Капитализмът в неолибералния си вариант е изчерпан. Финансовите акули не искат да губят печалби и прехвърлят главната тежест върху пенсионерите и бедните.

Призрак на „Европейската пролет” броди по Стария свят и противниците на капитализма обясняват на хората как животът им бива съсипван. Това е темата на статията на португалския икономист Гилерме Алвеш Коельо.

Съществува популярен израз, че всеки народ заслужава правителството си. Това не е изцяло вярно. Хората могат да бъдат заблудени от агресивна пропаганда, която оформя модели на мислене, след което лесно биват манипулирани. Лъжите и манипулациите са съвременните оръжия за масово унищожение и потискане на народите. Те са ефективни толкова, колкото и традиционните методи за воюване. В много случаи се допълват. И двата метода се използват за постигане на победа при избори и за унищожаване на непокорни страни.

Има много начини да се направлява общественото мнение, при които идеологията на капитализма е била установена и сведена до нивото на митове. Това е съчетание от грешни истини, които се повтарят милион пъти през поколенията и следователно за мнозина стават неоспорими. Те са създадени да представят капитализма като правдоподобен и да осигурят подкрепата и доверието на масите. Тези митове са разпространявани и рекламирани чрез медиите, образователните институции, семейните традиции, църковни енориашества и т.н. Ето и най-обичайните от тези митове.

Мит 1. При капитализма всеки, който работи здраво, може да забогатее

Капиталистическата система автоматично ще осигури богатство за здраво трудещите се индивиди. Работниците несъзнателно са оформили измамна надежда, но, ако тя не се осъществи, те ще обвиняват единствено себе си. Всъщност при капитализма шансовете за успех, независимо колко си работил, са същите като при тотото. Богатството, с редки изключения, не бива създадено с много труд, а е резултат от измама и липса на угризения у тези с по-голямо влияние и власт. Мит е, че успехът е резултат от много труд, комбиниран с късмет и доза вяра, и зависи от умението да участваш в предприемаческа дейност и нивото на конкурентноспособност. Този мит създават последователите на системата, които я поддържат. Религията, особено протестантството, също работи в подкрепа на този мит.

Мит 2. Капитализмът създава богатство и просперитет за всички

Богатството, натрупано в ръцете на малцинство, рано или късно ще бъде преразпределено сред всички. Целта е да се позволи на работодателя да акумулира богатство без да се задават въпроси. Същевременно се поддържа надежда, че рано или късно работниците ще бъдат възнаградени за тяхната работа и всеотдайност. Всъщност дори Маркс заключва, че крайната цел на капитализма не е разпространение на богатството, а неговото натрупване и концентрация. Разширяващата се пропаст между богати и бедни през последните десетилетия, особено след установяването на правилото за неолиберализма, е доказала обратното. Този мит е един от най-разпространените по време на фазата на „социално благополучие” от следвоенния период и главната му задача е унищожението на социалистическите страни.

Мит 3. Всички сме в една лодка

Капиталистическото общество няма класи, следователно отговорността за провалите и кризите също лежи върху всички и всеки трябва да плати. Целта е да създаде комплекс за вина у работниците, което да позволи на капиталистите да увеличат печалбите и да прехвърлят разходите върху хората. Всъщност отговорността лежи изцяло върху елита, състоящ се от милиардери, които подкрепят правителството и биват подкрепяни от него и винаги са се радвали на големи привилегии при облагането с данъци, сключването на сделки, при финансови спекулации, офшорно банкиране, непотизъм и пр. Този мит е наложен от представителите на елита, за да се избегне отговорност за трудното положение на хората и да ги задължи да плащат за грешките на елита.

Мит 4. Капитализмът означава свобода

Истинска свобода бива постигната единствено с помощта на така нареченото „саморегулиране на пазара”. Целта е да се създаде нещо подобно на религия на капитализма, където всичко се приема такова, каквото е, и на хората се отрича правото да участват във вземането на макроикономически решения. Наистина свободата да вземаш решения е абсолютната свобода, но на нея се радва единствено тесен кръг от властимащи, не народът и дори не правителствените агенции. По време на събрания и форуми в тесни кръгове и при затворени врати управителите на големи компании, банки и мултинационални корпорации вземат ключови финансови и икономически решения от стратегическо естество. От това следва, че пазарите не са саморегулиращи се, те биват манипулирани. Този мит е използван да оправдава намеса във вътрешните работи на некапиталистически държави и се основава на спекулацията, че те нямат свобода, а правила.

Мит 5. Капитализмът означава демокрация

Демокрацията може да съществува само при капитализъм. Този мит, който следва пряко от предишния, е създаден, за да предотврати обсъждането на други модели на обществен ред. Твърди се, че всички те са диктатури. На капитализма се приписват концепции като свобода и демокрация, докато тяхното значение е размито. Всъщност обществото е разделено на класи и богатите, бидейки ултра малцинство, доминират над всички останали. Тази капиталистическа „демокрация” не е нищо друго освен замаскирана диктатура и „демократичните реформи” са процеси, обратни на прогреса. Както и предишният мит, този служи като оправдание да се критикуват и атакуват некапиталистически държави.

Мит 6. Изборите са синоним на демокрацията

Изборите са синонимни с демокрацията. Целта е да се очернят или демонизират други системи и да се предотврати обсъждането на политически и избирателни системи, при които лидерите се определят чрез небуржоазни избори, например по качества като възраст, опит или популярност на кандидатите. Всъщност капиталистическата система е тази, която манипулира и подкупва. При нея вотът е условен термин и изборите са формалност. Самият факт, че изборите винаги се печелят от представители на буржоазното малцинство, ги прави непредставителни. Митът, че буржоазните избори гарантират наличието на демокрация, е един от най-непоклатимите и дори някои партии и сили с леви убеждения вярват в него.

Мит 7. Да сменяш управляващите партии е същото като да имаш алтернатива

Буржоазните партии, които периодично се сменят на власт, имат платформи с опции за избор. Целта е да се разпространи капиталистическата система сред водещата класа, подхранвайки мита, че демокрацията не е нищо повече от изборите. Всъщност е очевидно, че двупартийната или многопартийната парламентарна система е еднопартийна система. Това са две или повече фракции на една политическа сила, те се редуват, създавайки илюзията, че са партии с алтернативна политика. Хората винаги избират агент на системата, като са сигурни, че не правят това. Митът, че буржоазните партии имат различни и дори противоположни платформи, е един от най-важните и постоянно бива обсъждан, за да накара капиталистическата система да работи.

Мит 8. Избраният политик е представител на хората и следователно може да решава вместо тях

Политикът е овластен от народа и може да управлява както пожелае. Целта на този мит е да подхранва народа с празни обещания и да крие истинските мерки, които ще бъдат приложени на практика. Всъщност избраният лидер не изпълнява това обещание или, по-лошо, започва да прилага необявени мерки, често в разрез и дори противоречащи на пъроначалните постановления. Често такива политици, избрани от активно малцинство, в средата на мандата достигат минималната си популярност. В тези случаи загубата на представителност не води до смяна на политика чрез конституционни средства. Напротив – води до упадък на капиталистическата демокрация и превръщането й в истинска или по-замаскирана диктатура. Систематичното фалшифициране на демокрацията при капитализма е една от причините за нарастващия брой хора, които не гласуват.

Мит 9. Няма алтернатива на капитализма

Каптализмът не е съвършен, но е единствената възможна икономическа и политическа система и следователно най-удачната. Целта е, използвайки всички възможни средства, включително сила, да се премахнат проучването и подпомагането на други системи, т.е. конкуренцията. В действителност има други политически и икономически системи и най-добре известната е научният социализъм. Дори в структурата на капитализма има варианти на южноамериканския „демократичен социализъм” или на европейския „социалистически капитализъм”. Митът е предназначен да потиска хората, да предотвратява обсъждането на алтернативи на капитализма и да осигури единодушие.

Мит 10. Спестяванията генерират богатство

Икономическата криза е причинена от прекалено многото облаги за работниците. Ако бъдат премахнати, правителството ще спести и държавата ще забогатее. Целта е да се измести отговорността за изплащането на капиталистическия дълг върху публичния сектор, включвайки пенсионерите. Друга цел е да накара хората да приемат бедността, убеждавайки ги, че тя е временна. Също така е предназначен да улесни приватизацията на публичния сектор. Хората биват убеждавани, че спестяванията са „спасението” без да се споменава, че това се постига чрез приватизацията на най-доходоносните сектори, чиито бъдещи приходи ще бъдат загубени. Тази политика води до по-нисък държавен доход и намаляване на приходите и пенсиите.

Превод: Николай Зъбов