Такова развитие явно се дължи на възприетата от правителствата фискална философия за намаляване на преките данъци и за задържане до сега на ДДС на едно и също равнище, като същевременно поетапно се повишават акцизите с цел достигане на минималните европейски ставки.
По цитираната величина на показателя (4,02) България се очертава като страна с данъчна система, която може да се охарактеризира единствено като екстремно потребителска и която се различава коренно от данъчните системи не само в ЕС-15, където показателят е 0,9, а и в страните от Централна и Източна Европа, присъединили се през 2004 г. към Евросъюза. В Чехия по- казателят е 1,21, в Полша – 1,26, в Унгария – 1,41, а в Словакия достига 1,85.
Екстремно потребителският характер на българската данъчна систе- ма, който е без прецедент в ЕС, е неин съществен недостатък, като се има предвид доказаната теоретична и практическа социална проблематичност на косвените данъци. Регресивността и социалната несправедливост на облагането с косвени данъци се обяснява най-понятно чрезпрактически примери. Човек с ограничени средства изхарчва за живот всичките си доходи. По този начин само от облагането с 20% ставка на ДДС държавата иззема 17% от доходите му. Състоятелният човек не потребява всичките си парични ре- сурси, а спестява, да кажем, половината от тях. Така държавата му отнема данъчно, чрез ДДС, не 17% като на по-бедния човек, а само 8,5 процента. Вижда се, че косвеното облагане е с по-голяма тежест за бедните и средните слоеве от населението, отколкото за богатите. В науката регресивният и по същество асоциален характер на косвеното облагане се аргументира по още един начин. ДДС, акцизът или митото в да- дена конкретна стока представляват някаква сума пари. Така например в два хляба по 0,60 лв. начисленият данък добавена стойност възлиза на 0,20 лв. Въпросните 0,20 лв. представляват някакъв процент от една пенсия от 100 лв., по-малък процент от една заплата от 500 лв. и още по-малък от заплати от 1000 или, да речем, от 5000 лв. Което, естествено, също се тълкува като соци- ална несправедливост на косвения начин на данъчно облагане. Оставането на българския показател за съотношението между при- ходите от косвени и от преки данъци в държавния бюджет и в бъдеще на горепосоченото равнище от 4,02, както и „официално“ набелязващото се по-нататъшно негово увеличаване, се явяват неевропейско изключение и са в разрез с базовите принципи за социална справедливост, залегнали в осно- вите на европейската интеграция. Затова ситуацията у нас крие множество рискове, включително с об- ществено експлозивен или имплозивен характер. Българската данъчната система в сегашния си вид не изпълнява функциите си да балансира общес- твото, в смисъл да предотвратява контрастната социална диференциация на малцинство богати и преобладаваща прослойка от хора, които трудно покриват ежедневните си материални нужди. От година на година социал- ните контрасти в нашата страна се засилват. Правителствените намерения за по-нататъшно снижаване на преките данъци и особено идеите за преминаване към т.нар. плоски данъци (сиреч въвеждане на единна ставка при подоходния данък за физическите лица, коетоозначава превръщането му от прогресивен в пропорционален) същ- ностно са обществено и икономически нерационални. От подобен характер са и официално лансираните напоследък идеи за повишаване на ДДС. Въп- росният фискален подход се откроява като откровено асоциален, олигар- хично клиентелистки по своя характер и народностопански контрапродук- тивен, защото еднозначно облагодетелства състоятелните слоеве и засилва „страната на търсенето“ в икономиката, което се отразява отрицателно вър- ху търговския и платежния баланс. По-правилно би било и в социално, и даже в „чисто икономическо от- ношение“ да бъде намален, а най-вече диференциран данъкът върху доба- вената стойност за някои стоки за ежедневна употреба, като по този начин се дадат социално облекчение и стимул на „икономиката на предлагането“ и съответно на икономическия растеж. Как би могло чрез диференциацията на ДДС – примерно за хляба, за киселото мляко, за кравето сирене и за някои по-елементарни лекарства, да се инициира икономически растежω Това са български стоки, които по принцип не са международно търгу- еми или са в ограничена степен международно търгуеми и при тях е налице силна еластичност на търсенето от цената. Ако чрез преговори между държавните органи и сътоветните браншови организации търговците бъдат заставени да препредадат на клиентите си намалението на ДДС от 20% до, да речем, 0–5% посредством респективно снижаване на продажната цена, това задължително ще увеличи търсенето на дадените стоки. Повишеното търсене естествено следва да резултира в съ- ответно увеличаване на производството. А нарасналото производство озна- чава не само по-големи стопански темпове, а и по логиката на „икономията на мащаба“ предпоставя възможности за ново намаляване на цените, ново увеличение на търсенето и нов растеж. В частност намаляването на група цени само по себе си задържа инфлацията, засилва конкурентоспособността на износа и по този начин е полезно за страна с режим на валутен борд. Процесът, описан по-горе, разбира се, е съпроводен с нарастване на благосъстоянието на населението, защото при осъществяването на предла- гания сценарий с една и съща сума пари ще могат да се купят повече стоки, при това – български. С други думи, диференцирането на ДДС няма да влоши допълнително дефицита по търговския баланс. В контекста трябва да е ясно още, че диференцирането на ДДС не е заб- ранено в ЕС, каквото твърдение е намерило широка публичност у нас. Този данък сега е диференциран например в Германия, Австрия и Испания. Аргументите срещу диференцирането на ДДС в Евросъюза не са рег- ламент, а имат по-скоро научно-бюрократичен характер. По въпросния на- чин се създавали неравнопоставени условия за различните производители и данъчната система губела своята неутралност. В което, понятно, има доза истина, но при тежкото положение на местното производство нашата стра- на не може и не бива да се съобразява с подобни (незадължителни впрочем, както стана ясно) изисквания. Лишени от възможностите за друг вид на-ционален протекционизъм – чрез мита, квоти и пр., ние сме длъжни да под- крепим родните производители и потребители по описания начин. По-нататъшното залагане във фиска на ДДС като на главен данък с 26,1% от общите бюджетни приходи през 2005 г. и с очаквани 30,2% от об- щите бюджетни приходи през 2006 г. означава възникването на съществени опасности в бъдеще. Особено ако не се подминава още една негова важна характерна черта у нас – от въпросния данък едва 9–10% се събират от те- риториалните данъчни служби. Останалата част постъпва по линия на мит- ниците. Правилата на Единния вътрешен пазар на Евросъюза изключват събирането от митническите органи на ДДС при внос от други страни членки – границите са отворени, на тях не може да се контролира. С други думи, голяма част от сега събирания на границата на България ДДС следва в непо- средствено бъдеще, след приемането на страната ни в ЕС, да постъпва в регионалните данъчни органи, за което те нямат готовност. По наши изчисления прогнозната величина на очертаващия се фискален шок би могла да възлезе на 8–10% от бюджетните приходи. А това не е никак за подценяване нито от фискално-бюджетна, нито от икономическа, нито от социална гледна точка. 
 
Доцент Чавдар Николов