|
|
Залезът на Euro-банкстерите
04.06.12 20:08
|
|
|
June 2012
Залезът на Euro-банкстерите Гърция е ликвидирана, наред са Испания и Италия
Красимир Иванджийски (Krassimir Ivandjiiski)
06.2012
На Европа и бяха необходими две години, за да схване неизбежното Akropolis Adieu.
Но не ставаше дума само за Гърция, която, като първа в Еврозоната, вкуси прелестите на кризата и на общата валута.
Защото на 6 май, по същото време, по което гърците гласуваха да продължат да пропадат в бездната, във Франция, която е вторият стълб на ЕС наред с Германия, също се случи политическо земетресение, изправило евросъюза пред реалното разпадане или много дълбоки реформи.
За онези, които искаха Европа да остане в позицията на досегашното статукво, изборите във Франция и Гърция бяха бедствие от най-висша степен.
Франсоа Холан е новият президент на Франция. Съчетанието "Меркози", тоест Меркел плюс Саркози, е мъртво. Заедно с него и съдържанието, с което те искаха да го напълнят. Или какво казваше барон Мюнхаузен "Това май не беше само илюзия, нали".
Оказа се обаче, че беше поредна илюзия за някакво единство в ЕС и някакви единни цели. Нищо подобно. Сривът на политическите елити в Европа продължава. Саркози, срещу когото се обедини цяла Франция, беше 11-ят лидер в ЕС, който беше свален с избори след 2008 г. Паднаха правителствата в Холандия, Великобритания, Испания, Ирландия, Италия, Португалия и Гърция. Във всички тези случаи европейците даваха сигнал, че категорично не харесват онова, което става на континента. Досега тандемът Меркел-Саркози успяваше да се справи с центробежните сили. Франсоа Холан обаче обяви финансовия свят за най-голям враг. Дали ще се откаже по-късно за тези думи е трудно да се предвиди.
Но вече успя да каже и още няколко неща, сред които най-важното е, че може да има истинска промяна и стремеж към социална справедливост. Все пак има алтернатива.
Холан действа в рамките на класическата френска социалистическа традиция, начертана от друг Франсоа, но с фамилията Митеран.
И така новоизбраният президент на Франция Франсоа Холан обеща:
да ангажира нови 60 000 учители
да балансира бюджета до 2017 г.
да наложи 75 процента данък върху доходите на онези, които печелят над 1 милион евро годишно
да намали използването на ядрената енергия
да върне пенсионната възраст от 62 на 60 години, за онези, които са работили 41 години
да предоговори договора от Лисабон и финансовия пакт
да раздели търговските и инвестиционните банки
да поиска от Европейската централна банка да отпуска пари директно на правителствата, а не на банките.
Дали всичко това Холанд ще изпълни е под въпрос. Но достатъчно е само няколко от тези обещания да станат реалност, за да докара кошмари на европейския политически и финансов елит.
Но Холан въведе програма от 60 точки. По същия начин преди години Митеран направи "110 предложения на Франция", в които предвиждаше увеличение на минималната заплата, съкращаване на работната седмица до 39 часа, 5 седмици почивка в годината, солидарен данък върху богатствата и увеличаване на социалните придобивки.
Холан в редица отношения повтаря онова, което правеше Митеран. Все пак той работеше за него от самото начало. Като студент беше доброволец в неуспешната кампания на Митеран през 1974 г., а през 1981 г. стана съветник на Митеран, вече като президент.
Така че за новия президент-социалист историята не започва сега. Но към сегашния социален мотив на Холан може да бъдат добавени и други елементи, а именно "Франция за французите и нейните работници".
Разбира се, Франсоа Холан преди всичко е прагматик, който преди години преподаваше в елитната Sciences Po в Париж, тоест не е никакъв радикал, както искат да го представят, защото е срещу безконтролния и нерегулиран свободен пазар на глобалната плутокрация. Нищо чудно, че Уол стрийт и лондонското Сити в момента виждат в Холан по-опасен враг от … Ленин.
Бойното поле вече е очертано от Холан - той е срещу тройката на Европейската централна банка, Международния валутен фонд и Европейската комисия. Всъщност друг изход няма. Принуден е да започне тази битка.
Публичният дълг на Франция е 90 процента от нейния брутен вътрешен продукт. Страната няма балансиран бюджет от 1974 г. Съотношението на държавния дълг към брутния продукт е 57 процента, най-високото в 17-те страни-членки на еврозоната. Безработицата е около 15 процента. Реално цяло поколение деца на имигрантите, повечето от Северна Африка, бяха обречени на гетото и на безработица през целия живот.
Заради това Холан иска да намали цените на електроенергията за хората с ниски доходи. Единственият начин да постигне това е да въведе висок данък върху приходите на най-богатите и данък върху финансовите транзакции. Нищо чудно, че сега буржоазията на Франция си къса дрехите Dior в ужас.
Платформата на Холан е "работа и икономически ръст". Ако не се случи, на дневен ред ще са комунистите или крайната десница, чиито платформи по време на кризата почти съвпадат. Холан иска онова, което още не е казал - кой ще плаща на 99 процента от населението на Франция, когато всички пари потъват в джобовете на 1 процент, както в САЩ, Англия, Италия и Русия и т.н. Дали ще успее, не е ясно. Но на фона на политическото и морално джудже Саркози има шансове. Саркози вече се превърна в историческа запетайка и в клиент на прокуратурата за корупция и получените "помощи" от Кадафи, в чието убийство участваше най-активно.
И онова, което се случи в Гърция също на 6 май не е изненада, а логична еволюция на небивалата социално-икономическа и политическа криза. Атина има само един изход - да излезе от еврозоната и да се върне към драхмата, което в актуалните условия в ЕС е невъзможно. Въпреки всичките траншове на стотици милиарди, ситуацията в Гърция продължава да се влошава. Външният дълг се увеличи два пъти - до 360 милиарда евро.
Дискредитирането на двете основни партии - социалистите и ПАСОК, победили в парламентарните избори през октомври 2009 г. и дясноцентристите от Нова демокрация, беше очаквано.
Гласовете отидоха към ляворадикалната партия СИРИЗА, левите демократи, комунистите и "независимите гърци". В парламента може да влезе и ултрадясната партия "Златен разцвет" и още една дясна партия Народно-православно събрание. Двете водещи партии не могат да съберат даже 35 процента. Реално погледнато гръцката левица съвкупно събира над 40 процента от всички гласове. Още по-важно е, че всички опозиционни партии са срещу "взаимното" разбирателство между Гърция и ЕС, което означава, че времето на умерените партии в Гърция завърши. Според гърците, за бандитизма и грабежа трябва да отговарят политиците и правителствата, а не народът.
От тази гледна точка ставащото в Гърция е чиста социална и политическа революция. Излизането на Гърция от еврозоната е неизбежно. То ще завърши с катастрофа. Но и оставането в еврозоната е катастрофа. Аритметиката ще покаже, кое е по-опасно. За всеки случай финансистите вече изчислиха, че загубите от излизането на Гърция от ЕС ще бъдат минимум 400 милиарда евро, но никой не знае дали Германия ще хвърли кърпата в ъгъла на Атина. Още повече, че на дневен ред вече са Испания и Италия.
Отброяването до разпадането на Еврозоната официално започна. В Европа избухна колосална криза, която ще разтресе света до основи. Ако европейците бяха изплашени от онова, което се случи през 2008 г., сега са ужасени от онова, което ги очаква.
Изходът от кризата е невъзможен без смяна на елита, без смяна на модела на развитието, тоест без смяна на самата система.
Ще припомним някои неща, които не се помнят, но които са важни. ЕС беше образуван в резултат на политическите цели на САЩ, в които Европа беше на предния фронт на борбата със СССР и социализма. Противопоставянето ставаше за сметка на постоянното нарастване на държавния дълг и потребителските кредити и се превърна от икономически в политически процес.
Но с развитието на сегашната икономическа криза стана ясно, че има няколко проблема, които не могат да бъдат решени в рамките на действащия политико-икономически модел на ЕС. Първият от тях е източникът за финансиране на социалната политика на страните-членки. Или трябва да се откажат от нея с рязък срив на жизненото равнище на населението, или да се преустроят към нов икономически механизъм.
Ако кризата, родена в САЩ завършваше, тези проблеми можеха и да бъдат решени. Но причината за кризата е в самата система и ще изчезне, когато изчезне системата. Защото това е системна криза. Но съвременният европейски елит не може да излезе от приетите идеологически рамки, в които изход от кризата не съществува. С други думи, трагедията на европейския елит е, че той ще трябва да си отиде - по мирен или насилствен начин.
Заради това смяната на политическите елити, особено след 2008 г., напредва бързо. Тъй като до революциите поне засега нещата не са стигнали, смяната става на избори. Заради това изборите във Франция и Гърция са показателни за перспективите на развитието на политическата ситуация в ЕС като цяло.
Посоката е ясна - смяна на модела, тоест на самата система.
Сегашната система се нарича капитализъм, по-точно либерален капитализъм, каквото и да означава това словосъчетание, лишено от смисъл. Но смисълът на онова, което става е ясен - става дума за война. По-точно за глобална класова война.
|
|
ДЪРЖАВАТА - ТОВА Е ФАРС 
