В ръководството на българското външно министерство участва човек, който ползва документи за самоличност, издадени на две различни имена. За властта това изглежда нормално, което е наглост от африкански тип

Жозеф-Дезире Мобуто ще бъде запомнен в световната история с кървавите си деяния по време на режима си в Конго (тогава Заир), но най-вече с термина "клептокрацията". Клептокрация - власт, която се отличава с безогледна крадливост. Мобуто има две имена - едното е рожденото му (гореспоменатото), но става популярен с другото, което приема, давайки пример на сънародниците си как трябва да се тачат традициите - Мобуту Сесе Секо Нкуку Нгбенду ва За Банга. Това име означава "Всемогъщият войн, който благодарение на своята твърдост и желязна воля върви от победа към победа, помитайки всичко по пътя".
Сетих се за това славно име покрай посещението на зам. външния министър Феим Чаушев в Африка. Сетих се поради няколко причини: двойствената личност на Чаушев; банановият манталитет на управляващите и, разбира се... щом стане дума за Африка, в съзнанието ми се възцарява името на

Мобуто - символ на всепоглъщащата корупция

Оказа се, че заместникът на Ивайло Калфин има две личности по документи. Нещо повече - двете личности имат собствен живот. Бизнесменът Петър и зам.-министър Феим поминуват щастливо, но от гледна точка на закона, а и на обществото това хич не е добре.
Нека да разгледаме, както се казва, обективната обстановка. Петър е единственото законно съществуващо име - според личната карта на притежателя й. Феим е рожденото му име. Но в началото на XXI век Петър решава да стане известен с мюсюлманското си име. Навсякъде се представя като Феим - така го пишем и ние по вестниците. За около 5 години Феим дори е съществувал законно (виж 1-а стр.).
Феим е зам.-министър в две правителства. Първо на младежта и спорта, а в момента - на външните работи. Петър през пет фирми плете и преплита - участва в ръководството на три и е собственик на други две. Твърди, че не взема пари, бизнес участията му били по приятелска линия. Но като зам.-министър Феим е подписал декларация, че не участва в ръководството на стопански субекти. И формално е така.

Докато рожденото име Феим е стояло в дълбока резерва до 2001 г., Петър е успял да се пооцапа. Не твърдим, че е правел незаконни работи, но се прочува около сделка с недвижим имот в Берлин. Продава на германски гражданин на съмнително ниска цена сграда, която е собственост на българската държава, а след това влиза в съдружие с него. Петър се оказа и агент на Държавна сигурност, колкото и на обществото да му е все тая. Сравнен с Петър, Феим е чист като сълза.

Той действа като Петър, но се мисли за Феим...

в смисъл на етичните норми
Ивайло Калфин, неговият шеф, се опита да даде някакво обяснение за абсурдността на ситуацията около заместника си, но не му се получи. Когато един висш чиновник се подвизава едновременно с две имена, е вече много скандално. И е тежък компромат за държавната машина, чийто връх обитава Петър-Феим.
На фона на случващото се във Външно министерство - един зам.-министър по лична карта е Петър, а по дипломатически паспорт Феим, един друг скандал в края на 1991 г. вече изглежда направо невинен. Когато падна правителството на Филип Димитров, БСП трябваше да състави правителство. И тогава социалистите се спряха на слабо известния Петър Бояджиев, пристигнал от Франция. И аха Бояджиев да стане премиер, когато се оказа, че е премълчавал за двойното си гражданство, което е забранено по конституция. Така в крайна сметка правителството бе създадено с мандата на ДПС, а премиер стана Любен Беров.
Ако външният министър Ивайло Калфин и премиерът Сергей Станишев желаят да излязат от тази, меко казано, конфузна ситуация, в която ги е поставил коалиционният им партньор ДПС, спешно трябва да дадат публично обяснение. Засега те изчакват да приключи африканският тур на Петър-Феим, за да кажел той каква е истината. Не е трудно да прогнозираме, че ще бъде много забавно, тъй като от няколко дни зам.-министърът дава по телефона от Африка противоречиви, наивни и подвеждащи обяснения за действията и бездействията си.
Но ако вицепремиерът и премиерът смятат да се хванат за модерното вече извинение за гафовете - черен ПР (обяснение на Г. Първанов за ловния му излет край Симитли), няма да им се получи.

Правителството влезе в черна серия от скандали,

които гърмят с различен интензитет. Като се започне от Дилян Пеевски, уволнен заради съмнения в корупция и след това бързо-бързо реабилитиран, като се мине през пътешествията на министри и висши държавни служители на чужди разноски, през разкритията за шефа на фонд "Републиканска пътна инфраструктура" и блокираните пари от еврофондовете, краят му не се вижда. Скандалът с документите на Петър-Феим вече засенчва и случая "Куйович".
В тази държава безочието устойчиво върви напред от програма на програма, от министерство на министерство, от правителство на правителство, помитайки всичко по пътя си, превръщайки политическата класа в клептокрация от много заирски тип.