|
|
| 29 Октомври 10, 14:40
|
Обществен капитал и „обществена глупост“ |
|
За обществен капитал в икономиката се говори сравнително отскоро (от 70-те и 80-те години на XX в.). Характерно за него е, че може да направи по-ефикасни другите типове капитал и тяхната продуктивна комбинация. Разработка на Световната банка от 1998 г. нарича обществения капитал липсващата връзка. Според банката този капитал се отнася до вътрешната обществена и културна свързаност на обществото, нормите и ценностите, които управляват взаимодействията между хората и институциите, в които те са поставени. „Общественият капитал е лепилото, което държи групите в обществото заедно и без което не може да има икономически растеж и човешко благосъстояние. Без него обществото ще колабира“, пише в доклад на банката. Според едно от многото определения на обществения капитал той е набор от хоризонтални връзки и съдържа обществени мрежи и свързаните с тях норми, които имат ефект върху продуктивността в общността. Страни със сходни природен, физически и човешки капитал постигат различен икономически резултат. Качественият обществен капитал е причината „загубилите“ Втората световна война Германия и Япония да се възстановят и да стигнат до благоденствие за едно поколение, а някои от „спечелилите“ да продължават да тънат в мизерия.
Някои учени определят ниското ниво на обществения капитал като обществена глупост. Обществена глупост е например един да копае дупки, а друг след него да ги зарива, тъй като липсва вторият, който трябва да поставя в дупките дръвчета. Обществена глупост е и неразделното изхвърлянето на боклука, закърпването на дупки по пътищата така, че след няколко месеца отново да се появяват на същото място, или поддържането на огромна администрация, която в желанието да си намери работа създава проблеми, вместо да решава такива. Най-общо казано, ако липсва добра организация и кипи безсмислен труд, има проблем с обществения капитал и може да се говори за обществена глупост. |
|