Според мен, когато се говори за българската електроенергетика, основният въпрос е защо през последните години разходите са нараснали многократно и къде отиват парите на потребителите.

Аз се опитах да сравня сегашното положение с това преди 5 години, защото истината най-лесно се проумява чрез сравнение. Припомням, че през 1999 и 2000 г. на три пъти бе извършено увеличение на цените на електроенергията , което доведе до стабилизация на всички дружества от сектора. През 2000 г. бе отчетена обща счетоводна печалба в отрасъла около 445 милиона лева. Въпреки това през 2002 – 2004 г. на три пъти става увеличение на цените на електроенергията. След август 2004 г. средната цена за бита и стопанските потребители е по-висока с над 5 стотинки на квч., отколкото през 2000 г. Годишното им потребление е 25-27 милиарда квч. и следователно през 2005 г. за 25 милиарда квч. българските потребители са платили около 1,25 милиарда лв. повече в сравнение с 2000 г.

Ако теглим чертата, в сравнение с 2000 г. годишните приходи в електроенергетиката са се увеличили с над 1 милиард лв., а печалбите от около половин милиард лв. са се стопили. Миналата година НЕК отчита счетоводна печалба от 66,8 милиона лв., АЕЦ била на загуба, ЕРП били с минимални печалби и т.н. Единствено с огромни печалби са фирмите, които обслужват този сектор и според статистиката на Българската търговско-промишлена палата за 2005 г. те са сред най-печелившите в България.

Така, че въпросът е защо потребителите за същото количество стока са платили много повече и къде са отишли тези париω Защо тези нараснали плащания не стигат и защо непрекъснато всички фирми от електроенергетиката искат увеличаване на ценитеω При това нито една нова централа не е построена, а всички текущи проекти, в това число модернизацията на V и VІ блок на АЕЦ "Козлодуй" са главно със средства от заеми, проектите “Енергия” са също със заеми, тепърва предстоят разходите по модернизацията на топлоелектрическите централи.

Разбира се, през този период има известно нарастване на цените на горива, материали, резервни части и др., но в никакъв случай те не могат да доведат до такъв огромен ръст на разходите.

Крадлива червено-жълта система в енергетиката

Всъщност това, което стана през тези години, е, че последните две правителства наложиха една крадлива червено-жълта система в енергетиката. По същите методи, както в “Топлофикация” – София, бе извършено стремглаво нарастване на разходите на електроенергетиката.

Без съмнение значителна част от нарасналите плащания се насочват в партийни каси и лични сметки и ако се направи проверка на енергийните шефове от последните години, всички те ще излязат милионери в зелено. В същото време огромните разходи на дружествата са основание за постоянни искания за повишаване на цената. Кръгът се затваря, естествено за сметка на крайните потребители. Всичко това става с благословията на ДКВЕР, която без съмнение е част от структурата. Напоследък се появиха дори твърдения, че системата се ръководи от “Дългия инкасатор” (министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров –б.р.).

Нека да припомня, че депутатът от предишното Народно събрание Димитър Ламбовски неколкократно заяви, че подкупите в енергетиката са около 10 млн. лв. на месец. Зам. министърът на финансите Георги Кадиев публично обяви, че предишното управление е оставило поразяваща корупция. Всички посланици на държавите – наши съюзници в открит текст многократно са казвали същото. Скорошно проучване на Центъра за изследване на демокрацията показа също, че има голямо увеличение на корупцията в България, особено на политическата.

Известни журналисти, политолози и социолози също стигнаха до извода, че в енергетиката има огромна корупция и организирана престъпност. Социологът Живко Георгиев на 12 юни т.г. в интервю във в. “Сега” казва, че хората най-вече ги интересува борбата срещу организираната и уличната престъпност, поведението на далеч по-реалните и мощни мафии, каквито са наркомафиите, енергийните мафии. Политологът Антоний Гълъбов в интервю във в. “Монитор” от 19 юли т.г. обръща внимание, че скандалът с “Топлофикация” – София е показал наличието на връзки с политическата корупция и международната организирана престъпност. Той казва, че всъщност последните 4 години са един ясно дефиниран период, който ни показва сърцевината на политическата корупция у нас.

Какво казаха представителите на енергетиката

В изложенията си пред парламентарната комисия за борба с корупцията по време на откритото й заседание на 29 юни представителите на енергетиката демонстрираха завидно умение за напоително говорене, старателно избягвайки отговори по същество. Спокойно и с известна досада те обясниха на представителите на народа, че в енергетиката такова животно като корупция (да не говорим за организирана енергийна престъпност) няма и никога не е имало. Точно както в един виц фокусникът завършил обяснението на своя номер: “... и накрая целият цирк в л...а, само аз в бяло”.

“Топлофикация” – София е само върхът на айсберга

След по-малко от две седмици разкритията около бившия изпълнителен директор на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров показаха точно обратното. Скандалът се разрасна неимоверно, като наред с обвиненията за злоупотреби се появяват нови данни за източване на предприятието, фалшифициране на документи и пране на пари.

По данни на кмета Бойко Борисов г-н Димитров е успял да скъта в австрийски банки 12-13 млн. евро и е отклонил към партийни каси и лица 80-100 млн. лв. Бившите министри на енергетиката Милко Ковачев, Мирослав Севлиевски, както и настоящият Румен Овчаров не са позволявали Валентин Димитров да бъде изваден от борда на дружеството, което подкрепя съмненията за гигантска мафиотска структура.

МЕИ, НЕК и ДКЕВР не пратиха свои представители пред комисията

В началото министър Овчаров упорито бранеше Димитров, което доказва, че те са имали общи икономико-политически интереси. Казват, че сега горчиво съжалявал за това. Лично аз не вярвам, защото наглостта на този човек няма граници. За действията си срещу българската енергетика и българската държава в кабинета Виденов той трябваше да бъде подведен под отговорност през 1997 г., но тогавашните управляващи не използваха тази възможност.

Без съмнение разкритите досега сделки, сметки и имена в “Топлофикация” – София са само върхът на айсберга. Извън всякакво съмнение е, че подобни корупционни прийоми се използуват във всеки друг монопол, включително и в електроенергийните дружества, чиито бордове се сменят веднага, след като съответната партия дойде на власт. Техният годишен оборот е десетина пъти по-голям от този на “Топлофикация”-София, а размерът на злоупотребите - вероятно е много по-голям.

В АЕЦ “Козлодуй” под мотото за “повишаване на безопасността” без проблеми могат и се харчат огромни суми. Бившият изпълнителен директор на централата например заяви, че (за 4 години) бил подписал 12 000 договора. Това прави средно по 12 договора на работен ден. Можете ли да си представите как всеки ден 12 договора се подготвят и проверяватω Та това не е фабрика за производство на ток, а за производство на договори.

Модернизацията на V и VІ блок на АЕЦ стигна 500 млн. евро

Друг пример е програмата за модернизиране на V и VІ блок на АЕЦ, която е многократно по-скъпа, отколкото на други централи със същите реактори. В началото тя бе оценена на около 220 млн долара, впоследствие се стигна до почти 500 млн долара. Сега отчитат, че струва около 500 млн евро.

Според Министерството на икономиката и енергетиката (МЕИ) повишение няма, докато за всеки е ясно, че еврото е по-скъпо от долара с около 25 %. Само за да получи одобрение на “постигнатото ниво на безопасност” централата предлага 1,3 млн евро на международен консорциум. От една страна, постигнатото ниво на безопасност бе демонстрирано при инцидента на 1 март т.г.

От друга страна, кой от потребителите би одобрил това ненужно пръскане на огромни средстваω Малка подробност е, че през българските участници в консорциума част от тази сума ще отиде в партийните касички и частните сметки.

Друг пример – за модернизацията на ІІ и ІV блок след 2001 г. са изхарчени 180 млн. долара, по-голямата част от тях след завършване на преговорите по глава “Енергетика” и договаряне на спирането им през 2006 г. Кой и защо е одобрил тези харчове отново не е ясно. Блоковете ще бъдат спрени в края на тази година, но дейности по програмата за модернизацията им и усвояване на средства по тях ще се извършват чак до 2009 г.

90 на сто от износа на НЕС минава през частни посредници

Един от въпросите, по които комисията бе поискала информация, бе кои са фирмите, които посредничат при износа на електроенергия и с колко.

В писмото си НЕК не дава отговор, а твърди, че, виждате ли, съседните електрокомпании проявявали стремеж да работят чрез посредници. Посредниците можели да предложат условия като разсрочени плащания за 60 дни, които НЕК не можела да си позволи. Обяснения като за наивни, прости хора, но от тях по-скоро проличава една договорка с други компании срещу интересите на НЕК.

В резултат на това през частните посредници през миналата година са минали 90% от общия износ (7,6 милиарда квч.), а НЕК е изнесла само 10%.

Енергетиците потвърдиха, че НЕК получава от износа по 6,15 ст./квч., а продава електроенергия в страната при средна цена 5,74 ст./квч. Отделен въпрос е защо докато стигне до българските потребители цената нараства над 2 пъти.

НЕК се отказва от печалба 70 млн. лв. за сметка на посредниците

Твърди се, че износът бил много печеливш за НЕК. Колко е печеливш и колко печеливш може да бъдеω Средната цена на експорт на електроенергия на Балканите е 3,5 - 3,7 евроцента на квч., докато НЕК е получила под 3,1 евроцента на квч. от износа. Разликата е 0,4-0,6 евроцента на квч., която умножена по тези близо 7 милиарда квч., изнесени от посредниците, дава средно около 3,5 милиарда евроцента. Това са около 35 милиона евро или близо 70 милиона лв.

НЕК се отказва от тази печалба и щедро я предоставя на посредниците, а тя е по-голяма отколкото цялата счетоводна печалба на НЕК за 2006 г. Същевременно от НЕК непрекъснато и под измислени предлози искат увеличение на цените за българските потребители.

Според мен това е кристално ясна корупционна практика. Ако НЕК беше частна компания, тя непременно щеше да положи големи усилия да не отстъпи 1 цент печалба на някой свой конкурент.

Г-жа Мария Генчева (началник отдел “Управление и търговия” в НЕК) даде следното забележително обяснение на тази практика: “По принцип, както за всяка една стока, пазарът определя дали стоката е продаваема или не и нейната цена зависи от търсенето и от предлагането. Когато съседните държавни компании, за които ние сме написали, че сме изнесли около 10% миналата година, а това са компаниите на Македония, Сърбия, Гърция, Косово и Хърватия, не желаят повече да купят, аз искам да попитам останалите 90% произведени от нашите производствени мощности, мощностите като паметници ли да стоят или при тяхното производство трябва да бъде пласирано нанякъдеω” И по-нататък: “Когато дойде посредник и поиска електроенергия, ние предлагаме свои цени в зависимост от продукта, който предлагаме.”

Ситуацията е аналогична на източването на “Кремиковци” и други големи предприятия от Мултигруп в началото на 90-те години. Както се казва, коментари не са нужни. Нужни са прокурорски действия.

В частност възниква следната любопитна картина. Многократно министър - председатели, много министри, депутати и важни хора от енергетиката са правили изявления за износа на електроенергия от следния тип: НИЕ изнасяме електроенергия; с износа НИЕ покриваме голяма част от енергийния дефицит на Балканите; НИЕ крепим цялата стабилност на Балканския полуостров. В резултат българският народ знае, че другите едва ли не на колене ни молят да им дадем електроенергия и от това НИЕ -  тоест държавата - печели много. А то излиза съвсем друго – не ние, други печелят много от това. И когато се казва НИЕ изнасяме, това трябва да значи НАШИТЕ фирми изнасят.

Друг ясен извод от изнесените данни е, че в обозримо бъдеще

АЕЦ “Белене” изобщо не е нужна на страната

Щом сега НЕК среща огромни трудности при износа на електроенергия, как ще се реализира продукцията на тази централаω Отделен въпрос, който в една нормална държава се изяснява от прокуратурата, е защо правителството възложи всички дейности по този проект на НЕК и й позволява да харчи с широка ръка парите на потребителитеω НЕК няма компетентност и няма лиценз за производство на електроенергия от АЕЦ.

Преди няколко месеца шефовете на НЕК поискаха от 2007 г. цената, по която компанията продава тока на ЕРП, да се повиши с 30 %. Според тях НЕК продавала електроенергия на ЕРП на съществена загуба, която се компенсирала с износа. От 2007 г. заради спирането на ІІІ и ІV блок на АЕЦ “Козлодуй” износът на ток ще падне с 80 %. Така балансирането на цените на вътрешния пазар нямало да бъде възможно и трябвало да има ръст на цената на тока.

Изнесените данни напълно опровергаха тези твърдения на шефовете на НЕК. Това, което НЕК трябва да направи, е да пригоди дейността си за пренос на по-малко количество електроенергия, сам да изнася и да увеличи печалбите си от износа. Другата насока е намаляване на харчовете – например на т.н. други разходи (29,7 млн лв. през 2005 г.), за външни услуги (72 млн лв. през 2005 г.) и др.

По повод на многобройните консултанти в енергийните проекти г-жа Григорова от МИЕ бодро заяви: “Искам само да отбележа, че наличието на консултанти при разработване и изпълнение на големи проекти в повечето случаи е изискване по кредитни споразумения, ако не, то пък от друга страна, има изискване по Закона за устройство на територията за наличие на такива консултанти”.

Тоест, глупавите потребители трябва да разберат, че без такива не може. Затова по проекта “Белене” НЕК е наела редица консултанти, най-мощните от които са пак любимите на НЕК “Парсънс” и “Рискинженеринг”.

Приказки на едро както се казва, които са в разрез и с международната практика. Сега в Европа нов реактор се строи само във Финландия, но финландската компания не си позволи такива огромни допълнителни разходи. Тя не нае никакви консултанти за преглед на предложенията в търга за нов реактор, а ги извърши сама. Може би наивно въобразявайки си, че никой друг не би могъл да знае собствените й интереси. Тя не нае външен консултант за архитект-инженеринг, нито финансов консултант.

Действията на НЕК по проекта “Белене” са просто свидетелство за липса на компетентност и главно за корупционни практики. МОСВ одобри изграждане в “Белене” на 2000 МВ по леководна технология, а НЕК обяви търг само за руски реактори от типа ВВЕР, изключвайки западните леководни реактори.

Това решение не е продиктувано от нищо друго, освен търсене на съответни облаги и в една нормална държава прокуратурата също би изяснила този въпрос. Доколкото е известно, договорът на НЕК с архитект-инженера е на стойност 180 милиона евро за срок от 10 години. Договорът с финансовия консултант вероятно е от същия порядък.

Отделно за т.нар. предварителен технически преглед и обосновка, включително обосновка за въздействието върху околната среда, преди да е ясно каквото и да е, НЕК изхарчи около 8 милиона долара, пак за същата фирма “Парсънс”. А докладът буквално е преписан от изследване, което “Енергопроект” направи през 2000 г. за 120 хиляди лева. Вероятно НЕК не просто харчи с широка ръка, а част от тези пари отиват в партийни каси и частни сметки.

Позицията на ДКЕВР: Който крал – крал

Представителите на ДКВЕР показаха огромната сложност на процеса на регулиране на цените, демонстрирайки обаче липса на мотивация и възможности да контролират детайлно разходите на енергийните дружества. Те заявиха, че злоупотребените от шефа на “Топлофикация” – София огромни средства няма да се платят от потребителите, само че не казаха как ще стане това. А сега всички виждаме, че е невъзможно да се възстановят милионите. Който крал – крал.

Няма отговор въпросът, защо все пак от 1-ви октомври трябва да отпадне евтиното стъпало от 75 квч. и къде ще отидат допълнителните около 150 млн. лв. на година, които потребителите ще платят. Дори на депутатите е направило впечатление огромната неопределеност на прогнозите на шефовете на ДКВЕР, с които те определят възможното поскъпване на тока след спирането на ІІІ - ІV блок. Очевидно, докато тази комисия е само държавна, интересите на потребителите не могат да бъдат защитени от енергийните монополи.

За съжаление, представителите на законодателната власт не показаха ясно отношение по тези въпроси. Очевидно те бяха раздвоени между намерението да демонстрират активност и инструкциите на партийните централи. Само няколко от членовете на комисията бяха подготвени по темата и зададоха точни въпроси. Една представителка на народа от НДСВ заяви, че не е успяла да се ориентира в дискусията, но определянето на цената на електроенергията не било чисто експертно мнение и трябвало да се чуят политическите представители.

Все пак основният политически въпрос е да се ограничи корупцията в енергетиката и как ще стане това. Защото потребителите трябва да плащат нереално високи цени, това понижава качеството на живот на голяма част от българския народ с по-малки доходи, хората боледуват и умират по-рано. Като караш бизнеса да плаща нереално високи цени, той се развива по-бавно, не могат да се разкриват нови работни места, спада производството, губи се перспективата. Това също е престъпно.

Корупцията е отвратителна, но още по-неприятна е борбата с нея

Основен политически въпрос е и защо първата работа на назначените на ръководни постове в енергетиката от г-н Овчаров негови кумове, бивши партийни и комсомолски съратници, е да искат повишение на цената на електроенергията за българските потребители.

Комисията реши да покани министър Овчаров на следващото си заседание. Не знам какво може да се очаква от него, освен да изсипе куп нагли лъжи пред депутатите, както при отговорите си пред медиите и пред парламента за инцидента от 1 март в V-ти блок на АЕЦ “Козлодуй”.

За съжаление, неговата наглост вероятно ще остане безнаказана, защото в българската псевдо-демокрация управляващите не носят отговорност за действията си.

Известно е, че корупцията е отвратителен проблем, но още по-неприятна е борбата с нея. Всъщност на мен така и не ми стана ясно дори комисията да се убеди в наличието на корупционна среда и практики в енергетиката, какво ще произлезе от това и как ще поведе борбата с това явление. Ситуацията по куриозен начин обаче ми напомня един виц от 60-те години: Питали радио Ереван дали ще има атомна война. След дълъг размисъл отговорът бил – няма да има, но такава борба за мир ще падне, че камък върху камък няма да остане.

Авторът на статията е бивш председател на КИАМЦ, в момента работи във Виена. Оригиналното заглавие на статията е “Размишления относно борбата с корупцията в енергетиката”.