ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС

Краят на евтиния петрол се вижда. International Energy Agency прогнозира сериозна петролна криза след 2012 г

Статията е публикувана в септемврийския брой на списание Мениджър.

Няма безплатни обеди. Все някога си плащаме, включително когато става дума за природните ресурси, които експлоатираме собственически. Изкопаемите горива са особено наболял пример и скорошният исторически пик в цената на петрола (78,77 долара на 1 август 2007 г.) е само едно от свидетелствата в това отношение. Геоложките данни сочат недвусмислено, че за около век и половина от началото на добива, сме успели да изконсумираме около половината от съществуващите нефтени залежи на планетата.

Екологът Марк Босани обяснява най-добре сбърканата логика на това поведение. Според него, пазарната цена на петрола (и на изкопаемите горива като цяло) не е съобразена с факта, че ние не ги произвеждаме, а ги добиваме. Отнасяме се към изкопаемите горива като към готов продукт, но е факт, че “производството” на този продукт е отнело 60 млн. години, при много специфични геоложки обстоятелства. Т.е. математиката показва, че в момента изчерпваме този продукт със скорост 600 хил. пъти по-висока от скоростта на неговото формиране в земната кора. Това поведение е в пълна противоположност на идеята за устойчиво развитие и дори на здравия разум – консумираме един ограничен ресурс, без да се интересуваме какво ще се случи утре. Без значение дали отчитаме това или не, природните ресурси са в основата на съвременната икономика и тяхната цена ще се качва при всяка критична точка на съотношението търсене/предлагане. Такива критични точки са неизбежни поради нарастващото потребление на увеличаващото се население на света и, от друга страна, на намаляващия добив на природни ресурси.

Петрол

Краят на евтиния петрол се вижда с просто око. През месец юли в свой доклад IEA (International Energy Agency) прогнозира, че след 2010 г. можем да очакваме дефицит, а от 2012 г. и сериозна криза на световния пазар за петрол. Ако хвърлим око на календара ще видим, че 2012 г. е след някакви си пет години. Според авторитетната организация, през следващите години потреблението на петрол в световен мащаб ще се увеличава главоломно. За да не допуснат преждевременна криза страните-членки на OPEC (Organization of the Petroleum Exporting Countries – Организация на страните-износители на петрол), които контролират около 40% от световния добив, ще трябва да увеличат рязко производството си през периода 2007 - 2012 г. Резултатът от това е, че през вододелната 2012 г. резервният производствен капацитет на OPEC ще бъде на критично ниско ниво. Оценката на International Energy Agency се основава на прогнозирания икономически ръст от 4,5 процента на година – главно в Близкия Изток и Азия. Само за контекст, към момента петролните продукти съставляват общо 43% от използваните горива в света, както и 95% от горивото в транспорта.

Мрачната прогноза на IEA е новина, сама по себе си, защото представлява рязък завой в политиката на една институция, известна със своите “розови” предвиждания за петролния пазар. Мотивацията за този обрат в позицията на агенцията е проста - 95% от петрола на планетата е вече открит, а половината от това количество (при това по-лесно достъпната) е вече изконсумирана. По този начин IEA “де факто” приема идеята за т.нар. “петролен пик” (peak oil), която до скоро отричаше напълно.

Peak oil, най-просто казано означава, че всяко находище на петрол достига пикова точка, в която добивът не може да бъде увеличаван повече и започва необратимо да намалява, независимо от използваните инженерни методи. Причината е чисто геоложка – с годините на експлоатация количеството петрол в находището се изчерпва, а неговото налягане намалява. По същата логика peak oil се отнася не само към отделните нефтени находища, а и към цели добивни региони, както и към световното петролно производство.

Пръв за peak oil говори известният американски геолог Марион Кинг Хъбърт, който докато работел за петролния гигант Shell през 50-те години, забелязал, че откриването на нови петролни залежи в САЩ постепенно намалява. На практика това означава, че изчерпващите се стари находища не се заменят с нови. Хъбърт прогнозира, че след съответното закъснение добивът на петрол също ще започне да намалява. През 1956 г. той обявява, че Съединените щати ще достигнат peak oil между 1965 и 1970 г. Точно така и става – пиковото производство на петрол в САЩ е отбелязано през 1970 г. По това време никой не говори за значимостта на това събитие, но някои автори го определят като едно от най-важните геополитически събития от втората половина на 20-ти век. Една от основните последици от петролния пик в САЩ е, че страната с най-голямо потребление на петрол в света се превръща във вносител. Оттук произтича и стратегическият интерес на САЩ към контролиране на чужди нефтени залежи.

Когато обаче световните нефтени залежи достигнат вододела, кризата ще е не само по-дълбока и по-трудна за решаване, а и ще бъде за постоянно. Въпреки ожесточените експертни спорове за точната дата на световния peak oil (според някои автори това вече се е случило) е очевидно, че този момент наближава. Световният пик в откриването на нови петролни находища е през 1965 г., а от средата на 80-те години всяка година човечеството консумира повече петрол, отколкото открива. В момента, от общо 65 страни производителки на петрол, 54 вече са достигнали своя peak oil и техните добиви намаляват. В същото време 10 от 21 най-големи петролни полета в света (включително 3-те най-големи) вече официално са в упадък.

Много е важно да се отбележи, че peak oil не означава “край на петрола”, а “край на евтиния петрол”. Проблемът, разбира се е в цената. От една страна, разходите за добив на петрол ще продължат да нарастват, а с това и цените на суровината. Изчерпването на старите, лесно достъпни нефтени полета принуждава петролните компании да се насочат към трудни, скъпи и нерентабилни източници, намиращи се, например в арктическия шелф или на километри под морското дъно. От друга страна, съвременната световна икономика е до такава степен зависима от наличието на евтини горива, че е трудно да си представим всички негативни последици от “края на евтиния петрол”. При всички случаи, за да се справим с кризата, не само икономическа, но и социална, вероятно ще е необходима пълна ревизия на досегашната ни представа за енергийни източници.

Природен газ

Популярна алтернатива на петрола е природният газ, който е сред най-ефективните енергийни източници и едновременно с това е най-чистото изкопаемо гориво. Затова природният газ е и предпочитаният енергиен източник, когато става дума за намаляване на парниковите емисии в атмосферата. Употребата на природен газ нараства постоянно, като световните запаси към момента се изчисляват на 65 г., при сегашното потребление.

58% от залежите са концентрирани в Русия, Иран и Катар. Поради това газта е стратегически чувствителна суровина, а доставките са силно зависими от инфраструктурата на съществуващи и бъдещи газопроводи. Според актуалните прогнози, пикът в световния добив на природен газ (peak gas) ще настъпи най-късно през 2020 г. Заради естеството на процеса на извличане, след достигане на пиковата точка добивът на природен газ спада много по-рязко, отколкото при петрола. Проблемът с peak gas е, че газта е основна суровина за производството на изкуствени торове и нейният недостиг ще вдигне цените на хранителните продукти.

Въглища

От екологична гледна точка въглищата са най-мръсното изкопаемо гориво, но това не пречи да съставляват една четвърт от използваните енергийни източници, както и 40% от световното производство на електричество. Доскоро се смяташе, че имаме залежи от въглища, достатъчни за поне още 200 години, но тази оптимистична прогноза рухна. През последните години всички страни с голям въгледобив ревизираха прогнозите си за наличните залежи, като в резултат се оказа, че светът разполага с 60% по-малко въглища отколкото сме смятали досега. Световният запас от въглища днес се оценява на 909 млрд. тона. Според актуалните оценки на IEA световният пик в производството на въглища ще настъпи около 2020 – 2025 г. Проблемът с въглищата обаче не е само в количеството, но и в качеството. Най-добрите, с най-висока енергийна стойност - 30 Mj/kg, са антрацитните. Те обаче се най-малко и се изчерпват най-бързо. Оставаме с обикновените битумни въглища (18-29 Mj/kg), както и с нискокачествените лигнитни въглища (5-25 Mj/kg).

Уран

В отсъствието на евтин петрол, газ и въглища въпросът за залежите от уран стои с пълна сила. Ако традиционните енергийни източници ще стават все по-трудно достъпни, ще можем ли изобщо да разчитаме на ядрената енергия? Според редактора на авторитетното списание The Ecologist Зак Голдсмит, количеството на световните залежи от уран е под въпрос. Някои от големите търговци в бранша предричат огромно покачване на цените заради намаляващите запаси, обяснява Голдсмит. Актуалните прогнози сочат, че пикът в добива на уран ще настъпи в периода 2015 - 2030 г. Нискокачествени уранови залежи ще продължат да съществуват дори след 2100 г., но в периода след 2040 г. недостигът на уран ще е толкова голям, че няма да има гориво дори за съществуващите в момента (2007 г.) ядрени реактори, без изобщо да става дума за планираните и изгражданите в момента АЕЦ.

Други полезни изкопаеми

За съжаление изчерпването на изкопаемите горива не е единственият ресурсен проблем пред съвременната цивилизация. Останалите полезни изкопаеми също не са неизчерпаеми. Според геолозите резервите на планетата от олово ще стигнат за още 18 години при сегашния темп на потребление, калаят ще свърши след 20, медта след 25, а желязната руда след “цели” 64 години. Единственото, което би забавило изчерпването на тези суровини, е рязък спад в ръста на световната икономика и съответно в нуждата от суровина.

Решения

След всичко това цялата “истерия” около разделното събиране на отпадъци и рециклирането започва да изглежда по съвсем различен начин. Тази година американският фотограф Крис Джордан шокира света със снимките си на боклука, който изхвърляме всеки ден. В поредицата от снимки Running The Numbers той заснема точния брой отпадъци, изхвърляни в Съединените щати за определен период от време. Онагледяването на колосалните количества боклук в неговите снимки е точно толкова стряскащо, колкото и отрезвяващо. В САЩ например на всеки трийсет секунди се изхвърлят по 106 хил. алуминиеви кутийки, като краткият им живот най-често свършва на сметището. В рециклирането на този „боклук” има икономическа логика, защото за него е необходима едва 5% от енергията нужна за производството на нови алуминиеви кутийки. Представете си колко суровина и енергия бихме спестили, ако вместо да изхвърляме тези кутийки и всеки път да си правим нови, просто ги събираме и преработваме. Същото важи за пластмасовите бутилки (всеки час само в САЩ се изхвърлят по 2,5 млн.), найлоновите торбички (60 хил. в Съединените щати на всеки пет секунди) и разбира се за целия останал „боклук” по света.

След всичко казано дотук за изчерпаемите, и вече действително изчерпващи се природни ресурси, идеята да започнем да гледаме на боклука като на своеобразен вид постиндустриални мини, звучи съвсем приемливо. Тези „залежи” могат да ни спестят много производствена енергия и да ни върнат стопяващите се залежи от ценни суровини. Един от директорите на Alcoa (световен лидер в производството на алуминий), Патрик Аткинс казва, че започнеш ли да копаеш на едно сметище, винаги ще има какво да намериш. Според Аткинс сметищата на Северна Америка съдържат повече алуминий, отколкото можем да произведем от всички останали световни залежи от боксит (алуминиева руда).

Същото важи за златото и медта, които се ползват масово в електронните платки на компютри и електроуреди. Според US Geological Survey (показателен факт - геолози изследват бунищата) един тон стари компютри съдържа повече злато, отколкото може да бъде извлечено от цели 17 тона златна руда. Сметките стават наистина впечатляващи, ако имаме предвид, че всяка година човечеството изхвърля 20 млн. тона електроника. Само американците изхвърлят 50 млн. компютъра годишно, а до края на това десетилетие японците ще са се разделили с 610 млн. мобилни телефона. Покачващите се цени на все по-оскъдните суровини притискат всички, включително големи играчи като Alcoa. Очакванията са, че сметищата, в качеството им на нови „мини” ще започнат да бъдат разработвани на принципа на разделното събиране. В началото този бизнес няма да е особено ефективен и ще има нужда от подкрепа под формата на данъчни облекчения и субсидии, но в крайна сметка не само ще стане печеливш, но и ще се превърне в една от новите индустрии на 21 век.

Боклукът може да бъде и източник на гориво. Метанът, който е основна съставка на природния газ, се отделя при разлагането на органична материя. Това означава, че всяко голямо сметище е потенциален източник на чисто и ефективно гориво. Вместо да се рее в атмосферата и да причинява покачването на глобалните температури (метанът е мощен парников агент), този газ може да бъде улавян и използван като гориво за транспорта или за захранването на домове и офиси. Например, само едно метаново сметище във Флорида в момента захранва с енергия 16 хил. домове в близката околност. Според Американската агенция за околната среда всяка година в Съединените щати преработването на “сметищен газ”, или биогаз, в течен природен газ (LNG) за транспортно гориво, предотвратява отделянето на вредни емисии, еквивалентни на 16 хил. автомобила. Ето така намаляващите суровини и поскъпващата енергия все по-често ще ни карат да се замисляме за това какво всъщност означава “боклук”. По всичко изглежда, че се задава ерата на пестеливостта.