млн. евро. Само за да получи одобрение на "постигнатото ниво на безопасност", централата предлага 1,3 млн. евро на международен консорциум. Малка подробност е, че през българските участници в консорциума част от тази сума ще отиде в партийните касички и частните сметки. Друг пример - за модернизацията на 3 и 4 блок след 2001 г. са изхарчени 180 млн. долара, по-голямата част от тях след завършване на преговорите по глава "Енергетика" и договаряне на спирането им през 2006 г. 
Един от въпросите, по които комисията поиска информация, бе кои са фирмите, които посредничат при износа на електроенергия и с колко. В писмото си НЕК не дава отговор, а твърди, че съседните електрокомпании проявявали стремеж да работят чрез посредници. Посредниците можели да предложат условия като разсрочени плащания за 60 дни, които НЕК не можела да си позволи. В резултат на това през частните посредници през миналата година са минали 90% от общия износ (7,6 милиарда квч.), а НЕК е изнесла само 10%. НЕК получава от износа по 6,15 ст./квч., а продава електроенергия в страната при средна цена 5,74 ст./квч. Отделен въпрос е защо, докато стигне до българските потребители, цената нараства над 2 пъти.
Твърди се, че износът бил много печеливш за НЕК. Средната цена на експорт на електроенергия на Балканите е 3,5 - 3,7 евроцента на квч., докато НЕК е получила под 3,1 евроцента на квч. от износа. Разликата е 0,4-0,6 евроцента на квч., която, умножена по тези близо 7 милиарда квч., изнесени от посредниците, дава средно около 3,5 милиарда евроцента. Това са около 35 млн. евро или близо 70 млн. лв. НЕК се отказва от тази печалба и щедро я предоставя на посредниците, а тя е по-голяма, отколкото цялата счетоводна печалба на НЕК за 2006 г. Същевременно от НЕК непрекъснато и под измислени предлози искат увеличение на цените за българските потребители. Според мен това е кристално ясна корупционна практика. Мария Генчева (началник отдел "Управление и търговия" в НЕК) даде следното забележително обяснение на тази практика: "По принцип, както за всяка една стока, пазарът определя дали стоката е продаваема, или не, и нейната цена зависи от търсенето и от предлагането. Когато съседните държавни компании, за които ние сме написали, че сме изнесли около 10% миналата година, а това са компаниите на Македония, Сърбия, Гърция, Косово и Хърватия, не желаят повече да купят, аз искам да попитам останалите 90%, произведени от нашите производствени мощности, мощностите като паметници ли да стоят или тяхното производство трябва да бъде пласирано нанякъдеω
Друг ясен извод от изнесените данни е, че в обозримо бъдеще АЕЦ "Белене" изобщо не е нужна на страната. Щом сега НЕК среща огромни трудности при износа на електроенергия, как ще се реализира продукцията на тази централаω Отделен въпрос, който в една нормална държава се изяснява от прокуратурата, е защо правителството възложи всички дейности по този проект на НЕК и й позволява да харчи с широка ръка парите на потребителитеω Преди няколко месеца шефовете на НЕК поискаха от 2007 г. цената, по която компанията продава тока на ЕРП, да се повиши с 30%. Според тях НЕК продавала електроенергия на ЕРП на съществена загуба, която се компенсирала с износа. От 2007 г., заради спирането на 3 и 4 блок на АЕЦ, износът на ток ще падне с 80 %. Така балансирането на цените на вътрешния пазар нямало да бъде възможно и трябвало да има ръст на цената на тока. Изнесените данни напълно опровергаха тези твърдения на шефовете на НЕК. Това, което НЕК трябва да направи, е да пригоди дейността си за пренос на по-малко количество електроенергия, сам да изнася и да увеличи печалбите си от износа. Другата насока е намаляване на харчовете - например на т.нар. други разходи (29,7 млн. лв. през 2005 г.), за външни услуги (72 млн. лв. през 2005 г.) и др.
По повод на многобройните консултанти в енергийните проекти от МИЕ заявиха,  че "наличието на консултанти при разработване и изпълнение на големи проекти в повечето случаи е изискване по кредитни споразумения, ако не, то пък, от друга страна, има изискване по Закона за устройство на територията за наличие на такива консултанти". Затова по проекта "Белене" НЕК е наела редица консултанти, най-мощните от които са пак любимите й "Парсънс" и "Риск инженеринг". Действията на НЕК по проекта "Белене" са просто свидетелство за липса на компетентност и главно за корупционни практики. МОСВ одобри изграждане в Белене на 2000 МВ по леководна технология, а НЕК обяви търг само за руски реактори от типа ВВЕР, изключвайки западните леководни реактори. Това решение не е продиктувано от нищо друго, освен търсене на съответни облаги. Доколкото е известно, договорът на НЕК с архитект-инженера е на стойност 180 млн. евро за срок от 10 години. Договорът с финансовия консултант вероятно е от същия порядък. Отделно за т.нар. предварителен технически преглед и обосновка, включително обосновка за въздействието върху околната среда, преди да е ясно каквото и да е, НЕК изхарчи около 8 млн. долара, пак за същата фирма "Парсънс".
Представителите на ДКВЕР показаха огромната сложност на процеса на регулиране на цените, демонстрирайки обаче липса на мотивация и възможности да контролират детайлно разходите на енергийните дружества. Те заявиха, че злоупотребените от шефа на столичната "Топлофикация" огромни средства няма да се платят от потребителите, само че не казаха как ще стане това. А сега всички виждаме, че е невъзможно да се възстановят милионите. Който крал - крал. Няма отговор въпросът, защо все пак от 1 октомври трябва да отпадне евтиното стъпало от 75 квч. и къде ще отидат допълнителните около 150 млн. лв. на година, които потребителите ще платят. 
Все пак основният политически въпрос е да се ограничи корупцията в енергетиката и как ще стане това. Защото потребителите трябва да плащат нереално високи цени, това понижава качеството на живот на голяма част от българския народ с по-малки доходи, хората боледуват и умират по-рано. Като караш бизнеса да плаща нереално високи цени, той се развива по-бавно, не могат да се разкриват нови работни места, спада производството, губи се перспективата. Това също е престъпно.
Известно е, че корупцията е отвратителен проблем, но още по-неприятна е борбата с нея. Всъщност на мен така и не ми стана ясно - дори парламентарната комисия да се убеди в наличието на корупционна среда и практики в енергетиката, какво ще произлезе от това и как ще поведе борбата с това явление.
http://www.monitor.bg

Дир ID: 
Парола: Забравена парола
  Нов потребител

0.0702