Същност
Свободното движение на хора, идеи и капитали през междудържавните граници е голяма победа за либерализма на нашия континент. Но това е, така да се каже, външната страна на тази обществена идея. Същността на либерализма е в отношенията между индивида и обществото, при които индивидът търси по-голяма независимост от обществото. Премахването на граничните прегради, поставя на преден план институционалните отношения между гражданина и държавата. Това означава, че основната цел на либерализма ще бъде задълбочаване на тенденцията, при която съдбата на всеки един човек ще зависи във все по-голяма степен от неговите собствени действия и във все по-малка степен от държавата. В контекста на тази теза трябва да се отбележи, че е невъзможно съществуването на абсолютна свобода в рамките на човешкото общество. Поради тази причина, либерализмът ще търси своето налагане не в безконтролното поведение на личността, а в осигуряване на реалното прилагане на правото на избор, във възможността, индивидът сам да взима решения, а не някой да се разпорежда от негово име. Стопанският аспект на тези отношения между индивида и държавата е в начинът, по който се събират и разходват данъците.
За характера на социалните дейности
Обичайна практика е държавата да монополизира онези социални дейности, които акумулират най-много средства, а именно: пенсионно дело, медицинско обслужване, образование и социалните помощи. Основната теза, която оправдава наличието на тези държавни монополи, е невъзможността на отделните индивиди сами да организират и управляват средствата, необходими за осъществяването на горепосочените дейности. Според същата теза, само държавният бюджет може да осигури събирането и управлението на огромните средства, необходими за извършването на съответните дейности. Нещо повече, в подкрепа на същата теза се твърди, че социалните дейности не би трябвало да се считат за услуги - поради изключително хуманната им насоченост. Следователно, те не могат да бъдат обект на пазарни отношения и държавният монопол при тях е естествен. Казано по-просто, битовата услуга химическо чистене е нещо съвсем различно от пенсионното дело, образованието и т.н.
Тази теза обаче се опровергава от съществуващите легални и полулегални пазари, на които се предлагат същите социални дейности, само че срещу заплащане. Или паралелно с бюджетната социална дейност съществува и още една социална дейност, основана на пазарните отношения. Например, частните уроци никога не са преставали да съществуват, което показва съвсем категорично, че образованието е услуга, която има своята пазарна цена, основана на търсенето и предлагането. Уреждането на преглед при точно определен лекар, посредством познати, подаръци или срещу парично възнаграждение поставя здравеопазването в сферата на пазарните отношения. И на последно място - възможността за инвестиране в активи, чиято стойност се запазва във времето или дори нараства, показва, че пенсионното дело е стопанска дейност, при която чрез инвестиции към един сегашен момент се осигуряват приходи в бъдещи периоди.
Поради горепосочените причини, либерализмът счита социалните дейности, предоставяни за сметка на държавния бюджет, като изкуствено въведен монопол върху услуги, чието осъществяване трябва да се извършва посредством пазарните отношения, а не от държавната администрация. Казано на прост език, според либерализма между битовата услуга химическото чистене от една страна и гореспоменатите социални услуги не съществува абсолютно никаква разлика.
Моментно състояние
Основната идея на либерализма е реалното прилагане на правото на избор, което в сферата на услугите означава, че всеки човек трябва да може да избере доставчика на услугата и нейното качество, като заплати съответната пазарна цена, а не нейния административен еквивалент.
След като знаем, че социалните услуги са монополизирани от държавата, която безалтернативно от името на данъкоплатците се разпорежда със събирането и разходването на данъците, то може да се заяви, че отношенията между гражданина и държавата са изградени на принципа на “голямата държава и малкия човек”. Ето какви са характерните черти на сегашната данъчна политика:
а) Нецелево събиране и нецелево разходване на данъците. Казано по-просто, данъците не се харчат за това, за което се събират. Това важи както за републиканския бюджет, така и за местните общински бюджети. Типичен пример за нецелево събиране и изразходване на средства на общинско равнище е Данък смет. Този данък се събира навсякъде, но в много селища изхвърлянето на сметта е оставено на деретата и речните корита.
б) Липса на обосновка за размера на данъците. Тъй като цената на предлаганите услуги се определя административно, то и размерът на данъците се определя административно. Липсата на конкуренция между отделните бюджетни звена, които извършват социалните услуги, не води до търсене на пътища за снижаване на разходите, необходими за предоставянето на услугата. И тъй като социалните дейности акумулират колосални средства, то дори разлика от 1 процент между административната и пазарната цена ще доведе до значителни икономии или превишения. В случая важното е, че не съществува причина, поради която доставчикът на услугата да се стреми към снижаване на нейната цена.
в) Липса на контрол върху качеството на предлаганите услуги. Качеството на всяка услуга се контролира от потребителите, но в условията на държавен монопол те не могат да избират доставчика и следователно не могат да имат претенции за качеството на услугите. При бюджетните социални дейности контролът се осъществява единствено от държавната администрация, следователно за качеството на услугата, извършвана от бюджетния доставчик, е важно единствено мнението на висшестоящата държавна институция, а не на потребителите. Именно поради тази причина е невъзвожно реално да се контролира качеството.
г) Въвеждане на данъци, там където те не би трябвало да съществуват. Държавният монопол води до въвеждане на съответните монополни данъци, които би трябвало да осигурят парични постъпления за покриване на разходите по извършване на услугите. Тъй като не съществуват нормални пазарни отношения между потребител и доставчик, тези монополни данъци се начисляват по безумни начини. Например, вече споменатия данък Смет се начислява според кубатурата на жилището, което е същото, като да се начислява данък върху Общия доход по размера на обувките. По принцип цената на всяка услуга трябва да зависи изцяло от обема и качеството на услугата, като цената е обект на договаряне между доставчик и потребител. Ако държавата монополизира химическото чистене, то ще има и данък Химическо чистене, който ще се начислява вероятно според броя на членовете на дадено семейство, според тяхната възраст или някакъв друг количествен признак, но не и според обема и качеството на извършените услуги.
д) Деперсонализация на данъкоплатеца. Както бе споменато, няма никаква връзка между целевото плащане и разходване на данъците. Държавата понастоящем разглежда гражданите не като отделни независими данъкоплатци, а като съвкупност от данъкоплатци. Тази деперсонализация при събирането на данъци води и до съответната деперсонализация при разходването им. Например, размерът на пенсиите се определя не от сумата на платените осигуровки, а от правителствени решения, като разликата между минималната и максимална пенсия е сравнително малка. На практика няма никакво значение дали сте плащали подоходни данъци в размер на 5,000,000,000 или 500,000 лева - всяка година накрая ще получите една средностатистическа пенсия.
е) Монополно право при взимане на решения. При тоталната концентрация на всички приходи и разходи в и от държавния бюджет, всяко парламентарно мнозинство обикновено взима от името на данъкоплатеца безалтернативно решения за това как да се харчат събраните средства. Така съществуващата система води до създаването на политическа олигархия и все по-голяма зависимост на индивида - както от страна на държавата, като обществена институция, така и от страна на политически пристрастия, сделки и т.н.
ж) Бюджетен популизъм. Популизмът е нещо много просто - парите се раздават на калпак, без да се иска нищо от получателя. Така например, неграмотни хора и многодетни семейства получават помощи, без те да бъдат обвързани със продължаване на образованието или със семейно планиране.
Резултати от политиката на “голямата държава и малкия човек”
Резултатите от така описаната данъчна политика са предимно отрицателни, ето и конкретното им изражение:
а) Завишена данъчна тежест. Монополното извършване на услугите, както и тяхното ценово администриране води до завишаване на стойността на извършваната услуга, а оттам и на данъчната тежест. Особено важно е да се отбележи, че услугите се осъществяват от бюджетни организации, които не водят балансово счетоводство, а приходно-разходно. Всяка бюджетна организация има естествен стремеж да не отчита икономии, тъй като всяка икономия означава автоматично по-малка разходна част в бюджета на организацията за следваща финансова година.
б) Ниско качество на предлаганите услуги. Липсата на конкуренция и административният контрол водят до повсеместно занижаване на качеството на предлаганите услуги. Особено важно е, че бюджетните организации не могат да взимат самостоятелни решения за подобряване качеството или разширяване спектъра на предлаганите услуги, тъй като това трябва да бъде заложено в програмата от висшестоящото ведомство. Следователно, изпълнителят на услугата не може самостоятелно да осъществи прогрес в предлагането на услугата.
в) Ниска данъчна събираемост по отношение на преките данъци. Нецелевото събиране и разходване на данъците, както и съпътстващата ги деперсонализация на данъчните потоци създава положение, при което данъкоплатецът не знае какво точно ще получи след плащането на дължимите данъци. В България например, никой не може да посочи каква пенсия ще получава човек, който в продължение на 30 години е плащал примерно 500,000 лева Данък върху общия доход всяка година. Същото се отнася и до медицинското обслужване и образованието. Нито една държавна институция не може да посочи срещу каква сума се покриват определени медицински или образователни услуги. В крайна сметка, няма никаква зависимост между размера на платените данъци и обема на предлаганите услуги. Това от своя страна води до пълна демотивация при плащане на данъци. При сегашната ситуация работодателят има интерес да укрива възнагражденията на своите работници, поради огромната данъчна тежест - над 40 % върху декларираната заплата. В случая по-важното е, че самите работници имат силен мотив да укриват своите доходи, защото знаят, че срещу платените данъци не получават по-голям обем услуги. Именно поради тази причина от частния сектор идват изключително ниски постъпления по линия на преките данъци и следователно се постига ниска данъчна събираемост като цяло.
г) Безсмислени разходи, корупция, загуба на доверие в институциите и гражданска демотивация. Свръхконцентрацията на средства в държавния бюджет и монополното право на Парламента, който фактически е една безконтролна институция, прави възможно изразходването на средства за безсмислени цели, отваря пътя за корупцията и води до загуба на доверие в институциите. Особено тежко е наследството от бюджетния популизъм, провеждан в продължение на десетилетия. Неговият основен резултат е високата степен на гражданска демотивация. Така например се счита, че държавата е отговорна за съдбата на хората, а не че всеки сам гради живота си. Ако човек остане без работа, държавата трябва да му намери такава, а не той самият да си потърси и т.н. По този начин не се прави никаква връзка между социални услуги и гражданско поведение.
Алтернативата на либерализма
Онова, което либерализмът предлага като алтернатива на сега съществуващата данъчна система, са бюджетни отношения, основани на принципа на “големия човек и малката държава”. При този принцип държавата няма да опосредства отношенията между доставчик и потребител, което означава, че паричните потоци, обслужващи социалните услуги няма да преминават през бюджета на държавата. Същността на либералната алтернатива е във въвеждането на изцяло пазарни отношения в сферата на социалните услуги, защото само свободният пазар дава възможност на индивида реално да приложи правото на избор на доставчик, обем и качество на всяка услуга.
Либералният модел на социални услуги
Вече казахме, че бюджетът няма да опосредства отношенията между доставчика и потребителя. Следователно, на свободния пазар на социални услуги ще участват доставчик на услугата, потребител и финансов посредник, който ще замества държавния бюджет.
а) Финансов посредник. Това е новият елемент в системата на социални отношения, който ще замества държавния бюджет. Ролята на финансовия посредник е да управлява средствата на данъкоплатците - граждани и работодатели. Тъй като това е финансова услуга, която има принудителен характер за данъкоплатеца-потребител, то държавата ще трябва да поеме част от риска по доверителното управление на средства. Това ще се осъществи посредством законово изискване, финансовите посредници да съществуват под формата на специализирани фондове, чиито активи са съставени предимно от държавни ценни книжа. В тази връзка най-вероятно ще се наложи да се извършват емисии на ценни книжа, чиято доходност и матуритет покриват нуждите по обслужването на социалните услуги.
Като финансови довереници, социалните фондове ще следят за ефективното усвояване на средствата от страна на доставчиците на услуги и по този начин ще явяват и техни финансови съветници. Управлявайки паричните потоци, финансовите посредници - заедно с доставчиците - ще определят насоките в развитието на социалното дело и ще разработват специализирани програми за различните социални дейности.
б) Доставчик. Вече заявихме, че ще се въведат изцяло пазарни отношения, следователно доставчиците от бюджетни звена с приходно-разходно счетоводство трябва да се преобразуват в юридически лица с балансово счетоводство, извършващи своята дейност съгласно Търговския закон. Балансови организации могат да взимат самостоятелни решения, което отваря пътя за истинската конкуренция, водеща до снижаване на цена и повишаване на качеството на предлаганите услуги. Върху доставчиците ще се упражнява троен контрол, тъй като те ще се борят да привлекат клиенти от средите на крайните потребителите и от финансовите посредници, а същевременно ще бъдат и под надзора на специализираните държавни органи.
в) Потребител. Ролята на потребителя е двуяка, тъй като той се явява и данъкоплатец - заедно с работодателя. Поради тази причина, работодателят също трябва да бъде считан за потребител, защото има същите задължения като гражданина-данъкоплатец и следователно трябва да има и същите права при избора на финансов посредник. Данъчните суми, платими от работодателя, не трябва да се предоставят под разпореждане на държавата или гражданина, за да се засили конкуренцията при избор на финансов посредник. При пазарните отношения потребителят има качествено нова роля, като основен контрольор на качеството на предлаганите услуги, както от страна на финансовите посредници, така и от страна на доставчиците на услуги.
Либерализиране на управлението на преките данъци
Либерализирането на преките данъци означава да бъде създадена такава данъчна система, която да премахне деперсонализацията на данъчните постъпления и съответно на предлаганите услуги.
а) Въвеждане на целеви данъци. Това означава, че Данък върху общия доход ще бъде заменен с целеви данъци за всяка конкретна социална услуга, т.е. ще има Данък за пенсия, Данък за образование, Данък за медицинско обслужване и т.н.. Средствата, получени от целевите данъци ще се управляват от специализираните фондове и следователно ще се разходват само за тази социална услуга, за която са събрани.
б) Персонализация на данъчните потоци. Ще се прилага правилото на “относителното съответствие между размера на данъчните плащания и индивидуалния фонд на всеки данъкоплатец”. Това означава, че ще има една по-ниска степен на преразпределение от данъкоплатците с по-високи данъчни вноски към тези с по-малки данъчни плащания. Всеки данъкоплатец ще знае размера на средствата, с които разполага по всяка една услуга и следователно ще може да планира и прогнозира обема на социални услуги, които може да ползва.
в) Определяне размера на целеви данъци. Тук трябва да се приложи правилото на “ограничените възможности”. Това означава, че при определяне на минимума обем социални услуги, които ще се покриват задължително, не трябва да се залагат високи стойности, тъй като и най-богато общество не може да задоволи изцяло своите нужди. По принцип, обществото потребява точно толкова, колкото може да заплати за дадена социална услуга, независимо, че склонността към потребление е практически неограничена. В случая е важно данъкоплатецът-потребител да може сам да определя размера на целевите данъци ,съобразно своите нужди и предпочитания, т.е. задължителният минимума обем услуги трябва да бъде по-скоро начална база, от която ще се тръгва към все по-повече и по-качествени услуги.
Либерализация на косвените данъци
Тук става въпрос затова как да се управляват косвените данъци, тъй като те задължително ще минат първо през бюджета и след това ще бъдат преразпределени. По принцип има две възможни решения. Първата алтернатива е целево разходване на средства са социални програми по решение на Парламента. Това решение не е добро, защото средствата отново ще се управляват и насочват от политиците. Тогава остава втората алтернатива, според която част от събраните постъпления от косвени данъци ще се предоставят на потребителите за данъчно насочване. Тук веднага възниква въпроса: По какъв критерий ще се предоставят средствата от косвени данъци? Има две възможни решения - парите да се разпределят по равно на всеки данъкоплатец или средствата да се разпределят съобразно декларираните доходи. За предпочитане е вторият вариант, тъй като той стимулира легализиране на доходите и премахва всякаква възможност за данъчен популизъм. Интересите на най-бедните ще бъдат защитени чрез относителна пропорционалност при самото разпределение на средствата от косвените данъци, което ще рече, че и тук, както при преките данъци, ще има степен на преразпределение, но такава, че да не убие интереса от легализирането на доходите.
Премахване на бюджетен популизъм
Основно правило на либерализма е, че всеки човек преди да зададе въпроса: “Какво другите могат да направят за мен?”, трябва да отговори пред себе си на следния въпрос: ”А какво аз мога да направя сам за себе си, за да подобря своето собствено положение?” В тази връзка, посредством механизмите на икономическата принуда, неграмотните ще имат за основна цел постигането на по-висок образователен ценз, а семейното планиране ще се наложи като задължително условие за получаване на каквато и да е социална помощ. Казано с прости думи, традиционно неграмотните и многодетни семейства ще загубят право на всякакви безплатни социални услуги и помощи, с изключение на образованието, ако техните деца създадат семейство, преди да са завършили средно образование.
Разлики между либералния модел и провежданата в момента политика
а) Премахване на бюджетната политика на общия фонд. Либералният модел предвижда пълно премахване на бюджетирането посредством общ фонд, докато насоките на сегашната държавна политика са запазване на общия фонд и само частично либерализиране на преките данъци. На практика Данъкът върху общия доход ще се запази, като ще бъдат въведени целеви вноски за някои социални услуги. По отношение на косвените данъци изобщо не се предвижда либерализиране.
б) Премахване на всякакви държавни фондове. Сегашната държавна политика предвижда само отделяне на пенсионното дело и здравеопазването от бюджета, посредством създаването на специализирани държавни фондове. Така държавата отново запазва монополизма, тъй като се предвижда именно тези фондове да акумулират по-голямата част от средствата за социални услуги. Като прибавим и неизбежния политически натиск, то всякакво недържавно социално дело ще зависи отново от политическите решения.
в) Пълна либерализация на образованието. Либералният модел предвижда образование, основано на пазарни отношения, докато сегашната държавна политика поддържа монополизма във всичките му форми. Поради липсата на ясна държавна политика в сферата на образованието и силното университетско лоби данъкоплатците са ограбвани, защото много често им се налага да получават услуги, които не са качествени и след това да заплащат още веднъж за частни уроци. На практика, потребителите получават насила образованието в сегашния му вид.
г) Излиза извън национални рамки. Либералният модел предполага, че данъкоплатците ще имат естественото право да бъдат обслужвани и от чуждестранни доставчици. Понастоящем, поради силни лобистки интереси и ниска степен на развитие на гражданското общество продължава да се поддържа политика, при която държавният бюджет предоставя директно средства на местните доставчици. Така се запазва монополизмът - с всичките му отрицателни последици. Например, ако някой младеж реши да учи в чуждестранно учебно заведение, той няма да може да ползва нито стотинка от данъците, които неговите родители са плащали в продължение, примерно, на 20 години.
д) Премахване на фирмени или синдикални пенсионни фондове като форма на допълнително осигуряване. Либералният модел изисква финансовите посредници да бъдат абсолютно независими от политическите партии, работодателите и синдикатите. Понастоящем, под формата на допълнително осигуряване, синдикатите и работодателите могат да участват в управлението на пенсионни фондове, което е недопустимо, защото предполага и политически машинации и сделки.
Предимства на един либерален модел
Либералният модел има едно основно предимство, а то е очевидният интерес на гражданите да декларират своите действителни доходи. Второто основно предимство е в усвояването на пазарните отношения, защото въвеждането на конкуренцията води до повишаване на качество и снижаване цена на услуги. И накрая, ограничаването на ролята на държавата води до развитие на гражданското общество, понеже гражданинът ще може пряко да решава какво да прави със собствените си пари, което естествено поражда и по-високо гражданско съзнание. Макар че в нашето балканско, постколективистично общество всякакви либерални идеи си пробиват трудно път, то поради всеобщата европейска интеграция не е далеч денят, когато всички доставчици на социални услуги ще се издържат единствено от преките плащания на потребителите. Следователно, за българското общество е важно да пренастрои своето мислене, да приема неизбежното оттегляне на държавата и съответно да се опита да влезе в крак с модерния свят, а не да тича след него. |
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
