В последните седмици България влиза от скандал в скандал. На какво отдавате тази изключителна интензивност на негативните прояви в политическия ни животω

Съществува контекст, който обяснява тези скандали. В основата им стои логиката на изграждане на тройната коалиция с изключително силния политически натиск от страна на президента Първанов. Всички си спомняме яростта, с която НДСВ блокира мандата на БСП в Народното събрание и успя да постигне покана за участие в тази коалиция. След това отмина конгресът на БСП, на който стана ясно, че партията ще приеме без никаква ревизия управлението на НДСВ и ДПС. После дойде първият негативен доклад на ЕК и остана без съмнение необходимостта от някакво преразглеждане на предишното управление или поне от разграничаване на БСП от по-видимите провали и скандали. След доклада от май този процес беше неудържим. В публичното пространство последвалите скандали изглаждаха като случайни фойерверки, но всъщност това са събития от естествения ход на логиката и натрупаното напрежение в тройната коалиция.

Как ще промени политическата стратегия на НДСВ т. нар. Савойска афераω

НДСВ се намира в изключително деликатна позиция, защото по-голямата част от хората в партията имат отношение към част от повдигнатите обвинения в Италия, специално Милен Велчев и Славчо Богоев като двама от министрите, които осъществиха в рамките на правомощията на изпълнителната власт подготовката за тази сделка (за детската болница – б.р.). Има сключен договор за кредит, сключен договор със строителна фирма, две решения на Министерския съвет, с други думи част от ръководството на НДСВ реагират като съпричастни лица към сериозните съмнения за политическа корупция. Другата част от ръководството на НДСВ се опитва да балансира с цел да запази своето политическо присъствие, имам предвид част от министрите, които са в периферията на този скандал, но сега са депутати в парламента.

Така те в момента се опитват да подготвят терена си за възможно отстъпление надясно, тъй като е абсолютно ясно, че присъствието им в тази коалиция е нещо, от което губят. Реално те загубиха половината от и без това крехкото си електорално влияние. Те загубиха парламентарните избори, след това се стабилизираха на 8-9 процента подкрепа, в момента се крепят между 4 и 6 процента. Така че си дават ясна сметка, че хората, които гласуваха за НДСВ през тези години не одобряват споразумението с БСП, и затова ще търсят в тези избори възможност да се отграничат и да покажат, че са нещо повече от съратници и коалиционни партньори на социалистическата партия.

Появи се и носителят на псевдонима “Гоце”. Това застрашава ли досега изглеждащото безоблачно президентско бъдеще на Първанов и защо той се реши точно сега на този ходω

Реши се точно сега, защото го посъветваха да подмушне единия скандал под другия. Скандалът, свързан с подозренията за политическа корупция в България (не приемам определението Савойска афера, тъй като ние имаме български проблем), се оказа подходящият момент, покрай него да мине между другото и по-малкият – за досието “Гоце”. Това, според мен, е съвет на онзи кръг от експерти, който работят по кампанията на г-н Първанов, които го посъветваха да се разкрие с цел да намали взривната вълна на втория скандал и да се минимизират щетите. Това е по-скоро пасивна стратегия с цел да не се достигне до сериозна загуба на позиции.

Според мен обаче точно тези съветници не изчислиха добре съветите си, защото увисна един много дълго стоящ въпрос в публичното пространство. Почти два месеца, през които президентът Първанов доста страхливо отказва да коментира този въпрос, имаше една доста нервна и непремерена реакция, за това че журналистът го е “убил” с въпроса, който му е задал. Това бяха непремерени нервни и в голяма степен допълнително уличаващи Георги Първанов реакции, които бяха канализирани с това определено половинчато и неубедително изявление, направено в петък пред аудитория, която нямаше никакво отношение към този въпрос, както и придружено с една доста дребнава контраатака, ориентирана към Иван Костов.

Първанов явно забравя, че като български президент дължи отговор на този въпрос не на Иван Костов, а на българското общество.

Колкото до шансовете му за втори мандат, аз като цяло смятам, че те не са толкова големи по няколко причини. През последните месеци подкрепата за Георги Първанов устойчиво пада и това не може да бъде прикрито.

Едновременно с това сме свидетели вече три месеца на една доста истерична предизборна кампания от негова страна, без да има смелостта да заяви, че ще се кандидатира за президент. Това, без съмнение, прави впечатление на хората, защото той в момента обикаля из цялата страна, появява се на всякакви възможни форуми, опитва се да дава мнения по всякакви въпроси. С други думи имаме една свръхактивност, която е характерна за реална предизборна кампания, а в същото време нямаме политическа декларация, че той ще се яви на избори.

Засега само Митьо Пищова е заявил, че ще се яви на избори. Сериозният въпрос както за Първанов, така и за Станишев, е състоянието на БСП. Кризата в левицата се задълбочава независимо, че подобен дебат почти отсъства от публичното пространство и вниманието е насочено надясно. В тази ситуация Първанов изчаква преди да заяви, че няма да е кандидатът на БСП и че ще се яви по някакъв друг начин, най-вероятно чрез инициативен комитет.

Подкрепата за него през януари падна под 50%, а в момента е около 40%. Това означава нещо просто – колкото по-активно е неговото поведение, толкова повече той губи. Като цяло той форматира кампанията и започва да се държи като баща на нацията, но това очевидно не е печеливша стратегия за него.

България в момента се управлява от коалиция, непрекъснато дискредикирана от скандали. Колко време ще е нужно, за да избие напрежението в нея и в каква посока ще стане товаω

Смятам, че напрежението ще продължава да се трупа. Проблемът е, че партньорите в тази коалиция се задържат взаимно, непрекъснато увеличавайки залозите на шантажа помежду си. Напълно очевидно е, че това признание, което г-н Станишев е направил пред партийния актив на БСП, затова че всеки опит за ревизия на предишното управление би разбило коалицията, напълно отговаря на истината. Очевидно е, че през последните месеци ДПС плътно слезе под обществената повърхност и напълно изчезна от осветения и кръг, но това не решава проблема с натрупаните дела за източването на Държавния резерв, проблемите с парите за наводненията, разширения щаб на Емел Етем, проблемите в Министерството на земеделието и горите.

С други думи имаме едно много голямо напрежение, което идва от това, че партньорите се държат взаимно на мушка и се изнудват, за да се защитават помежду си. Това аз го наричам негативна солидарност. Те изглеждат единни и сплотени просто защото са прекалено зависими един от друг. Ако един от тях поддаде, цялото правителство и цялото мнозинство си отива.

Някои десни политици предвиждат падане на правителството след 1 януари 2007 година. Реално ли еω

Това зависи от много неща. Аз смятам, че са възможни много промени в това правителство, които са до болка необходими – нито министър Румен Петков, нито министър Петканов, нито Гайдарски са по местата си, имаме сериозен проблем с Емел Етем. Така че съществува един много сериозен кръг от компрометирани политици, които г-н Сергей Станишев трябва да смени, ако иска правителството да издържи поне до 2007 година. Отлагането обаче на тези необходими реформи отново следва механиката на тройната коалиция, в която те взаимно се изнудват, за да останат във властта.

Има ли все още възможност приемането ни в ЕС да оправдае съществуването на коалициятаω

Аз смятам, че такава възможност нямаше още в самото начало. Политическата задача пред България бе да се избере кой да динамизира реформите, за да може страната в реални месеци да приключи успешно преговорите. Вместо това със съдействието на президента Първанов бе избрана формула на стабилност, на едно широко мнозинство, което да гарантира сигурността на сегашния политически елит, но в никакъв случай не гарантира скоростта на реформите. Резултатите са налице година по-късно – изключително тромаво мнозинство, което не е способно да радикализира реформите в страната и именно за това изостанахме зад Румъния.

Криза има и вдясно. Какъв изход предвиждате от преговорите за десен президент и има ли реален шанс десните да овладеят някаква властова позицияω

Това са два много важни въпроса. Първият е свързан с начина, по който партиите вдясно дефинират ситуацията на президентските избори. Като че ли в поведението на “Гергьовден”, на СДС и отчасти на ВМРО и БЗНС – НС надделява разбирането за това, че тези президентски избори трябва да бъдат разбирани като ключ към обединението вдясно и създаването на неговата нова архитектура. Другата гледна точка ги възприема единствено като възможност десните политически партии да постигнат съгласие около една кандидатура, а въпросът за лидерството вдясно да се решава на местните и парламентарните избори. Аз симпатизирам повече на втората гледана точка, защото ако беше възможно чрез избора на един човек да бъдат решени проблемите вдясно, то тази фигура щеше вече да се е наложила. Самият факт, че липсва подобна фигура, означава, че ние все още не можем да кажем – да, българската десница ще се структурира по полския модел, например – с две ядра, на две скорости, по-консервативна десница и една дясноцентристка коалиция, която да е по-открита за диалог с останалите партии.

Колкото до въпроса кога десницата ще успее да получи реабилитация, според мен, това е по-големият въпрос, защото имаме много сериозно нарушение на диалога между политици и избиратели вдясно. Десните избиратели искат да бъдат питани, те са индивидуалистично настроени хора, за разлика от левите избиратели, така че за тях призивите за обединение без значение на разликите помежду им не са достатъчно сериозни.

Другото нещо, от което зависи изграждането на новата десница, е лидерите да престанат да преговарят едни с други и да се обърнат към избирателите.

В тази ситуация на криза вляво, вдясно и в центъра, как виждате развитието на проекта “ГЕРБ”ω

Преди да отговоря, искам да направя едно уточнение. След частичните местни избори в Пещера и Белово се заговори, че ГЕРБ е спечелило. ГЕРБ е неправителствена организация и в Закона за организациите с идеална цел и в устава на самото сдружение би трябвало да се запише, че то не се занимава с политическа дейност. Така че ГЕРБ вече е в нарушение на закона и или трябва да прерасне в политическа партия, или трябва да бъде удържано в рамките на неправителствения си облик.

Иначе онова, което се вижда на повърхността, е, че Бойко Борисов подготвя тази структура, която в момента играе ролята на политически маркетинг. Това е класически сондаж на определяне на групите от избиратели, които биха подкрепили една политическа формация. Той подготвя този проект за местните избори. В момента имаме едно разгръщане на структури, създаде се една нова Асоциация на общинските служители, която през септември ще има първата си сериозна международна изява. Това означава, че по същество политическият проект “ГЕРБ” ще се прояви първо на местните избори.

Аз смятам, че всеки опит да се мисли ГЕРБ като реален субект, като политически партньор, в момента е прибързано. Никой още не е успял да докаже, че Бойко Борисов е в състояние да пренесе подкрепа. В това отношение имаме плачевния опит на Симеон Сакскобургготски, който след 2001 година така и не успя да пренесе собствения си авторитет към когото и да е било. Така че да се водят някакви реални преговори с ГЕРБ, както прави СДС, ми се струва много несериозно.