|
|
|
| 04 Март 08, 12:31
/ Автор: kafene.net
|
| КОРУПЦИЯТА Е ДЪРЖАВНА ПОЛИТИКА |
|
(ОБОБЩЕН АНАЛИЗ НА ЛЕГИЯ „БЪЛГАРСКА АНТИ-МАФИЯ” ЗА ПРАВИТЕЛСТВЕНИТЕ ЧАДЪРИ НАД КОНТРАБАНДНИТЕ КАНАЛИ, КОРУПЦИОННИТЕ ПРАКТИКИ И БЕЗСТОПАНСТВЕНОСТТА В АГЕНЦИЯ „МИТНИЦИ”)
КОНТРАБАНДАТА – РОДЕНА В СОЦИАЛИСТИЧЕСКОТО МИНАЛО И ВЪЗМЪЖАЛА В ДЕМОКРАТИЧНИЯ ПРЕХОД
През епохата на така наречения „зрял социализъм”, от средата на 60-те до края на 80-те години на миналия век, контрабандата е неофициално обявена, но официално провеждана държавна политика в България. Както и в много други „братски” по онова време страни.
Контрабандните канали благозвучно са били наричани „скрит транзит”. С термина “скрит транзит” или “скрита транзитна търговия” се обозначавала държавно организираната вносна и износна контрабанда на оръжие, наркотици, алкохол, цигари, злато, сребро и всякакви луксозни стоки.
Контролирана от Държавна сигурност, контрабандата по онова време носи десетки милиарди долари приходи. Печалбата е голяма, защото обект на търговия са главно дефицитни и поради това - търсени на добра цена продукти, върху които действат рестрикции на КОКОМ и различни забрани на Съвета за сигурност към ООН и на Международната здравна организация.
Скритата транзитна търговия включва в обсега си стоки, за които фирмите доставчици обикновено не са притежавали легитимно вносно или транзитно разрешение. За осъществяването на тази дейност с Решение на МС №189 от 1967 г. към Министерството на външната търговия е създадено външнотърговското предприятие „Кинтекс”.
Контролът на тази дейност в Държавна сигурност е възложен на Второ главно управление на МВР. То е назначавало в отрасловите министерства и фирмите, които имат отношение към скрития транзит, служители на ДС по сигурността и режима, като на определени звена и служители на ДС са възлагани задачи да подсигуряват пропускането (без митническа проверка) на стоките през границата.
Преди монополизацията на скрития транзит от ВТП „Кинтекс” под шапката на ДС, контрабанда в големи размери извършват и други държавни предприятия - “Тексим”, “Деспред”, “Разноизнос”, „Родопа”, „Булгартабак”, „Кореком”, „Индустриалимпорт”, „Химимпорт”, „Техноекспорт”, „Техноекспортстрой”...
Ако до 1989 година контрабандните канали са необявена официална политика на еднопартийно контролираните тайни служби, то във времето на така наречения посткомунистически демократичен период незаконният трафик се превърна в хранилка на периодически сменящите се партийно-политически елити чрез посредничеството на сенчестия бизнес.
Според независими финансови експерти и специалисти от икономическите аналитични звена на МВР, през годините на прехода към пазарна икономика от контрабанда българската държава е изгубила около 20 милиарда лева. В тази сметка, обаче, влиза само така нареченият регистриран контрабанден внос, известен още като полу-контрабанда. При този метод една част от превозваните стоки се обявяват в документите, обикновено със силно занижени недостоверни цени, а друга част въобще не се обявяват.
За да може това да се случва, съществуват няколко десетки техники на контрабанда и митническа измама. Приблизително на 10 милиарда лева се изчисляват загубите от нерегистрирания внос, така наречената „вдигната бариера”. Известен е още като „дива контрабанда”. При него превозните средства изобщо не фигурират във входящите дневници на съответния граничен пункт.
Стотици камиони, самолети, цистерни, танкери и шлепове, превозващи цигари, алкохол, петрол и др. са преминали националната граница като фантоми. Една немалка част от тях са „превъртяни” през безмитните валутни магазини и бензиностанции, разположени на граничните контролно-пропускателни пунктове.
Загубите от фиктивния износ и реекспорт се изчисляват на приблизително същия размер, характерен за полу-контрабандата – около 20 милиарда лева. При него високостойностните и високоакцизни продукти като цигари и горива, софтуер и хардуер, само по документи напускат границата на България, но се реализират в страната.
Дори една част от стоките да се изнасят, каквито се многобройните случаи с амортизираното оборудване на обявени в ликвидация предприятия, това става на нереално високи цени. Печалбата се формира от възстановените на „експортьорите” от данъчните служби суми за акциз и ДДС. Но вдигнатата бариера е възможна и при износа на стоки за чужбина.
В този случай операцията не се оформя с митнически документи. Но се осъществява с помагачеството на граничните полицейски и митнически служители. За пример може да бъде посочен периодът на наложеното спрямо бивша Социалистическа съюзна република Югославия ембарго. Никой не знае колко стотици хиляди тонове петрол, храни и акцизни стоки са преминали безотчетно по суша и вода.
За последните 17 години държавната хазна на България е ощетена с близо 50 милиарда лева от активното функциониране на входящите и изходящите контрабандни канали. Тези милиарди са в сиво-черната икономика и се мултиплицират по банков път и в сферите на търговията, услугите, туризма, строителството.
С тези милиарди се купува „услужливостта” на държавници, министри, депутати и всякакви „отговорни фактори”. Затова ръководителите на митниците винаги досега са били избирани според притежанието на няколко главни качества – покорство, лоялност, комбинативност, конфиденциалност и „финансов нюх”. Притежателите на тези качества са запазвали поста и влиянието си в продължение на дълги години и в рамките на разнолики политически конфигурации на изпълнителната власт.
ЗАКОНЪТ Е ЗА КОН, А НЕ ЗА МИТНИЧЕСКИ ДИРЕКТОР
Медийната общност, антикорупционните граждански сдружения, а правоохранителните органи – в още по-голям обем, разполагат с документирана информация за действието на мафиотизирани структури от висши държавни служители под прякото ръководство на директора на Агенция „Митници” – Асен Асенов.
За продължителното действие на контрабандните канали е необходима стройна организация, подкрепяна и направлявана от най-високите йерархически нива в администрацията. След като през лятото на 2007 г. полицията разби действалия години наред контрабанден канал за мобилни телефони през Аерогара София, служителите от ГДБОП заявиха, че при акцията съзнателно не е търсено съдействието на Агенция „Митници”, защото в други случаи, когато това е ставало, операциите винаги се проваляли поради изтичане на информация.
Над включените в нерегламентирани схеми за пирамидално разпределяне на парични средства митнически служители са разтворени защитни управленски чадъри. Обикновено, за скандални случаи на злоупотреби от митничари се разбира по неофициален път, като Агенция „Митници” признава за тях постфактум и обещава да извърши проверки и накаже виновните едва след масирани запитвания на журналисти или просто след като полицията си е свършила работата.
Най-пресният пример е миналогодишната ноемврийска акция на анти-мафиотите срещу контрабандата с турско карго през митническо бюро „Кремиковци”, за която от митниците мълчаха повече от два месеца.
Всички разкрити през последните години обществено опасни канали за контрабанда на стоки и наркотици през Капитан Андреево, Капитан Петко войвода, Кулата, Калотина, Малко Търново, Варна, Пловдив, Перник, Аерогара-София, Илиянци, Кремиковци, Горубляне, ставаха и стават не просто по времето на Асен Асенов като директор.
Уличените и съдените за престъпна дейност са лични негови назначения, които той толерира, защитава и укрива от представителите на медиите и правосъдието. Невероятно, но факт - вече трета поредна година директорът на българските митници неправомерно и деморализиращо протектира назначената от него за митнически ръководител Маргарита Пецанова, срещу която се води наказателно дело в Софийски градски съд за тежки длъжностни престъпления.
Маргарита Пецанова е уволнена от Емил Димитров - Ревизоро на 1-ви декември 2001 г. Възстановена е на работа лично от Асен Асенов три дни след встъпването му в длъжност. Това е единственният случай на назначаване от Асенов на уволнен служител без спечелено дело срещу заповедта за уволнение.
В началото на юли 2005 г. е образувано следствено дело срещу назначената от Асен Асенов без конкурс за началник на Митница София – Маргарита Пецанова, за нанесени щети в размер на повече от 10 милиона лева. Разрешила е на фирма “Маргинед” да изнесе от склад под митнически контрол и да продаде без да са били платени мито и ДДС, лекарства на стойност 50 милиона лева.
По същият начин е допуснала внос и на строителни материали от Турция, алуминий и медни катоди, като е нанесла щета на бюджета в размер на 9 милиона лева. Обмитила е 162 цистерни след като стоката е била разтоварена и не е извършен физически контрол. Стоката в тях е обмитена като пропан-бутан и не е ясно дали вътре не е бил бензин.
Докато Пецанова оглавява Митница-София, през административните структури на нейно подчинение преминават контрабандно и чрез митнически измами хиляди тонове бяла и черна техника за бита, месни продукти, компютърни компоненти, мобилни телефони, текстилни произведения.
Наред с Пецанова, персонифициран събирателен образ на безстопанственост и инкорпориране с подземния свят в София е и разстреляната на 10.10.2005 г. директорка на дирекция “Последващ контрол” в Агенция “Митници” - Шинка Манова. И двете дължат шеметните кариери и безнаказаността си на Асен Асенов.
Така или иначе, влиянието на директора на Агенция „Митници” не се оказва достатъчно, за да спасят едната от борческа екзекуция, а другата от съдебен процес. На Пецанова е определена мярка за неотклонение парична гаранция и въпреки императивната норма на чл. 100, ал. 2 от Закона за държавния служител, срещу нея не са предприети дисциплинарни мерки. Цитираната разпоредба постановява временно отстраняване от работа на държавен служител при всички случаи, когато срещу него се води наказателното производство, свързано с длъжностни престъпления.
Нещо повече - Асен Асенов стига още по-далеч в случая с Пецанова, като отказва да изпълни специалното искане на Софийска градска прокуратура за временното й отстраняване. И към ден днешен Пецанова продължава противозаконно да се води и явява на работа, като е преназначена от своя покровител на длъжност старши експерт в Централното митническо управление - София.
Разбитият през миналата година контрабанден канал за мобилни телефони и компютърни компоненти е бил само една нишка от гигантския трафик на азиатското карго през Софийското летище, разработен след 2002 г. от началничката на Митница „Аерогара-София” Боряна Емилова.
Тя е едно от първите кадрови решения на Асен Асенов, ориентирани към стимулиране на стоковата контрабанда. Арестуваните като основни организатори Георги Георгиев – Пурата, Радослав Живков – Джими и Ивайло Разложки – Тихия лично са събилали подкупите, които чрез Емилова са стигали до цитаделата на митническата власт. Ивайло Разложки е личен приятел на Асен Асенов и в Интернет беше поместен красноречив снимков материал за техни съвместни празненства в шикозни ресторанти.
През всичките тези години, вносната контрабанда и измамите в особено големи размери с азиатски стоки имат своето естествено и реципрочно продължение в незаконния износ на валута извън България.
Илюстрация на това бе проведената на 19.02.2008 г. в Аерогара-София съвместна акция на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС), МВР и Софийската градска прокуратура за задържане на китайски граждани, митничари и служители от Министерството на транспорта, опитали се да изнесат нелегално 350 000 евро от страната. Точно тази престъпна група е била следена в продължение на два месеца, като са били пропуснати няколко трансфера на пари през границта.
Служителите на агенция “Митници” са осигурявали безпрепятственото преминаване на лицата, пренасящи чуждестранната валута с личния си багаж.
Скоро след като застава начело на Агенция „Митници” през февруари 2002 г., Асен Асенов изпраща своя кумец Иван Кожухаров за заместник-началник на Митница Калотина, но де факто последният я управлява еднолично чрез гарантиран от кума му монопол върху най-важните решения. За отбелязване е, че Иван Кожухаров е единственият в системата на Агенция „Митници”, който е назначен от Асен Асенов едновременно на две работни места – като началник на отдел „Внос и износ на стоки” към дирекция „Митнически режими и процедури” на Централното митническо управление – София, и същевременно като зам.-началник на Митница Калотина, наричана още „държава в държавата” заради срастването й с организираната престъпност и кланово-патриархалния шуро-баджанашки начин на управление.
От края на 2002 г. до средата на 2003 г. през митницата е осъществен контрабанден внос на стотици камиони с контрабандни китайски стоки. Организатор на канала е Николай Методиев – Пилето, чиито действия са покровителствани от зам.-началника на митница Калотина и кумец на директора на Агенция “Митници” – Иван Кожухаров, известен с прякора си Пингвина.
Агенция “Митници” призна за разкритата от медиите и полицията контрабанда през Калотина и през 2005 г. уволни четирима от най-низшите изпълнители. Уволнените заявявиха в ефира на гледани телевизионни предавания, че са действали под натиска на високопоставени началници и че са събирали пари за тях.
Във връзка с тези обстоятелства Националната следствена служба привлече като обвиняем Николай Методиев – Пилето, който вече в съда отговаря за контрабандния внос на превозени от 178 тира стоки за периода 2002 - 2003 година през ГКПП - Кулата и ГКПП - Калотина на обща стойност над 3,5 милиона щатски долара.
Престъплението е извършено в съучастие с митнически служители от двете ГКПП-та и водачи на товарни автомобили (ТИР). Контрабандният внос бе повод през есента на 2006 г. да бъде поставено под въпрос членството на България в Международния съюз за автомобилен транспорт (IRU). Това обстоятелство хвърли голямо петно върху международния авторитет на Република България.
Според оперативна информация, през 2006 г. през Калотина е преминавала основната контрабанда на цигари, наркотици, навлизащи през Кулата китайски стоки и главно навлизащо през Капитан Андреево турско карго. Въпреки, че Калотина е гранична митница и би тябвало да транзитира чуждестранни стоки към вътрешните митници, там са обмитени внушителни количества товари, влезли през други гранични учреждения, в това число и Капитан Андреево.
Впоследствие стоките са реализирани в тържищата на Илиянци, Хасково, Димитровград… Как е станало възможно това?
Агенция Митници спуска съвсем неправомерно и неофициално списъци с индикативни цени за обмитяване на стоките в България, като най-ниските са на Калотина. Според споразумение с Турция, стоките, които се внасят от там, са с нулеви ставки на митата и за целите на преференциалния внос следва да се прилага сертификат за произход или ако стоката е на стойност до 6 000 евро – стандартен текст за произход върху търговската фактура.
Малка част от фирмите-вносителки представят сертификат за произход, тъй като същият подлежи на регистрация от митническите учреждения в Турция. Турските власти не биха издали сертификат на недостоверно ниските цени, още повече, че фирмите-износителки по документи не съществуват.
Турските фактури са попълвани на българска територия от митнически посредници, като всяка фактура не надвишава 6 000 евро и ползва преференции на базата на изписан върху тях текст. Естествено, тук става въпрос за мащабна измама. За да може да измести товаропотока към своя кумец в Калотина, Асенов издава заповед, която важи само за Капитан Андреево. Тя постановява, че за да се ползват преференции при обмитяването, фактурите трябва да бъдат заверени от турска страна, което е невъзможо, тъй като преобладаващата част от тях са фалшиви и писани в България.
Така потокът е пренасочен изцяло към Калотина и митническо бюро „Драгоман”, където такава заверка не се изисква. Към известната като „Първа частна митница Калотина” и към митническо бюро „Драгоман” е дестинирана съществена част от турското карго, тоест стоките с най-висок корупционен потенциал.
Този факт бе признат от бившия шеф на „Краун Ейджънтс” в България Франк Фъргюсън. На семинар в Сандански, той бе цитиран от медиите да казва, че най-много загуби България търпи от вноса на турски и китайски стоки, които са декларирани със занижена стойност или въобще не се обявяват.
Иван Кожухаров е отговорен за контрабандна схема с петгодишна давност за търговия с безбандеролни цигари през ГКПП Кулата, като криминалисти изчисляват щетите на около 30 милиона годишно.
Контрабандния внос на цигари никога не е спирал, за което говорят и многобройните залавяния на количества в търговски размери при акции на Главна дирекция „Борба с организираната престъпност” и „Гранична полиция” в участъците при Калотина, Драгоман и Олтоманци.
Най-новото доказателство за безотказното действие на контрабандния завод, в какъвто е превърната Калотинската митница, дойде на 19.02.2008 г. с вестта за арестуването от сръбските гранични власти на двамата митничари, заловени при опит да пренесат със служебен автомобил на Агенция „Митници” 500 стека цигари, марка „Карелия".
Според български полицейски източници задържаните в Пирот Стефан Стайков и Васил Котев са сред главните организатори на канал за нелегален внос на цигари у нас. Стековете се внасяли от Сърбия, а вече у нас около Калотина и Драгоман се продавали на роми, които пък ги пласирали в София и в страната.
Според митничари, колегата им Васил Котев се е ползвал с личните протекции на Асен Асенов и Иван Кожухаров, за което говори и фактът, че до неотдавна контрабандистът е бил ръководител на митническото бюро на свободната зона в Драгоман.
Без подобна височайша подкрепа е немислима регулярната употреба на служебен бус за пренасянето на контрабандни цигари през границата. Двамата български митничари-трафиканти са осъдени по бързата процедура и в момента вече излежават ефективната си присъда „лишаване от свобода” в затвора в Пирот.
Многобройни са примерите за организиране, укривателство и помагачество на акцизна контрабанда от служители, които по закон и презумпция са призвани да й противодействат. В контекста на поговорките, че не е луд този, който яде зелника, а онзи който му го дава, и, че рибата се вмирисва от главата, заслужава да бъдат припомнени следните факти:
През януари 2006 г. МВР разби организирана престъпна група за контрабанда на цигари с участието на двама митнически служители от митнически пункт “Капитан Петко Войвода” на митница Свиленград – Тодор Баджаков и Иван Герджиков. На 30.05.2007 г.
Русенския окръжен съд призна митничарите за виновни и ги осъди условно на две години и половина лишаване от свобода. Единият от тях – Тодор Баджаков е назначен от директора на Агенция “Митници” Асен Асенов, цитираме „да подпомага ръководството на митница Свиленград за създаване на по-добър контрол на транзитно преминаващите и влизащи в страната превозни средства, стоки и лица на митнически пункт “Капитан Андреево””.
Контрол по изпълнението на тази своя безпрецедентна заповед № 81/28.03.2002 г. Асен Асенов още по-безпрецедентно възложил на самия себе си! По информация на митнически служители от Свиленград, широко огласена от медиите, с тази Заповед №81/28.03.2002 г. на Стефан Таушанов и Тодор Баджаков е даден картбланш да контролират нерегламентираните плащания на сумите от контрабандата през митница Свиленград и да ги репатрират към София. |
|
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
