Не е имало война, която, в случай, че фактите се изложат спокойно пред обикновените хора, да не е могла да бъде избегната...
Мисля, че обикновеният човек е най-голямата защита срещу войната.

Ърнест Бевин - реч пред Камарата на Общините, 23.11.1945 г.

Беседа в Университета Харвард, училище по държавно управление "Дж. Ф. Кенеди", сряда, 6 февруари 2002 г.

Публикува се за първи път в Интернет

...Причината за безредието в света, са всички тези... за Студената война... са всички тези етнически групи, които взаимно се избиват... Както обикновено, винаги е най-добре да започнем от фактите. Когато чуете нещо казано с голяма увереност, първо трябва да Ви дойде на ум: "Чакай малко, вярно ли е товаω"

Връщам се от Бразилия, където нямат противопожарни правила. И ако си мислите, че тук е неудобно трябва да видите срещите там. Хората са така натъпкани, че е съвсем основателен въпроса ще стигне ли кислородът. За щастие нямаше пожар, иначе щеше да е катастрофа. Както сте забелязали, заглавието завършва с въпросителна и причината за въпросителната е, че независимо от това, което се случи в последните няколко месеца и днес и независимо как го оценявате, дали го харесвате, мразите или каквото и да е, ясно е, че това не е война срещу терора. И това е съвсем логично - поне ако приемем няколко прости предположения и принципи. Нека ги изясним още в началото. Първото принципно положение, да го наречем, е че ние сме длъжни... ние трябва да положим усилия да мислим в полза на правителството на САЩ, когато това е възможно. Т.е. при съмнение как да тълкуваме нещо, винаги ще допускаме, че те са прави. Второто принципно положение е, че трябва да приемаме много сериозно изявленията на лидерите, особено когато са направени с голяма искреност и вълнение. Например, когато Джордж Буш ни казва, че той е най-преданият християнин след апостолите, ние трябва да му вярваме, да се хванем за думите му и от тях да заключим, че той многократно е наизустявал, докато е четял Библията в училище и в църквата, прословутото определение за "лицемер" от Евангелието. А именно, че лицемерът е човек, който прилага към другите критерии, които отказва да приложи към себе си.
Т.е. ако не сте лицемери, Вие допускате, че когато нещо е добро за нас, то е добро и за тях и че щом е грешно когато те го правят, то е грешно и когато ние го правим. Това наистина е елементарно и аз предполагам, че Президентът би се съгласил, както и всички негови почитатели. Това са принципите, с които бих искал да започна. Един страничен коментар, ако не успеем да достигнем най-ниското ниво на нравствена честност, то поне трябва да престанем да говорим за неща като човешки права, правилно и грешно, добро и зло и други такива възвишени работи, иначе трябва да прекратим дискусията и то с отвращение
освен ако не покрием поне това най-ниско ниво. Мисля, че това е очевидно и се надявам, че всички са съгласни. Позволете ми на този фон да формулирам тезата си. Тезата ми е, че ние всички сме абсолютни лицемери... по всеки въпрос, касаещ тероризма. Нека изясня понятието "ние". Под "ние" разбирам хората като нас. Хора с достатъчно възможности, подготовка, средства, достъп до информация, за които е лесно да разберат истината за нещата. Ако искаме. Ако решим, че това е призванието ни. В конкретния случай не е нужно да се задълбава много. Всичко е на повърхността. Та, когато казвам "ние" имам предвид тази категория. И определено включвам и себе си, защото аз никога не съм предлагал нашите лидери да бъдат наказвани по начина, който съм предлагал за нашите врагове. Това е лицемерие. И ако има хора, на които това им е чуждо аз не ги познавам и не съм ги срещал. Това е много мощна култура.
Трудно е да останеш неповлиян. Това е теза № 1. Ние всички сме пълни лицемери, в библейския смисъл, по въпросите, касаещи тероризма. Втората ми теза е по-силна, а именно, че първата теза е толкова очевидна, че се искат усилия, за да не я видиш. Всъщност, веднага трябва да си тръгвам, защото е очевидно. Но нека продължа и да ви кажа, защо смятам, че тезите ми са верни. Да започнем от там какво е тероризъмω Трябва да кажем нещо по въпроса. Предполага се, че това е много труден въпрос. Академични семинари... философски курсове в университета... много дискутиран и сложен въпрос. Но в съответствие с принципите, които споменах мисля, че има прост отговор, а именно, че трябва да вземем официалното американско определение за тероризъм. След като приемаме изявленията на лидерите ни буквално, нека вземем тяхното определение. Всъщност, аз винаги това съм правил. Пиша за тероризма вече 20 години. Приемаме официалното определение. Ето например, един прост и важен случай е ръководство за армията от 1984 г., в което тероризмът се определя като пресметната употреба на насилие или заплаха с насилие за постигане на цели с политически, религиозен или идеологически характер. Това изглежда просто и уместно. Особено добър избор с оглед времето - 1984 г. 1984 г. беше времето когато Рейгъновата администрация обяви война на тероризма. По-специално, те наричаха държавно подкрепяния международен тероризъм "чума, разпространявана  от покварени врагове на цивилизацията,които искат да върнат примитивизма в новото време". Цитирам Джордж Шулц, който беше най-умерения в администрацията. Другият принцип ще бъде да се придържаме към умeрeните, а не към крайните. Това е 1984. Рейгън е избран две-три години преди това. Неговата администрация незабавно обяви, че войната срещу тероризма ще бъде в центъра на външната политика на САЩ и определиха два региона като източник на чумата на покварените врагове на цивилизацията - Централна Америка и Близкия Изток. По това нямаше противоречия и през 1985 г., например, всяка година редакторите на АП избират най-важното събитие на годината и през 1985 г. победител беше тероризмът в Близкия Изток. Така решиха. Точно преди края на 1985, Шимон Перес, израелският премиер, дойде във Вашингтон и Рейгън. и Перес осъдиха този бич - тероризма, като говореха за Близкия Изток. Учените и специалистите също бяха съгласни. Доста се изписа през последните 20 год. за тероризма, особено за държавно подкрепяния международен тероризъм. Нямаме време за пълен преглед, но една добра илюстрация е изданието на сп. "Съвременна история" от декември 2001 г. - добро и сериозно списание. Статията "Америка във война" включва изтъкнати историци, специалисти и експерти по тероризъм и те определят 80-те като ера на държавно-спонсорирания терор, като се съгласяват с Рейгъновата администрация. Аз също се съгласявам. Мисля, че това беше ерата на държавно-спонсорирания международен тероризъм. Един изтъкнат автор - Марта Креншоу казва, че  в тази ера САЩ са застанали на актива позиция срещу чумата. Главно в Близкия Изток,но понякога се споменава и Централна Америка. Например,  един-двама автори от Института Уъркман, подкрепяни от САЩ, описват контраударът на САЩ срещу Никарагуа като модел за водене на война срещу тероризма. Те казват, че това е модел на подкрепата на САЩ за Северния съюз в текущата фаза на войната срещу тероризма. Семената на съвременния тероризъм, обаче, са много по-дълбоко. Най-големият историк в групата е Дейвид Рапапорт – водещ специалист по тероризъм, редактор на Списание за тероризма и т.н.. Той посочва, че корените на модерния тероризъм като Осама бин Ладен, корените са в началото на 60-те и сега ще го цитирам: "когато Виетконгския терор срещу американския Голиат пробуди надеждата, че Западът е уязвим" Няма да го коментирам, но просто за упражнение бихте могли да се опитате да откриете исторически аналог на това изявление някъде. Ще го оставя така. Без да коментирам, ако прегледате научните трудове ще откриете все същата история, без изключения. И светът се съгласи с Рейгъновките. През 1985, веднага след като Рейгън и Перес осъдиха този бич – тероризма Общото събрание прие резолюция осъждаща тероризма, а през 1987 приеха много по-силна резолюция, която много по-категорично заклеймява тероризма във всичките му форми като призовава всички държави да направят всичко по силите си в борбата с тази чума и пр. Вярно е, че това не стана единодушно. Имаше един въздържал се, а именно Хондурас и два гласа против - обичайните два. Като причина за гласуването срещу тази важна резолюция на ООН касаеща международния тероризъм, двете държави - САЩ и Израел посочиха един и същи параграф. Параграфът, според който "нищо в тази резолюция не може по никакъв начин да накърни правото на самоопределяне, свобода и независимост, прокламирани в Хартата на ООН, на хората на които тези права са насилствено отнети и по-специално на народите под колониални или расистки режими и чужда окупация, или да ги лиши от право да получат подкрепа за тези цели според Хартата на ООН". Този параграф ги засегнал и не е трудно да се разбере защо той представлява сериозен проблем за САЩ и Израел. Африканският Национален Конгрес беше официално наречен терористична организация в САЩ, а Южна Африка официално беше съюзник.
Но фразата "борба срещу колониалните и расистки режими" директно се отнасяше към борбата на АНК срещу апартейда. Затова беше неприемлив. Фразата "чужда окупация", както всички разбират, се отнасяше до израелската окупация на Западния бряг и Газа, която продължаваше вече 20-та година. Изключително груба и жестока от самото начало и продължаваща само благодарение на решителната военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на САЩ, която продължава и понастоящем. Очевидно и това беше неприемливо.
Затова резултатът беше 153 на 2 с един въздържал се. Не беше единодушно. Резолюцията не беше обявена и изчезна от историята. Можете да проверите. Това, между другото е обичайна практика. Щом господарят каже, че нещо е нередно то не се обявява и отива в забвение. Но тя е там. Ако искате ще я намерите. Ще ви дам източниците, ако искате. Така... по онова време Рейгън, да си припомним, той и Перес говориха за онова бедствие - тероризма в Близкия Изток. Джордж Шулц не беше напълно съгласен. Той смяташе, че както го наричаше - "най-обезпокоителната проява на държавно-спонсорирания тероризъм е ужасно близо до дома. А именно това беше "рак на наша земя, който заплашваше да завладее полукълбото с революция без граници". Доста интересна пропагандна измислица, която веднага беше изобличена, но беше повтаряна непрекъснато впоследствие, дори от онези издания, които обясняваха защо е пълна измислица. Просто беше твърде удобна. Интересно е, ако се замислите, че в тази измислица има доза истина, много важна доза истина.
Можем да се върнем на това, ако желаете. Някак си, този рак на наша земя заплашваше да превземе всичко, открито следвайки "Моята борба" на Хитлер и ние трябваше да направим нещо по въпроса. В САЩ има един важен ден, наречен Ден на Закона. За останалия свят това е 1-ви май - ден за солидарност с борбата на американските работници за 8-часов работен ден. Но в САЩ това е шовинистичен празник, наречен Ден на Закона. Та, в този ден през 1985, Президентът Рейгън обяви национално бедствие, защото правителството на Никарагуа "представлява необичайна и изключителна заплаха за националната сигурност и външната политика на САЩ". Това се повтаряше всяка година. Джордж Шулц информира Конгреса, че "ние трябва да изрежем Никарагуанския рак и то не по деликатен начин", Нещата са много сериозни и ако цитираме Шулц... спомняте си - най-умереният. "Доброто ченге". Ако цитираме Шулц: "Преговори е равносилно на капитулация, освен ако сянката на мощта не се хвърли върху масата на преговорите". Той заклейми онези, които "защитават утопични правни средства като външно посредничество, ООН, Световния съд, а игнорират силовия елемент в уравнението". Няма да цитирам твърдолинейните. По това време САЩ демонстрираха силовия елемент в уравнението чрез наемниците, базирани в Хондурас, които нападаха Никарагуа. Те бяха под надзора на Джон Негропонте, който наскоро беше назначен да ръководи дипломатическия компонент на настоящата война срещу тероризма като посланик на САЩ. Военният компонент на сегашната война с терора е
Доналд Ръмсфелд, който по онова време беше специален емисар на Рейгън в Близкия Изток - другото място, където вилнееше чумата през 1985 г. По това време САЩ блокираше утопичните правни средства, които се прилагаха от Световния съд, от страните от Латинска Америка и други и продължи да блокира тези средства до края, до окончателната победа на терористичната си война в
Централна Америка. Как беше водена войната срещу държавно-спонсорирания тероризъм в тези два региона, от хората, които ръководят новата фаза днес, има историческа приемственост, не само в тези два, разбира се. Само за илюстрация, нека вземем върховата година, най-лошата година в Близкия Изток - 1985 г. Водещото събитие. Кой печели наградата за най-жесток терористичен акт в Близкия Изток през 1985 г.ω Сещам се за трима кандидати. Вие бихте могли да предложите други. Единият кандидат е кола-бомба в Бейрут през 1985. Колата е била оставена пред джамия. Бомбата е трябвало да избухне когато хората са излизали, с цел да убие максимален брой. Според "Вашингтон Поуст" са убити 80 души. Ранени са над 250, предимно жени и момичета, които са излизали. Експлозията е била голяма и е вдигнала във въздуха цялата улица, убити са били бебета в креватчетата си и т.н. Бомбата е била предназначена за  мюсюлмански шейх, който избягал.Поставена е от ЦРУ при съдействието на Британското и Саудитско разузнавания и с благословията на Уилям Кейси, според Боб Удуърдс, "Историята на Кейси и ЦРУ". Това е пример за международен тероризъм. Много недвусмислен и, мисля, един от кандидатите за наградата през върховата 1985 година. Другият кандидат, със сигурност, са т.нар. операции "Железен Юмрук", които правителството на Шимон Перес провеждаше в окупирания южен Ливан през март 1985. Това е в южен Ливан, който беше под военна окупация в нарушение на предписанието на
Съвета за сигурност за изтегляне, но пък с благословията на САЩ. Операциите "Железен Юмрук" преследваха, както ги наричаше висшето командване, "селяните-терористи в южен Ливан". Това включваше кланета и зверства, отвличания на хора за разпит, воденето им в Израел и т.н. Достигнати бяха нови дълбини на планирана жестокост и произволни убийства, според един западен дипломат, запознат с региона, който е бил свидетел. Нямаше твърдения за самоотбрана, а беше съвсем открита политическа акция. И това дори не беше оспорвано. Това е чист пример за международен тероризъм, въпреки, че бихме могли да го наречем и агресия. Ще го нарека само международен тероризъм, в съответствие с принципа, че мислим в полза на правителството на САЩ. Това, разбира се, е операция на САЩ. Израел я провежда, защото САЩ са му дали оръжия и дипломатическа подкрепа. Та, приемаме, че това е само международен тероризъм, а не много по-сериозното военно престъпление - агресия. Същото, между другото, е в сила и за много по-страшните операции през 1982, когато Израел нападна Ливан и изби около 20 000 души. Отново, с решаващата военна, икономическа и дипломатическа подкрепа на САЩ. САЩ трябваше да наложи вето върху две резолюции на Съвета за сигурност, за да продължат убийствата, осигури оръжията и пр. Ако трябва да сме честни, това е американско-израелско нападение. "Целта е да се установи приятелски режим в Ливан и да се изгони ООП,  което би убедило палестинците да приемат израелското управление в Западния бряг и Газа".
Това е съвсем точно и аз поздравявам "Ню Йорк Таймс" за публикуването му на 24 януари. Доколкото знам, това е първият случай, в който официално издание се осмелява да каже нещо, което е общоизвестно в Израел и в дисидентската литература отпреди 20 години. Аз написах това през 1983, като използвах израелски източници, но то не влезе в коментарните рубрики. Можете да проверите Доколкото знам, това е първият пробив. Не съм сигурен, че репортерът е разбирал какво казва. Но, така или иначе, го е казал - Джеймс Бенет, 24 януари. Полага му се награда, задето каза истината след 20 години.
Истина е и, разбира се, учебникарски пример за международен тероризъм.
Този път трябва да положим доста усилия да го наречем международен тероризъм, защото не можем да се мотивираме защо не го наричаме явна агресия - действие, за което американските и израелски лидери трябва да бъдат подсъдими в Нюрнбергски процес. Много сериозни военни престъпления. Но, да се придържаме към принципите и да кажем, че е само международен тероризъм. Това е вторият пример. Операциите "Железен Юмрук". Третия. Последният пример от 1985, за който се сещам се състоя два дни преди Шимон Перес да пристигне във Вашингтон и да се присъедини към Рейгън в заклеймяването на бича на тероризма. Малко преди това, Перес изпрати военновъздушните сили да бомбардират Тунис като убиха 75 цивилни разкъсани на парчета от умни бомби. Това беше много точно и нагледно описано от един уважаван репортер на Хибрупрес в Израел и подкрепено от други източници. САЩ помогна като изтегли 6-ти флот, т.е. не трябваше да уведомява съюзника - Тунис, че бомбардировачите са на път. Или, че вероятно се презареждат по пътя. Това е третият кандидат. Не се сещам за други, които да имат основание да се кандидатират. Джордж Шулц - умереният, веднага след бомбардировките се обадил на израелския външен министър да му каже, че САЩ одобрява операцията, но се пазели от открита подкрепа за мащабна проява на международен тероризъм или, може би, агресия след като Съветът за сигурност единодушно заклейми атаката като акт на въоръжено нападение. САЩ отново се въздържаха. Това са трите топ-събития, които печелят наградата за 1985, доколкото аз знам и отново ще предположа, че това е само международен тероризъм и няма да предизвикваме Нюрнбергски процеси. Просто, малко международен тероризъм от покварени врагове на цивилизацията, примери, които е трудно да не бъдат запомнени, защото това са топ-събитията на годината. Международен тероризъм в Близкия Изток - три прекрасни примера.
Всъщност, едниствените важни примери, за които се сещам. Обаче, те не са кандидати. Всъщност, дори не са в списъка. Не играят. Тези, които се състезават са, например, цитирани в сп. "Съвременна история", което вече споменах, и което обсъжда 1985 и дава два примера за страшния бич на тероризма.
А именно, отвличането на самолет на TWA, при което загина американски водолаз и отвличането на кораба "Ахиле Лауро", което доведе до убийството на Клингхофър, американски инвалид. И двете със сигурност са терористични злодейства. Това са двата примера, които се състезават, които се помнят, които показват какво е международен тероризъм. Е, похитителите на самолета на TWA
твърдяха, че Израел редовно отвлича кораби в международни води, пътуващи между Ливан и Кипър, че убиват хора и отвличат други, че ги карат в Израел, за разпит или просто като заложници, че ги държат в затворите с години. Някои са още в затвора без обвинения. Но това не оправдава отвличането, защото аз приемам, че насилието не е законно средство за мъст, дори и срещу по-големи зверства нито може да изпреварва бъдещи такива зверства. Насилието не е законно средство, затова трябва да отхвърлим тези обвинения въпреки, че те са верни. Американско-израелските отвличания, и спомнете си - щом го прави Израел, значи го правим ние, ...тези отвличания също ги няма в аналите. Понякога ще намерите по някоя бележка в края на някоя статия, но те не са част от историята на тероризма. Похитителите на "Ахиле Лауро" твърдяха, че това е отмъщение за бомбите над Тунис няколко дни преди това. Но и това ще отхвърлим по същата причина, а именно, че насилието не е оправдано средство за отмъщение или предпазване. Ако допуснем, че сме достигнали най-ниското ниво на морала, за което говорих в началото - т.е. ако не сме заклети лицемери то се налагат някои изводи за други случаи на мъст и изпреварващи удари, но това е твърде очевидно, за да говорим затова ще оставя сами да помислите. Това е 1985 - върховата година за международния тероризъм в Близкия Изток. Като изследователска задача можете да потърсите дали не съм пропуснал някой кандидат за наградата. В литературата няма споменати. Както казах в началото, не трябват много усилия, за да видите тези неща. Трябват усилия, за да не ги видите; изисква се доста добро образование за това. 1985, разбира се, не е нито първия нито последния акт на международен тероризъм в Близкия Изток. Има и много други, които са важни. Например, през 1975, Израел, т.е. израелските пилоти  американски самолети и подкрепа. През декември 1975 бомбардираха село в Ливан и убиха над 50 души. Не изложиха причина, но всички знаеха причината. По това време Съветът за сигурност на ООН се събра, за да обсъди резолюция, подкрепена от целия свят с незначителни изключения и само едно решаващо изключение - САЩ, които наложиха вето. Резолюцията призоваваше за дипломатическо разрешаване на Израело-Палестинския конфликт. Включваше резолюция 242 и нейните формулировки за сигурност и териториална цялост и всички онези хубави неща за международно признатите граници. Засегна ги това, че тук отново се говореше за Палестински национални права, което беше неприемливо за САЩ. Отхвърлиха ги тогава, както и сега, противно на глупостите, които сте чели. САЩ наложиха вето на резолюцията. Година след година и до днес, блокират всички усилия за дипломатическо уреждане, САЩ ги блокират едностранно. Израел нямат право на вето в Съвета за сигурност затова реагираха като бомбардираха Ливан и убиха около 50 души без предлог. Това също го няма в аналите на международния тероризъм. Има и по-скорошни случай, включително двете инвазии на Ицхак Рабин и Шимон Перес, през 1993 и 1996 ... в Ливан. САЩ подкрепи и двете... много убити, стотици хиляди бяха изгонени и т.н. Клинтън трябваше да оттегли подкрепата си за нахлуването през 1996, след клането в Кана на над сто души в бежански лагер на ООН. Тогава той каза, вече не можем да се справим, по-добре се изтегляйте. В този случай никой не е заявявал, че става въпрос за самоотбрана. Това е чиста проба международен тероризъм или, може би, агресия. И продължава. Да поговорим за настоящата интифада, която избухна на 30 септември 2000.  В първите два дни палестинците не стреляха, само вдигаха шум, но Израел използва американски хеликоптери и атакува жилищни комплекси и т.н., убиха и раниха десетки хора за няколко дни. Клинтъновата администрация отговори като, ще заема фразата на Президента, като "подсили терора". Спомняте си, Президентът Буш  заклейми палестинците, задет подсилвали терора, миналия месец, затова ще използвам неговата фраза съобразно приетите принципи. Клинтъновата администрация се включи в подсилването на терора на 3 октомври, като сключи най-голямата сделка за доставка на военни хеликоптери за Израел, както и на резервни части за бойните Апачи, които бяха изпратени няколко седмици преди това. Това е подсилване на терора. В следващите дни с тези хеликоптери бяха убити и ранени цивилни, атакуваха се жилищни комплекси... Пресата съдействаше като отказа да отрази събитията. Забележете: Не като пропусна да ги отрази, а като отказа. На редакторите специално беше обърнато внимание и те дадоха да се разбере, че няма да отразяват. Във фактите никой не се съмнява, но до ден днешен те не са обявени, освен,така, между другото. Тази политика продължава. Отиваме в декември 2001,  Джордж Буш осъди палестинците задето подсилват терора и сам допринесе за това по традиционния начин, по съдбоносен начин, всъщност.
На 15 декември Съветът за сигурност на ООН обсъждаше инициирана от Европа резолюция която призоваваше двете страни да ограничат насилието, да допуснат международни наблюдатели и да съдействат на контрола върху ограничаване на насилието. Това е много важна стъпка. САЩ наложиха вето... те искаха да подсилват насилието. Няма друго обяснение. Пресата не трябваше дори да се мъчи да дава обяснение, защото това почти не беше отразено. Стигна до Общото събрание където също не беше обявено, а същата резолюцията беше приета с огромно мнозинство. Този път САЩ и Израел не бяха единствени в опозиция тъй като няколко Тихоокеански острова се присъединиха - Науру и още един-два. Затова, не бяха обичайните самотници. Не си спомням това да е било отразено. Около 10 дни преди това имаше още един голям принос в подсилването на терора. Четвъртата Женевска конвенция, според целия свят, буквално, без Израел, се прилага за окупираните територии.
САЩ отрекоха. Те не гласуваха против в ООН. Въздържаха се. Предполагам, причината е, че не желаят открито да застават зад потъпкването на фундаментални принципи на международното право, най-вече заради обстоятелствата, при които те се приемат. Спомняте си, Женевските конвенции бяха приети веднага след Втората световна война, с цел да се криминализират действията на нацистите. Да се твърди, че те са неприложими би било доста силно изявление. Като изключим САЩ и Израел, целият свят се съгласява.
Международният червен кръст, който отговаря за тяхното приложение и тълкуване се съгласява. Доколкото знам, по това няма спорове. Швейцария, която е отговарящата държава свика среща на високодоговарящите страни по Женевските конвенции, такива като САЩ, които, според договорите, са задължени да ги приведат в действие. Свикаха среща на 5-ти декември, в Женева, тя се проведе и приключи с една силна резолюция, според която
Женевските конвенции се прилагат и за окупираните територии, което прави незаконно почти всичко което САЩ и Израел правят там. Приложиха и списък- заселване, изселване и всичко останало. САЩ бойкотираха сесиите. Привлякоха и друга страна в бойкота - Австралия. Според австралийската преса, под силен американски натиск Австралия се е присъединила към бойкота. Бойкотът на САЩ е равносилен на отрицателен вот в Съвета за сигурност или в Общото събрание. Не се обявява и изчезва от историята. Но това е още една важна стъпка в подсилването на терора. Всичко това се състоя през 21-дневното временно примирие. Едностранно временно примирие. Палестинците не предприемаха действия, но няколко десетки палестинци бяха убити, включително десетина деца. Това става точно по времето когато се полагат тези усилия за подсилване на терора. Може това да е несправедливо тълкуване и да има друг мотив, за който аз не се досещам, но на мен така ми изглежда. Можете да помислите върху това. Във всеки случай, международният тероризъм в Близкия Изток продължава и има дълга история и ако прегледате архивите,  тя е объркана и сложна но мисля, ще откриете, че нещата се движат в рамките, които описах. Всичко зависи от наличните средства за насилие, както обикновено. Ако разгледате терора, във всичките му разновидности, държавният терор е много по-лош от индивидуалния, поради очевидната причина, че държавите имат средства за насилие, с каквито индивидите не разполагат, нито групите. Мисля, ще видите, че не може да е друго. Често се казва, че тероризмът е оръжие на слабите. Това изобщо не е вярно - поне, ако приемете официалното определение на САЩ за тероризъм.
Ако направите това, то тогава тероризмът е оръжието на силния, като повечето други оръжия. Това е история, но всички тези неща са извън историята. Историята е това, което са създали високообразовани интелектуалци и не е задължително да има общо с онова, което наивните хора наричат история и ако проверите ще се убедите, че съм прав. Е, това е Близкият Изток. Да видим сега Централна Америка - другият източник на чумата на покварените врагове на цивилизацията. Тук ще съм кратък, защото в основата нещата са безспорни.
Поне сред хората, които имат понятие от международно право и международни организации и т.н. Всъщност, обхватът на тази категория е лесно определим.
А именно, запитайте се колко често, това което ще кажа се е появявало в дискусиите за чумата на тероризма през последните пет месеца. Река от думи, но колко са били посветени на няколко безспорни случая, безспорни, в случай, че приемете, че Световният съд и Съветът за сигурност и международното право имат някакво значение. През 1986, Международният съд в Хага осъди САЩ за международен тероризъм - за незаконна употреба на сила във войната си с Никарагуа. Отново ще се придържам към принципите ще положа усилия и ще тълкувам това само като международен тероризъм, а не като военното престъпление агресия Затова ще го наричаме международен тероризъм. Съдът разпореди САЩ да прекратят престъпленията и да платят значителни репарации - милиони долари. Конгресът реагира като мигновено изостри войната с ново финансиране. Никарагуа отнесе въпроса в Съвета за сигурност, който обсъди резолюция, призоваваща всички държави да съблюдават международното право, като не посочваше никого конкретно, но беше ясно кого има предвид. САЩ наложи вето. Тогава Никарагуа отиде в Общото събрание което  прие подобни резолюции в следващите години.
САЩ и Израел бяха опозиция и след една година получиха Ел Салвадор. Всичко това е извън историята. Просто е в разрез с образа който историята трябва да има и, както казах, можете да проверите колко пъти тези безспорни случаи са споменавани напоследък и си спомнете кой е отговорен. Хора като Негропонте - губернатор на Хондурас, Ръмсфелд - специален пратеник в Близкия Изток и т.н., много са. САЩ, както казах, реагираха като изостриха войната и за първи път дадоха официално заповеди на своите наемници да атакуват т.нар. "меки цели". Така ги наричаше южното командване - "меки цели", имайки предвид незащитени граждански цели като селскостопански кооперативи... Това беше известно и се обсъждаше в САЩ. Левите го счетоха за законно и Майкъл Кинсли, който представляваше левите в една интересна статия, той тогава беше редактор на "Нова Република", там той казва, че не трябва да бързаме да отричаме решението на Държавния департамент да се атакуват граждански цели, защото трябвало да прилагаме практични критерии. Трябвало да направим анализ и да видим дали количеството проляна кръв не се компенсира от добрия резултат, а именно - демокрацията. Как ще определим демокрацията и какво означава тя можете да видите при съседните държави - Ел Салвадор, Гватемала, които са чудни демокрации. И ако издържи изпита, значи е добре. С други думи, няма нищо лошо в международния тероризъм щом покрива всички прагматични  критерии."Ние" включва и леви и десни, образовани и облагодетелствани интелектуалци, не говоря за населението, разбира се. В Никарагуа населението имаше армия, която да го защитава. Положението беше лошо - убити бяха десетки хиляди хора, страната беше практически опустошена, може никога да не се възстанови, но имаше армия, която да я защитава. В Ел Салвадор и Гватемала това не беше така, армията бяха държавните терористи. Подкрепяните от САЩ държавни терористи. Те бяха армията. Нямаше кой да защитава населението и зверствата бяха много по-големи. Освен това, те не са държава, следователно не могат да отидат в Световния съд или в Съвета за сигурност, за да използват правни средства, без ефект разбира се, защото "ние", хора като нас, сме решили, че светът ще се управлява от силата, а не от закона и тъй като имаме властта докато това е така, държава, която се опита да потърси законни средства  за отпор срещу международния тероризъм, няма никакъв шанс. Но това е нашият избор, ничий друг. Не можете да вините никого за това. Имаше, все пак, народна съпротива, не от елита, но от народа, срещу злодеянията затова САЩ трябваше да се обърне към международна терористична мрежа - една необикновена международна терористична мрежа.
Помнете САЩ е мощна държава, не е като Либия. Ако Либия иска терористични акции тя наема Карлос Чакала или някой такъв. САЩ наемат държави -   терористи,ние сме големи момчета. Та, терористичната мрежа включваше
Тайван, Великобритания, Израел, Аржентина, поне докато беше под управлението на неонацистките генерали. Когато за жалост ги свалиха, те отпаднаха от системата, финансирането беше от Саудитска Арабия.
Доста значителна международна терористична мрежа, не е имало такава преди това По съвременните разбирания бихме могли да я наречем "Оста на Злото", предполагам Резултатът, отново се придържаме към принципа - вярваме на нашите лидери, стотици хиляди души избити и милиони сираци и бежанци.
Всички злодейства, които можете да си представите. Регионът беше опустошен. Единственият безспорен случай, Никарагуа - най-малката от тях, която надмина значително страданията от 11 септември, а останалите пострадаха много повече. Отново полагаме усилия и тълкуваме в полза на САЩ, затова го наричаме само международен тероризъм, организиран от покварените врагове на цивилизацията. Това е втората основна област - Централна Америка.
Всичко това също е извън протокола, сп. "Съвременна история" както обикновено, не споменава нищо от това, за което говорих. Нито пък се споменава в научните трудове, освен в някоя бележка под линия. Проверете и ще видите. Не се взема предвид. 80-те се описват като ерата на държавно-спонсорирания международен тероризъм, но не се споменава нито едно от тези неща. САЩ се опитваха да предотвратят държавно-спонсорирания международен тероризъм чрез активни средства като най-мащабната международна терористична мрежа, позната някога. Типично за науката и журналистите. Дума не се споменава за това при обявяването на втората фаза на войната с тероризма от, горе-долу, същите хора и при наличието на основания да се очакват по-големи резултати. От всичко това следва едно очевидно заключение: Съществува оперативно определение за тероризъм, това, което в действителност се използва. Тероризъм е терорът на който те ни подлагат, друго не минава през цедката. Доколкото знам това е историческа константа. Не мога да намеря изключения, вие опитайте. Например, японците в
Китай и Манджурия защитаваха населението срещу китайските терористи и щяха да създадат рая на земята за тях стига да получеха контрол върху терористите. Нацистите в окупирана Европа защитаваха законните правителства, като това на Виши, и населението срещу терористите - партизани, подкрепяни от чужбина, както всъщност беше. Ръководеха ги от Лондон, Полша и Франция и т.н. Като казвам, че не мога да намеря изключения, това важи и за интелектуалците, образовани хора като нас Извън статистическата грешка, това е позицията, която те заемат. В историята нещата не изглеждат така, но не  трябва да забравят кой пише историята. Това може да ви направи малко скептични. Ако погледнете действителната история, а не написаната, мисля, че ще откриете, че нещата са такива и дори предлагам това като изследователска тема за някой предприемчив студент, който мечтае за кариера на таксиметров шофьор  Да се върнем на настоящето, да вземем последните два месеца. 11-ти септември е ясен пример за международен тероризъм, по това няма спор, затова  да не си губим времето с него. Какво ще кажете за реакциятаω Излиза, че реакцията също е безспорен случай на международен тероризъм. Отново да се придържаме към принципите и да чуем какво казват нашите лидери. Та, на 11 октомври Президентът Буш обяви на народа на Афганистан, че "ние ще ви бомбардираме докато не предадете хората, които ние подозираме за терористичните атентати, въпреки, че отказваме да представим доказателства и отказваме да влизаме в каквито и да било преговори за екстрадиране и предаване" - чист пример за международен тероризъм. На 28 октомври британският адмирал сър Майкъл Бойс, Началник на
Бритаския отбранителен щаб, отиде още по-далеч. Припомнете си, свалянето на режима на Талибаните не беше военна цел, това им дойде на ум после. Три седмици след началото на бомбардировките тя беше прибавена, вероятно, за да има какво да успокоява интелектуалците. Три седмици след бомбардировките, това беше добавено като нова военна цел и адмирал Бойс обяви на Афганистан, мисля тогава се спомена за първи път, че "ние ще ви бомбардираме докато не си смените управлението". Първо, това получи голяма известност, първа страница на "Ню Йорк Таймс" и в двата случая. Второ, и двата случая са учебникарски пример за международен тероризъм или дори агресия, но ние продължаваме да полагаме усилия и според обичая всичко е извън протокола. Щом ние го правим, значи не се брои. Брои се само когато те правят това, което официално наричаме тероризъм. Лесно е да продължа, но нека се върна на слабата си теза; не може да има война срещу тероризма, според определението за тероризъм, дадено в официалните документи. Това е логическа невъзможност. Това са само няколко примера, можете да продължите, но са достатъчно, за да се види, че не може да е истина. Това е слабата теза.
Що се отнася до силната теза, че всичко е напълно очевидно, те даже е неудобно да се говори за това, защото е съвсем на повърхността, няма нищо скрито. Всичко, за което говоря е много добре известно. Не трябва да прониквате някъде, за да го намерите. Никакви тъмни източници, нищо. Само очевидните доказателства. И можете да прибавите още. Изписани са хиляди страници за това през последните 20 години, но те също не могат да се обсъждат, защото завършват с погрешни изводи. Затова ги третираме по същия начин - тероризмът е в интелектуалната ни култура. И отново - това е избор не необходимост. Стигаме до нещо като дилема. Ако не сме честни, направо да забравим. Ако сме честни, тогава имаме дилема. Едната възможност е просто да признаем, че сме пълни лицемери и тогава, поне да имаме приличието да спрем да говорим за човешки права, правилно и грешно, добро и зло и т.н. и да кажем, че сме лицемери и че сме силни и че ще управляваме света със сила, точка. Да забравим всичко друго. Другата възможност е по-трудно достижима, но е задължителна, освен ако не искаме да допринесем за още по-големи катастрофи, които, вероятно, стоят пред нас. Вярвам, че все още има нещо втъкано във фибрите на Америка, което трябва да се запази, и че съдбата на целия свят може да зависи от способността на младите американци да поемат отговорността за старата полудяла Америка.

Превод: ХристиаННа
Идея и обработка: Симеон Николов