Симеон трябва да се извини на българите

Ако правосъдието в България е независимо, самопризнанията му ще имат последици, казва Стоян Ганев

- Симеон получи шанс от Бога и народа да промени съдбата на страната си. Той избра, за ужас на обществото, да промени положението на семейството си. Случващото се е логическа развръзка.

- За първи път чух името му сега.

- Не познавам принца.

- Симеон е човек, който е изпитал всичко в живота. Не знам обаче дали италианският "Ла Стампа" е прав, че сега Симеон изпитва чувство на срам. Мисля, че сега той се надява любимият му израз "Всяко чудо за три дни" да се окаже верен.

- Единствено от признанията на Симеон и косвено от телефонните записи.

- На този въпрос е дал отговор самият цар в обяснението си за скандала. Ето фактите, съобщени от царя: 1. Бидейки премиер на България, той е приел да използва безплатно чужд частен самолет; 2. Въпросният самолет е предоставен от бизнесмен (Черани), който очаква да получи от премиера (поне) държавна поръчка за изграждане на болница; 3. Премиерът, респективно правителството, вземат решението за болницата (за случая потвърждаването или отхвърлянето от парламента е без значение, така както е без значение дали решението е изпълнено или не). Понеже Симеон обича да ни поучава със западния манталитет, ако подобно нещо се случи където и да е на Запад, например ако Буш използва да се вози в самолет на бизнесмен, на когото е предоставил облага от държавата, последствията ще са фатални за Буш - със сигурност ще бъде отстранен от Конгреса и ще понесе санкция от правосъдието. Ако правосъдието у нас е независимо, самопризнанието на Симеон може да има сериозни последици.

- Много слабо познавам Кирил. От естеството на функцията ми знам, че той имаше ключова роля в замислянето и осъществяването на редица бизнес проекти. Не ми е известно някой друг от семейството на Симеон да е имал важна роля в смисъла, който влагате във въпроса си.

- Нямам никаква информация за това.

- Ако се съди от телефонните записи - да. Но без други доказателства този факт ще си остане едно съмнение.

- Престоят ми в канцеларията до Симеон, както знаете, бе кратък. За това време се натъкнах на някои факти, свързани с разраснали се впоследствие корупционни скандали ("Булгартабак", МИГ-овете например). Алармирах своевременно Симеон, но бях също така своевременно отстранен.

- Както разбрахте от обяснението на самия цар, цитирам, "това са пазарни теми".

- Въпросът ви очевидно е риторичен. Мисля, че в един момент на Симеон ще му се наложи да поднесе извинението си към българския народ, включително и за този нелеп израз. Грехът на Симеон не е в изразите, а в отказа си да следва обещания от него на 6 април 2001 г. път за спасение от бедността и терора на престъпниците. Непростим грях е да можеш да помогнеш на народа си, но вместо това да го обречеш на мизерия.

- Както знаете, НДСВ възникна като електорално движение. Това бе истинско движение на хора, обединени от идеи как да променят живота си. Случващото се бе реализация на стратегията, която предложих на Симеон в Мадрид, и той ентусиазирано я прие. След триумфалното спечелване на изборите електоралното движение трябваше да се трансформира в нова представителна структура - парламентарната група и другите депутати по райони, които единствено можеха легитимно да представляват спонтанно възникналото движение. Група политици, появили се буквално от небитието, решиха да приватизират движението и да си направят своя партийна машина. Успях в началото да предотвратя това, спечелвайки тогава подкрепата на царя. Както сигурно си спомняте, в НДК Симеон дойде, за да каже на събралите се партийни мераклии да си отиват по живо, по здраво. Малко по-късно обаче Симеон се обърна и това стана допълнителна причина за моето отстраняване. Но оттогава датират и бедите на НДСВ като партия. НДСВ стана може би най-силният източник на отвращение на обществото от партии и партийци. НДСВ възникна уникално - с обръщение на Симеон, но и си отива уникално - със съобщение на италианското правосъдие.

- Ще си позволя да обърна малко фокуса на въпроса ви и да ви кажа как гледам на политическата перспектива на България.

България е на кръстопът. Въпросът на въпросите е не дали страната ще бъде приета в ЕС, а дали ще се намери политическа сила, която да сложи край на досегашното статукво и да отприщи икономическия потенциал на обществото. България се нуждае от нова икономическа политика, която да осигури прелом, скок в икономическия растеж. Това е единственият път за излизане от блатото на мизерията. Сам по себе си, без такава промяна, ЕС ще остане като привилегия в живота на управляващите и бреме за мнозинството българи (като цени, данъци, банкрутство).

Що се касае до съществуващите политически сили, положението изглежда безнадеждно, както никога досега. "Опозицията" воюва със себе си в едно перпетуум мобиле. Страната се управлява от безпринципна, но поради това стабилна коалиция, споявана от глад за властване и пари и страх от възмездие. Ако не се случи нещо извънредно, което да промени коренно политическата динамика (което е абсолютно възможно), предсрочни избори са изключени. Скандалът не е такъв фактор. Бих искал да обърна внимание на вярващите в предсрочни избори, че БСП имат резервен и печеливш вариант в случай, че присъствието на царя и НДСВ стане непосилно за коалиционните партньори: царят би бил изваден от там и предаден, в компания с други, на прокуратурата, след което ново правителство ще може да се състави с чакащите т.нар. независими депутати, а и някои други.

Не е възможно БСП стратезите да не разбират, че единствената опасност за партията им могат да бъдат президентските избори.