Основата на обществения живот в нормалните демократични страни е гражданското общество. Обществото на данъкоплатците, на народа, на всички живеещи на територията, обединени от идеята за защита на правата и интересите си на граждани. И нещо интересно – май в нито един език думата “гражданин”  няма двойно значение – хем жител на голямо селище, на града, хем човек с будно обществено съзнание. Което единение на две /често противостоящи си/ смислови понятия води до недоразумения. И заради което някои задават щекотливия и доста неприятен за патриотарите въпрос – у нас е имало маса селски въстания и нито една гражданска война. Защо?

     Учителската стачка е поредното доказателство, че в странната смесица на възрасти, местожителства, полове, интереси, професии, култура няма обединяващото  - гражданското общество. Има ли смисъл да посочваме каква е реакцията на гражданите в по-далечни или дори съседни държави, когато една прослойка, каста, занаят в тях се почувстват засегнати и потърсят чрез протест защита на интересите си? Масовите митинги, стачните вълни, шествията, в които понякога един до друг вървят министър и метач – все неща, не само непознати, ами май и непонятни у нас.

     Което показва защо правителството така се офлянкваше преди стачката – макар че беше предупредено, защо извади елементарни средства от торбата, за да запуши пробойната в спокойствието – интриги, манипулации, демагогия. Разиграната сценка /уж случайна!/ си беше пар екселанс част от арсенала. С няколко изречения министрите, поглеждайки с едно око записват ли ги, заявиха презрението си, твърдите си намерения да бавят преговорите, откровеното си пренебрежение към някакво общество. Защото знаеха, че публиката ще ги види – и демонстрираха сила. Което е желанието и на премиера – да се покаже, че на власт е силно правителство, което не се поддава на натиск и изнудване. Правителство, което брани финансовата стабилност на държавата и няма да отстъпи дори пред реалната опасност да изгуби местните избори. Тъй като за него националните интереси са над партийните.

     И властниците засега си изиграват добре картите. Бавят играта, задържат топката, симулират. Опитват се да покажат и специални умения по икономика. Което не е трудно – да си добър икономист в нашенско означава да можеш да избудалкаш когото си поискаш. Особено, ако той го желае. А публиката много желае даскалите да не спечелят. Както каза позната пощальонка: “Ама те да не искат да вземат колкото мен?”. Приказката за българския казан е позната. Още повече, когато родителите схванат, че училището не било обществен гардероб. Обаче, се подвеждат на медиината антипропаганда с пушещи, пиещи, катастрофиращи деца. “Ауууу, ама това е, защото не са на училище!” – реве публиката. Тогава да забраним ваканциите, а?

     А гражданско общество у нас няма, няма и да има скоро. Защото сме си селяни. Не по рождение, по манталитет. В който водещото е ”Я не сакам да съм добре, сакам на Вуте да му е зле!”. Пусти даскали, искат да вземат повече от мен, а!