|
|
| 28 Май 10, 17:18
|
Прелюбопитна икономическа теория и практика |
|
http://www.warandpeace.ru/ru/analysis/view/47356/
www.warandpeace.ru/ru/analysis/view/47356/
http://antipropaganda.comxa.com/tajnaiko.html
antipropaganda.comxa.com/tajnaiko.html
Вместо заключение
Какво се оказва? Очевидно за саморегулиране на капиталистическата икономика и дума не може да става. Тъкмо обратното, капиталистическата икономика е изключително неустойчива и по напълно неконтролируеми причини всеки момент може да се люшне в инфлация или дефлация и да изпадне в поредната криза. Държавата е основен играч който активно опитва да поддържа икономиката в състоянието на неустойчиво равновесие. Доколко това се отдава личи от периодичните кризи. Следователно изваждането на държавата от икономиката е невъзможно и нежелателно. Така приказките за саморегулирането на „пазара” и за ненамеса на държавата са нагла пропаганда, която не отговаря на истината. Следва да направя за пореден път уточнението, че в света има само една капиталистическа система! Преди 1989та тя изключваше единствено страните от социалистическия блок. Страните от третия свят са част от капитализма, тъй като никога не са били икономически изолирани от него. Третия свят е оная част от капитализма която всички предпочитат да не виждат, тъй като точно там е мизерията която той създава. След 1989 бившите соц. страни също станаха част от капитализма и съответно получиха своята мизерия.
Самия процес на създаването на пари и особено банковата мултипликация са чиста проба измама. Банката раздава едни и същи пари до около 10 пъти. Фактически, банката не притежава парите които всеки от нас взема на заем. Те се създават в момента в който подписвате договора за крадит с който се задължавате да върнете взетата сума. Сумата, която ви "дават" и с която разполагате е "направена" по същия начин и поне 90% от нея е задължението на някой, да върне пари в банката.
Западната икономическа система прилича на пълнене на пробита кофа, която за да дава вода трябва да е пълна до точно определено ниво, нито повече нито по-малко. Държавата непрекъснато налива вода, но около кофата са се събрали частни собственици всеки от които дупчи кофата и пълни пластмасови тубички. Но никой не може да ги спре, защото им се признава правото на собственост върху кофата. Част от собствениците понякога връщат вода в кофата с надеждата, че така ще изтича повече и то точно от тяхната дупка. Най-активна е държавата. Тя взема вода на заем от собствениците, като разбира се обещава да върне повече, за да пълни отново кофата. От време на време държавата изнемогва и създава вода, а банките я умножават няколкократно. На всичко отгоре, собствениците непрекъснато се чудят как да направят водата в тубичките още повече. (Не, че им е необходима). Затова трябва всички да внимават да не би собствениците да си помислят, че водата не е истинска и да вземат да я връщат в кофата, че ще прелее. Това е един тотален цирк който щеше да е неприлично смехотворен, ако от него не зависеше прехраната и съществуването ни. В сравнение с него социалистическата икономика е гениално изобретение в което е премахнат основния проблем – източването на пари от икономиката чрез частната печалба. Да знам, веднага ще ме нахокат, че без печалба нямало мотивация за труд. Но на въпроса как без печалба СССР от феодална успя да стане индустриална държава и втора сила в света при това с разрушителна война в средата на съществуването си, обикновено започват да отговарят с безсмислици за трудови лагери. Разучаването на западната икономика все повече ме убеждава в твърдението на Александър Зиновиев, че СССР бе унищожен по политически причини, а не поради икономически, както е общоприетото мнение.
Тогава човек би се запитал, добре де, защо тази смехотворна система все пак се поддържа. Тия банки и инвеститори не виждат ли, че парите които „притежават” всъщност ги няма, а има само огромни неизплатими дългове. Фокуса е, че зад цялата система се крие икономическа власт, която минава над политическата. Не става въпрос само за дълговете, макар и те да играят известна роля. Става дума за контрол на икономиките на отделните страни от частни лица, които стоят в сянка, не участвуват явно в политическия живот, не са изборни и не подлежат на контрол. Това ознначава, както много пъти съм твърдил и както е казал Айнщайн преди 60 години, че демокрацията и частната собственост са несъвместими. Ако контролираш икономиката така, че винаги можеш да я докараш до срив значава, че можеш както да свалиш всяко правителство, така и да накажеш народа като сведеш съществуването му до това на скотове. Примери за такива страни в света има много. Е, необходимо е народа да е невеж. За това както виждаме успешно се грижи западната пропаганда. Чрез икономическата власт ефективно се покоряват цели държави. Нещо на което смятам да се спра в следващ текст. Западната икономика (още веднъж да повторя: когато говоря за капитализъм и западна икономика имам в предвид капитализма, но приложен в света като цяло, а не само в западните държави.) е изгубила основната си цел, а именно стопанската дейност и я е подменила с упражняването на власт. |
|