|
|
|
| 14 Юни 06, 23:55
/ Автор: Петя Владимирова
|
| Логичният провал на една наказателна политика |
|
Първоинстанционният съд оправда бившия столичен кмет Стефан Софиянски по обвинението за продажбата на Централните хали. Както се очакваше, съдът спази принципа, че наказателната отговорност е лична, а решението за сделката е колективен акт на общинския съвет. И, което е може би по-важно, Халите са едно от малкото добри и видими места в София, които запазиха функцията си, които работят и дават работа. Ако сделката не беше станала, нищо чудно сега на това място да е извисил банално-типовия си ръст поредният тъмностъклен билдинг, изпрал парите на някой добре облечен бизнесмен. С уговорката, че предстои все още да си кажат думата по-горните инстанции, нямаме основание да се съмняваме, че буквата на закона е спазена и провалът на обвинението е факт.
Конкретният случай обаче е повод да се замислим за логиката на провала на българската обвинителна политика през целия период на тъй наречения преход. И понеже поводът за този размисъл са делата на Софиянски, няма как да пропуснем въпроса за дълбоко съмнителната противоречивост на прокурорските действия по делата от съдебната одисея на бившия кмет. Спомняте ли си обвинението срещу него за емитирането на еврооблигациите, когато през януари 2002 г. той беше извикан на "Развигор" сред десетки телевизионни камери, за да бъде зрелищно обвинен за щети на общината за милиони левовеω Само три месеца по-късно същата прокуратура сне обвинението и прекрати следствието. Но вече без шум, без камери и микрофони. И без да се е променило нищо във фактологията по делото. Оставяйки червеят на съмнението, че диаметрално противоположната промяна в прокурорската визия е добре подплатена с извънправни знаци, да гризе на воля обществената душа. И да повдига въпроса, който остава неизменен независимо от смяната на върха на прокуратурата:
наистина ли водим само фиктивни делаω
Въпросът е остро актуален днес, когато се мъчим да убеждаваме Европейския съюз, че сме изградили функциониращо правоохранение и правосъдие. За еврокомисарите може би няма значение, че на единайсетата година от масовия фалит на банките и след всички обещания на прокуратура, правителства, парламенти и комисии за възмездие и за връщане на изтеклите милиарди левове, държавата в лицето на прокуратурата и всевъзможните полицейски служби претърпя пълен провал и съдът издава една след друга оправдателните си присъди. Брюксел не е сантиментален, той се интересува от функционирането на българските институции оттук нататък. Но за българите провалът в търсенето на отговорност за гигантския грабеж по време на прехода означава живот с изпепеляващото усещане за победата на циничния принцип на избегналите възмездието - пито - платено. Тук и сега. В рамките на собствения им живот, който трябва да продължи в европейското бъдеще...
Днес са вече спомен, който буди иронични усмивки, безбройните съвещания на прокуратурата, следствие, МВР, формирането на екипи и групи, завеждане на отчет на делата за банковите фалити, обявявяха се списъци с 55 приключили следствия. Прокуратурата убеждаваше незнайно кого, тъй като всички знаеха, че през 1995 и 1996 са извършени тежки престъпления в банковата система и крупни финансови измами и в резултат малка група хора са присвоили близо 6 милиарда лева. И Татарчев, и Никола Филчев признаваха, че всичко това е резултат и от неоправданото рефинансиране и липсата на контрол от страна на БНБ. И се заканваха да изправят виновните пред съда.
Е, изправиха когото можаха. И то с
еднотипни обвинения за престъпления по служба,
знаейки отлично, че при тях трябва да се докаже престъпен умисъл. И прехвърлиха отговорността върху съда, който беше безкрайно улеснен да се мотивира, че раздаването на кредити е въпрос на граждаско-правни отношения, а не е изпълнение или неизпълнение на служебни задължения. Така бяха оправдани шепата назначени за банкери слуги на архитектите на прехода. Както бяха оправдани и помазаните да източат милиардите в съюз с банкерите. Все едно в България не е имало централна банка, чиято задача е да контролира здравето на системата.
Примерите всъщност могат да продължат във всички посоки. Затова е всеки път, когато българите са убеждавани да положат колективни усилия за по-бързо придвижване към европейското си бъдеще, остава горчивото усещане за подигравка. От страна на онзи съмнителен съюз между политическата и правоохранителната класа, който посипа с пепел илюзиите им, оказа се, за справедливост под върховенството на закона.
Правото, тоест прилагането на закона, било изкуство на доброто и справедливостта - тази максима на латински е избрала Върховната прокуратура за лице на интернет страницата си. Доскорошният й първи ръководител напусна в сряда тихомълком страната, за да не бъде доведен под охрана като свидетел по дело, започнато от самия него... При това Филчев се измъкна с любезното съдействие на президента и външния министър. И това е държава за Европейския съюзω Съжалявам. Освен ако не си правим илюзии и за това светло бъдеще.
в. Дневник
14.06, 20:16 |
|
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
