ЕВГЕНИЙ ДАЙНОВ

B средите на българското съдийско войнство има системен проблем. Време е той да бъде ясно обяснен - от отделните фрапиращи случаи да бъде изведена тяхната единна основа.

В страните, в които се заражда съвременното правораздаване - Великобритания и САЩ, изобщо не е задължително да си юрист, за да станеш съдия. В САЩ съдиите ги избират и всеки гражданин може да се кандидатира - и да бъде избран. В Англия мнозинството съдии са “магистрати” (в приблизителен превод - мирови съдии) - просто уважавани местни граждани, поддържащи реда в своя район по отношение на дребните престъпления.

В САЩ и Англия съдебните абсурди са такава рядкост, че всеки отделен случай повлича огромни граждански протести и накрая става хитов холивудски филм. Така е там, където съдиите не са задължително юристи.

У нас всички съдии са юристи, и то с огромни претенции. И абсурдите са всекидневие. Защо става така?

При англосаксонците от съдията не искат енциклопедични юридически познания, а точно определени граждански качества: да разполага със здрав разум, трезва преценка и морален интегритет. Ако тези неща човекът ги има, ще може да отсъжда справедливо, дори и без да знае нито един закон. За законите може да пита секретаря си, който е юрист. Ако обаче добродетелите ги няма - всичките закони да е изкълвал, не става за съдия.

Този принцип - тоест че да отсъждаш не е въпрос на професионална специализация, а на гражданска добродетел - е заложен още в английската Магна харта от 1215 г. (т.е. век и три-четвърти преди османлиите да завземат Търновград). Между другото, точно по силата на този принцип при англосаксонците те съди не съдията, а 12 достойни граждани, непознаващи закона, но познаващи морала и способни да отсъждат разумно.

Никое съдебно решение не може да противоречи на здравия разум и на морала. Това е основното. Как е у нас?

За съдийския морал можем да съдим по скандала с магистратските имоти по морето. Напомням: регистрирали се софийски съдии като социално слаби приморци, получили от кмета земя да си сложат покрив над сиромашките главици и - хоп! - построили хотели на първа линия. Това е елементарна битова измама, но се превръща в проблем на съдийския морал тогава, когато всички замесени съдии в един глас твърдят, че не са нарушили никакъв закон.

Или, както наскоро каза депутатка от ГЕРБ, уличена в тежък конфликт на интереси, в България законите са над морала - реплика, за която англосаксонците биха й издали забрана за заемането на каквито и да е публични постове завинаги.

След като въпросът с морала не стои, проблемът със здравия разум изобщо не може да бъде поставен. Затова българските съдии имат поведението на племенни шамани - напъват се да убедят хората, че тяхното знание е толкова необикновено и далечно от всекидневната логика на нещата, че може да произведе всякакви неразбираеми последствия. Просто хората са толкова тъпи, че няма начин да разберат фината логика на професионалиста. Затова всеки абсурд е оправдаван със странни аргументи. Ето ви подборка от последните месеци.

Случай първи.Правителството уволнява за уронване престижа на МВР плевенски полицай, заснет да казва на младо момче: “Виж се какъв си недоносеник пък ти, беее. Ще те смажа. Ще ти побъркам живота, бе. Ей, ще те убия, бе. Лайно.” Административният съд в Плевен обаче възстановява полицая на работа със следните аргументи: обижданото и бито момче се било признало за виновно по обвинение за хулиганство (а признанието, според прокурора на Сталин, Вишински, е “царицата на доказателствата”...); няма нарушение на етичните правила на МВР, защото от деянието не се “уронва престижът на службата”.

Случай втори. Варненският административен съд отхвърля жалбата на неправителствена организация срещу отказ от областния управител на града за предоставяне на информация относно реалните граници на Морската градина. Аргументите: че въпросите “Какви са точните очертания на териториите, означени с наименованията Морска градина и Приморски парк?” и “Какъв вид е собствеността на имотите в тях?” били формулирани “много общо” и са с “неясен предмет”, поради което исканата информация била “невъзможна за определяне”.

Случай трети. “Златна перла” до Варвара е най-известният в Европа незаконен строеж. На България са наложени санкции заради него, а дори българският съд преди години обявява обекта за незаконен. Но тази година обявиха най-абсурдното решение на всички времена и народи. А именно: че след като в Закона за устройство на територията липсва изрична норма, която да кара държавния строителен надзор да действа т.е. да бутне строежа, значи нищо не може да го накара. Съдът просто приема, че всеки държавен чиновник сам е в правото си да прецени, дали да си изпълнява задълженията или не. Което е абсурд от гледна точка на здравия разум, но от гледна точка на българското право е бетонен аргумент.

Случай четърти. С какви аргументи Софийският апелативен съд пусна на свобода групите “Килърите” и “Всичко коз”. Има странни твърдения. Да вземем например това: “организирана престъпна група от две лица не може да съществува”. Следователно, ако Ал Капоне и Дилинджър се договорят за съвместни действия, те не формират престъпна група. Това е невъзможно от гледна точка на здравия разум, но е напълно логично в обърнатия свят на българското право.

По-нататък става по-зле: “Обвинено е еди-кое си лице, че е помогнало на друго на лице да помогне на трето лице да извърши убийството. Това юридически е абсолютно невъзможно.”

Да видим... Дилинджър се обажда на Ал Капоне и го моли да убеди Скарфейс да гръмне дон Корлеоне. Ал Капоне вдига телефона на Скарфейс и провежда съответния разговор.

Възможно ли е това да се случи? Разбира се, че е. Не и според българските юридически корифеи.

И така трите съдийки стигат до важното заключение - в България няма мафия. Цитирам: “В България не може да има мафия, защото в България няма ресурси.”

Ние, глупавите граждани, знаем, че има организирана престъпност.

Но в правния мир на България организирана престъпност няма и не може да има.

И следователно - няма и не може да има борба с нея.

Липсата на морал и на здрав разум е проблем на българското съдийство. Моралът е заместен от перманентен конфликт на интереси и търговия със служебно положение.

За да може това да продължава, вместо здрав разум и трезви съждения ни се предлагат бълнувания, подкрепени от юридически заклинания, облечени на свой ред в неграмотна граматическа обвивка (ако не вярвате, че са неграмотни, прочетете което и да е обоснование на каквото и да е съдебно решение).

Ще рече: проблемът не е в липсата на закони и не може да бъде решен с правенето на все нови закони.

Проблемът е в хората. И оттук: решението е в наказването на всички автори на травестията на правото, която тече всеки ден по цялата територия на републиката.

Например: светкавично дисциплинарно уволнение за всеки отделен случай, с конфискация на имуществото и доживотна забрана за заемането на публични длъжности.