За първи път прочетох за План 21 през 2008 г и, честно, първата ми реакция беше да отхвърля прочетеното, защото не можех да повярвам, че което и да е правителство на Австралия ще поеме по този път. После започнах да забелязвам закони, прокарвани от парламента, подкрепящи този план, дадох им гласност, но бях игнорирана. Думите „План 21”, дами и господа, никога не се изричат, а ако някъде се кажат, това веднага се обявява за конспиративна теория. Баща ми казваше, че хората лъжат по две причини – или се срамуват от онова, което правят, или не искат да хората да разберат, преди да бъдат измамени. И аз искрено вярвам, че в случая става въпрос и за двете.

Дами и господа, екологичното движение започва през 1968 г, когато е сформиран Римският клуб. Главната му цел е да формулира криза, която да обедини света и да ни доведе до идеята за глобално решаване на локални проблеми. В документ, наречен „Първата глобална революция”, с автори Александер Кинг и Бъртранд Шнайдер, на стр. 104 и 105 четем: „В търсене на нови врагове, които да ни обединят, ние дойдохме до идеята, че замърсяването, глобалното затопляне, недостигът на вода, гладът и т.н. са точно на място...всички тези опасности, разбира се, ще бъдат причинени от човешката намеса, което ще изисква глобален отговор.” Това е, дами и господа, източникът на глобалното затопляне. През 1975 г Австралия се съгласи с новия икономически ред, подписвайки Декларацията от Лима, което я остави без технологии, технологична база и работни места. В момента 90% от селското ни стопанство и промишлеността са съсипани.

През 1992 г бившият президент на САЩ Джордж Буш каза: „Ефективното изпълнение на План 21 ще изисква дълбока преориентация на човешкото общество, каквато преди никога не е била осъществувана – драстични промени в приоритетите както на правителствата, така и на индивидите, и безпрецедентно прегрупиране на човешки и финансови ресурси.”

Нека всеки помисли какво всъщност означават последните думи. Предполагам, че за който не е запознат с План 21, това ще е началото на разкритията, не края.

През 1992 г Морис Стронг, Генерален секретар на Световната среща за Земята на ООН и член на Римския клуб, каза: „Ясно е, че настоящият начин на живот и моделите на потребление на благоденстващата средна класа не са устойчиви.” Сложете това изказване до предишното и ще ви стане ясно, че План 21 се опитва да контролира всеки аспект от нашия живот.

Дикси Рей, бивш губернатор на Вашингтон, казва: „План 21 търси да установи механизъм за трансфериране на богатството от третия свят. Светът от екологична криза ще се използва за създаване на световно правителство.”

От доклад на ООН през 1976: „Земята не може да се третира като обикновен актив. Частната собственост върху земята е също и основен инструмент за акумулиране и концентриране на богатство – следователно допринася за социалното неравенство.” С други думи, дами и господа, ако вие работите много, упражнявате добър финансов мениджмънт и инвестирате в земя, с това допринасяте за социалното неравенство.

Прегрупирането на човешките и финансови ресурси е видимо днес чрез орязването на социалните разходи и програмите за болните, за младите, за възрастните и, разбира се, чрез създаването на друго ниво на бедност, наречено „работещите бедни”.

Ние виждаме как парите ни се изпаряват в нови такси и данъци и в същото време огромни разходи в нови проекти във времена, в които се твърди, че сме във финансова криза.Нарастват данъците, таксите, глобите, цената на живота нараства експоненциално, непрекъснато плащаме за услуги, които не получаваме. И това е преразпределение на богатството отдолу нагоре, прегрупиране на финансовите ресурси, създаване на лишения на гражданите. Парламентът също така спекулира с правата на гражданите да притежават и управляват собствеността си, създавайки всякакви закони, в т.ч. за водното разпределение, управлението на естествените ресурси и много други.

Разбирайки все повече План 21, аз установих, че парламентът е подел война срещу собствените си граждани от 2008 насам.

През 1972 г Римският клуб публикува тревожния документ „Лимити на растежа”, предупреждавайки за свръхнаселеността. Това беше началото на процеса на социално инженерство и програмиране на хората да приемат, че планетата не издържа на толкова хора.

На 8 октомври 1973 „Ню Йорк таймс” публикува изказване на Тед Търнър, също член на Римския клуб: „Социлният експеримент в Китай под председателството на Мао е един от най-важните и успешни в човешката история”.

През 1978 г Михаил Горбачов, също член на Римския клуб, казва: „Ние се движим към нов световен ред, свят на комунизъм, и ние никога няма да се отклоним  от него”. Той цитира през 1996 Monetary and Economic Review, стр. 5: „Екологичната криза ще бъде международна катастрофа, която ще способства създаването на новия световен ред и световното правителство.

През 1992 г на Среща на високо равнище за Земята се подписа документ, наречен Земна Харта, написан съвместно от Морис Стронг и М. Горбачов. Авторите декларираха, че се надяват този документ да бъде приет като нови 10 Божи заповеди, а екологията като нова световна религия. От тази среща се роди План 21.

Тед Търнър, член на Римския клуб, казва през 1996 г, че общо население на земята в рамките на 250-300 милиона е идеално. Или това значи намаляване на населението с 95%

През 1998 Тед Търнър прави първото си дарение от 22 млн долара на ООН за програми, които да намерят начин да намалят популацията. Друга идея е идващите поколения да бъдат подложени на стерилизация.

Дами и господа, всичко, което казах тази вечер, е подкрепено с документи. Ние не говорим за десетилетия, говорим за няколко години, преди този план да бъде напълно приложен. И всеки ден се гласува нов закон в подкрепа на плана.

Ето защо на въпроса на лорд Монктън: „Карбонови такси, климатични промени и План 21: Може ли демокрацията да преживее и трите?” трябва да бъде отговорено и трябва да бъде отговорено сега.